Проф. Л. Георгиев: Хората се отърсиха от страха и разбраха, че могат да поемат съдбата си

Иван Брегов: В прокуратурата има единовластие, единомислие и единоначалство

Цветозар Томов: Най-вероятно машинният вот ще се брои ръчно, колкото и да е парадоксално

Проф. Пламен Киров: Този парламент е ударил дъното

Полемика в Берлин около „Северен поток 2“

Който и да дойде след Борисов, ще е по-добре

Как Борисов сам призна своя десетгодишен провал

Мира Баджева: ГЕРБ все повече прилича на една нова БКП

Юрий Асланов: Нежеланието на БСП да развее знамето си на протеста показва страх

С кого си говори властта

Доц. Славов: Целта е да се запази властта, а не да се променя Конституцията

„Галъп“: Управляващите губят като отказват оставка

Проф. Ивайло Дичев: Ако така се влачим до пролетта, ГЕРБ ще изчезне като НДСВ

Светослав Терзиев: ЕК мълчи по въпроси, по които българите говорят на висок глас

Стоил Цицелков: Има всички предпоставки изборите да бъдат манипулирани

Психологът Пламен Димитров: В колективна невроза сме

18.5.2020 г. 11:38

"В момента ние сме в колективна невроза – не само в България, в света. В екзистенциална, многопластова криза. Всъщност на карта е посоката. Защото криза значи изравнени шансове - да се тръгне към патология или към здраве.“ Това каза в предаването "Преди всички" по БНР психологът Пламен Димитров.

„Или ще тръгнем назад – повече от същото, все по-зле, печатат се огромни заеми, прави се дълг, раздават се кредити, вместо подкрепящи пакети, които в момента да решат проблемите. Или ще тръгнем към здраве – ще демократизираме и хуманизираме всички системи, ставайки отговорни за здравето си, като инвестираме не само в борбата с вируса и неговото тестване, а видим каква е картината в биопсихосоциалния статус на българина.“

Наглед кризисните поведения са поляризирани в голям спектър – от бабаитския модел на отричане и безсмъртие до трагичния, при който човек изпада в отчаяние или в лапите на ужаса, коментира Пламен Димитров. 

„В психологията имаме много добре позната и използвана постоянно концепция - теория за управление на терора или за овладяване на ужаса. Когато хората са застрашени и изплашени, те включват своите привични защитни механизми на високи обороти, мобилизират цялата си имунна система – не само биологичната, а всички форми на справяне. Някои са истерично-драматични и абсолютно нехаят в отричането си, или пък са критични, автоматично опонират на всички, на авторитетите. Други се сливат с тях, идентифицират се и им трябва авторитаризъм, господар спасител, защото, видите ли, само този модел на неофеодализъм им пасва на представата, че има силна ръка, власт и сигурност. Всички тези прояви са невротични.“

„Кризата, пандемичната, като овладяване, от самото й начало, с първото съобщение и първото предложение за извънредност на положението и системните мерки за управление, вече оказаха масивно негативно влияние върху психиката на хората. Имаме тревожност, депресии, самоубийства, зависимости, домашно насилие, проблеми в семейството. Всичко това е известно, ние не сме били в България и отличници по тия показатели...“, отбеляза психологът.

Според независимо изследване сме пети по дистрес в ЕС, предпоследни по доверие в правителството и мерките, които то е приложило и на едно от трите последни места по отношение на доверието към здравната система, посочи Димитров. 

„Имаме нужда от национална, достъпна за всеки гражданин система, интегрирана програма за психологическа подкрепа и психо-социална помощ. Не само сега в момента, а и за дълго време, тъй като сега се натрупва всичкото това напрежение, дистрес, прегаряне. След последствията от пандемичната ситуация и извънредното положение, след тези сривове в икономическия и финансов статус на огромен брой хора в България и техните семейства, след изолацията и всички тези неблагоприятни въздействия.“

Следващата, много по-обхватна, дълбока и продължителна криза ще е с психоемоционалната стабилност на хората, припомни предупреждението на експертите на ООН Пламен Димитров.

„Вирусът покоси много хора. Живеем около смърт, заплаха. Всички тези неща са важни, но те са много по-малката част от проблема и трябва да си отворим очите към голямата картина. В България никой не инвестира системно в психологическа грижа.“

Коментари