Европейските милиарди, българските ОПГ-та и марсианците

Намаляването на ДДС - опасен прецедент без гарантирани ползи

Зад държавните бензиностанции прозирал частен интерес, според Ивайло Калфин

Христо Грозев: Отговорите на властта са плесница в лицето на журналистиката

Николай Овчаров за македонския език: со кротце, со благо и со малко кютек

Николай Василев: ДДС-то ще е по-ниско, но не и цените в заведенията

К. Проданов: Различно е да се помогне на бизнеса или на собствениците на бизнеса

ARD: Коронакризата в България – старт за нови политически кариери

К. Проданов: Различно е да се помогне на бизнеса или на собствениците на бизнеса

Евелина Славкова: Институционалната война е загуба за цялото общество

Vladi Goranov, Борисов и Божков: когато приятелите на властта станат "олигарси"

Психологът Пламен Димитров: В колективна невроза сме

Д-р Емануил Найденов: Смъртността от Covid-19 кореспондира с тази от грип

Документи, изнесени от Божков не оневиняват него, а просто разширяват кръга на замесените

Живко Георгиев: Преди 100 г. такъв вирус нямаше да има кариера на световна звезда

"Не ни трябва ЕС". Ще блокира ли България европейския път на Северна Македония

8.5.2020 г. 09:57

„Ако цената да влезем в Европейския съюз (ЕС) е да кажем, че не сме македонци, и езикът, който говорим, да не е македонски език, не ни трябва ЕС.“ – Стево Пендаровски, президент на Северна Македония

„Ние сме казали какви са нашите условия, за да бъдат приети в ЕС. То не е по желание - като не ти харесва, никой не те кани. Ако искат. Какво повече да направим - да излезем и да кажем, че сме македонци?“ – Бойко Борисов, премиер на България

Това са част от репликите, които бяха разменени между София и Скопие през последните дни, в навечерието на срещата на върха между лидерите на Европейския съюзи и страните от Западните Балкани, която беше проведена в сряда по видеоконферентна връзка, пише "Свободна Европа".

Това беше първата среща в този формат от май 2018 г. в София. Тя завърши с подписването на т. нар. декларация от Загреб (където трябваше да се проведе срещата), в която е потвърдена „категоричната подкрепа“ на 27-те за европейската перспектива на страните от Западните Балкани.

В България и Северна Македония паралелно със събитието медиите отразяваха и поредното изостряне на тона между двете държави. Как се стигна дотук?

„Българското чувство“ на Гоце Делчев и реакциите в Скопие

Размяната на реплики започна след изказване на първия външен министър на Македония след обявяването на независимост от Югославия и настоящ съветник на президента на Северна Македония Денко Малески на 28 април.

В публикация в македонски сайт, а по-късно и в интервю за предаването „Свободна зона“ по телевизия „Европа“, Малески посочи, че Гоце Делчев, смятан за национален герой и в двете държави, несъмнено е имал „българско национално чувство“. Той говори за българско съзнание и при основоположника на кодификацията на македонския език Кръсте Мисирков. „Никой не трябва да се шокира от това, че самият Кръсте Мисирков е писал: ние досега бяхме българи, а отсега ще направим една македонска нация. Днес е по-различно, съществуват македонска нация и македонски език.“

Изказването на Малески предизвика критики в Северна Македония, а управляващите се разграничиха от него.

Президентът Стево Пендаровски, чийто съветник е Малески, посочи, че изказването му е израз на лични убеждения. „Последните публично изразени възгледи на проф. Малески не съответстват на мислите и възгледите на президента Пендаровски относно отношенията между България и Северна Македония“, се казва в изявление на кабинета на държавния глава от 30 април, цитирано от македонската редакция на Радио Свободна Европа.

Съпредседателят на съвместната комисия за решаване на спорните исторически въпроси между България и Северна Македония от македонска страна Драги Георгиев също се разграничи от изказването на Малески.

Позиция по темата изрази и служебното правителство на Оливер Спасовски, като посочи, че Малески изразява свои лични позиции, а не позиции на Република Северна Македония. „Днес съществуването на македонската идентичност и на македонския език са общоприета и международно призната реалност. (…) Ние сме силно ангажирани с бъдещото сътрудничество с България като съюзници в НАТО и партньори от ЕС.“

На какъв език говорят гражданите на Северна Македония

Този спор течеше паралелно с острите дебати около едно от условията на България пред подкрепата ? за Северна Македония по пътя ? към членство в ЕС.

