Андон Балтаков: Традиционните медии могат да върнат ролята си само като казват истината

ХДС на път да избере разединяваща фигура за наследник на Меркел

Даниел Смилов: Модернизацията на изборния процес се отлага

Отново за спешната медицинска помощ в небето

Лъчезар Томов: Платото предвещава нарастване на случаите на Covid-19

"Осемте джуджета" показа какво е липсваща новина в телевизиите

Мартин Владимиров: Няма да се учудя ако интерконекторът с Гърция се забави до 2022 г.

Валери Найденов: Събитието е загубата в Джорджия, а не зрелището в Капитолия

Огнян Минчев: Точно такъв край на мандата на Тръмп не беше очакван

Димитър Иванов: Изборният кодекс не е създаден за гласуване в условия на пандемия

Весислава Танчева: Вкарват президента в обяснителен режим за датата на изборите

Неадекватното поведение на управляващите е струвало близо 15 хил. живота за последните 2 месеца

Шотландия иска да се върне в ЕС – какви са шансовете?

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Дано коронакризата не се окаже опит за социално инженерство

Георги Пашкулев: Какво не е ясно в Скопие?

Румен Гълъбинов: Буферите в Бюджет 2021 не са достатъчни

27.11.2020 г. 12:21

След тридневни дебати през седмицата окончателно бяха приети в парламента текстовете на държавния бюджет за 2021 г. Данъчно облекчение от 450 лева ще могат да ползват семействата с едно дете догодина. Това решиха окончателно депутатите с промени, направени през преходните и заключителните разпоредби. За две деца в семейния бюджет могат да останат 900 лева, а за три – 1350 лева, които отново са 10% от приспадната данъчна основа. Въведеното по-голямо данъчно облекчение ще влезе в сила за данъчната кампания през 2022 г. Така през март 2021-ва ще се ползва досегашният вариант на отстъпката, която е до 20 лв. за едно дете на година. С текстовете в бюджета за догодина бяха одобрени и помощи за домакинства с доход на член от семейството до 410 и до 510 лева. В края на дебатите бяха отменени и спорните текстове за бързите кредити, които се оскъпяват двойно при просрочие. 

Финансовият министър Кирил Ананиев заяви във финалната си пледоария, че финансовата рамка за догодина отговаря на нуждите на ситуацията и подчерта, че са осигурени повече за здравеопазване, образование и социални дейности. "Бюджетът за 2021 година дава ясен хоризонт за реализиране на политики и мерки. В него има предвидени достатъчно буфери и следващото правителство ще може да го изпълни, независимо от политическата конфигурация."

Темата коментира икономистът Румен Гълъбинов в "Нашият ден":

"Бюджет 2021 бих го разгледал и като кризисен, а и като бюджет на предстоящо възстановяване. По различни оценки се дава до края на март да продължи усложнената здравна обстановка, свързана с Covid-19. В същото време СЗО предупреди наскоро, че ако политическите  управления в Европа не предприемат необходимите мерки и не се поучат от азиатските държави, може да имаме и трета вълна на пандемията – в началото на следващата година. Към момента рецесията, която обхвана глобално икономиката, в частност и българската, се развива с колебливо възстановяване, като имахме значителен спад (дълбоко дъно) в средата на 2020-а, сега в края на годината вероятно също ще има такъв спад. Надяваме се поне второто тремесечие на следващата година да почнем да излизаме на положителна територия като ръст на БВП. 

Струва ми се, че т.нар. "буфери" не са достатъчни. На нас ни трябват още близо 1 млрд. лв. в Бюджет 2021 допълнителни да се предвидят като възможни държавни разходи – те могат и да не бъдат направени, но трябва да бъдат резервирани като буфер. Защото би могло да се получи рецесия с двойно или тройно потапяне."

"Би ми се искало в измененията на ДДС да бяха предложени намаления на ДДС на храните и на лекарствата. Защото дори и сега – в локдауна – единствените, които непрекъснато ще продължат да работят, са хранителните стоки и аптеките. Там ще се извършва големият търговски оборот. И едно такова намаление на ДДС (напр. 9%) ще подейства осезателно за облекчение на потребителите, за да направи и цените по-достъпни, ще увеличи вътрешното търсене и потребление, за да протича паралелно и един процес на възстановяване. Това ще бъде добре и за българските производители на храни и лекарства, както и на търговците. Освен това – да се вдигне прагът за регистрация по ДДС."

Гълъбинов даде за пример намалението на данъците в съседните държави – Румъния и Гърция. Икономистът акцентира и върху предвидените европейски инвестиции за високотехнологични компании и цифровата трансформация, както и за необходимостта от дигитализиране на държавното управление и готовност със стойностни и добри проекти.  /БНР

Коментари