Кольо Колев: Има огромна ерозия в доверието към политическия елит

Андон Балтаков: Традиционните медии могат да върнат ролята си само като казват истината

ХДС на път да избере разединяваща фигура за наследник на Меркел

Даниел Смилов: Модернизацията на изборния процес се отлага

Отново за спешната медицинска помощ в небето

Лъчезар Томов: Платото предвещава нарастване на случаите на Covid-19

Мартин Владимиров: Няма да се учудя ако интерконекторът с Гърция се забави до 2022 г.

Валери Найденов: Събитието е загубата в Джорджия, а не зрелището в Капитолия

Огнян Минчев: Точно такъв край на мандата на Тръмп не беше очакван

Димитър Иванов: Изборният кодекс не е създаден за гласуване в условия на пандемия

Весислава Танчева: Вкарват президента в обяснителен режим за датата на изборите

Неадекватното поведение на управляващите е струвало близо 15 хил. живота за последните 2 месеца

Шотландия иска да се върне в ЕС – какви са шансовете?

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Дано коронакризата не се окаже опит за социално инженерство

Георги Пашкулев: Какво не е ясно в Скопие?

"Осемте джуджета" показа какво е липсваща новина в телевизиите

10.1.2021 г. 13:26

Две от водещите български телевизии - БНТ и Нова - са дали през 2020 г. ярък пример за т.нар. липсващи новини като на практика не са отразили едно от най-известните и обхватни разследвани за корупция, известно като "Осемте джуджета". Би Ти Ви му е отделила внимание, съобщавала е за него по същество и е опитала да надгради със собствено разследване, но не успява сама да го задържи достатъчно дълго във фокуса на обществения интерес. Колективен медиен натиск няма.

В същото време статистиката показва, че огромна част от българите посочват телевизионния екран като мястото, от което се информират за новините. И ако телевизиите, движени от на практика един и същ дневен ред, не обърнат внимание на дадено събитие, то хората и да попаднат на него онлайн или в пресата, не му обръщат внимание, щом е подминато от телевизионните новини. В конкретния случай имаме пример за това как прокуратурата диктува дневния ред.

Различни са причините за това защо определени събтия никога не влизат в медийното съдържание или се отразяват само формално, но конкретният случай е по-скоро от категорията тема-табу. Разследването съдържа доста подробности, които може да се проверят, засяга тема, по която непрекъснато се говори, правят се доклади и ангажира европейски институции и посочва ключови магистрати, сред които тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. На всичкото отгоре то е и под формата на няколко филма от по 16-17 минути, т.е. телевизиите са максимално улеснени с материал, който могат веднага да използват.

Повече по темата четете в "Дневник".

Коментари