Става дума за езика, за който София настоява да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“ вместо македонски език. Това искане е записано в рамковата позиция на България относно европейската интеграция на Албания и Северна Македония, приета през октомври 2019 г.

„Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския“ се казва в позицията.

През април македонското издание МКД съобщи, че България ще държи на тази позиция при бъдещите преговори за членство на Северна Македония в ЕС, като се позова на документ от Съвета по общи въпроси, до който медията е имала достъп.

Именно в тази връзка президентът на Северна Македония, който беше подложен на критики в страната си, че не е реагирал на искането на България, коментира пред македонската телевизия „Алсат“, че на страната му не ? трябва членство в ЕС, ако цената, която ще плати, е „да не сме македонци и езикът, който говорим, да не е македонски език.“

„Не можах да повярвам, че в 21 в. някой може да оспорва на някого, че езикът му не се нарича така, както самият той го кодифицира и го използва от десетилетия“, каза още Пендровски пред телевизията, цитиран от „Дневник“.

Външният министър на Северна Македония Никола Димитров също коментира въпроса. „Няма да позволим да бъде или македонската идентичност, или европейското бъдеще“, заяви Димитров пред местна телевизия, цитиран от БНР.

Той допълни, че македонската идентичност и език не могат да бъдат предмет на преговори, особено след подписването на Преспанския договор с Гърция, където е записано, че официалният език на Република Северна Македония ще се нарича „македонски език“ (чл. 1).

Самият Денко Малески заяви пред Радио Свободна Европа, че застава зад твърдението си за българското самосъзнание на Гоце Делчев, но смята, че от македонците не може да се очаква да се откажат от езика си. „След Споразумението от Преспа езикът ни е международно признат и затова трябва да действаме с повече самочувствие, дипломация и преговори, за да намерим решение.“

„Недопустими изказвания“

След срещата на върха с лидерите на страните от Западните Балкани българският премиер Борисов отбеляза, че през последните седмици в Северна Македония е имало „недопустими за нас изказвания“. „Особено ме заболя това, че България бе наречена фашистка държава“, каза той и свърза това с ролята на България по време на Втората световна война.

Разлики между тълкуването на събитията около световния конфликт в българската и македонската историография има отдавна. През последните седмици обаче публичното изказване, което съдържа подобно определение, е в различен контекст. Става дума за участие на проф. Симона Груевска в македонско предаване, свързано с македонския език и отношението му към българския. „Тези атаки на българската наука са срамни и представляват обикновен фашизъм“, казва тя, цитирана от българската агенция „Фокус“, за провежданите според нея опити македонският език да бъде изкаран регионална норма на българския.

Борисов отдаде тези „недопустими“ изказвания на предизборната ситуация в Северна Македония. "И при нас по време на предизборна кампания съм чувал за Турция какво ли не", каза той. В Северна Македония трябваше да се проведат предсрочни парламентарни избори в средата на април, но те бяха отложени заради пандемията от COVID-19 и не е насрочена нова дата.

Ще блокира ли България пътя на Северна Македония към ЕС

Всяка стъпка на Северна Македония и Албания към членство в ЕС ще изисква одобрение с единодушие от страните членки на ЕС. Всяка държава би могла да блокира преговорите. Гърция например дълго време спираше Скопие да започне преговори за присъединяване към ЕС заради спора за името на Македония. Този спор беше решен с договора от Преспа.

България трябваше да реши споровете си със Северна Македония с подписването на договора за добросъседство. Миналата година обаче София прие т.нар. рамкова позиция, в която са посочени българските условия за даване на подкрепа за европейската интеграция на Северна Македония, а те се различават от записаното в договора.

Освен условието за езика, България иска от Скопие да се откаже от претенциите за признаване на македонско малцинство в България, което също е неприемливо условие за Северна Македония. Изискват се също „конкретни резултати“ от дейността на съвместната комисия, която трябва да уточни спорните исторически въпроси.

След видеоконферентната среща на върха в сряда българският премиер Бойко Борисов посочи като дипломатически успех за София включването на прилагането на Договора за добросъседство като условие за европейската интеграция на Северна Македония в Декларацията от Загреб.

„Ако някой се отклони от този документ, България може да го блокира. Затова им казах – зависи от вас, ние нашата работа сме я свършили. Ние сме казали какви са нашите условия, за да бъдат приети в ЕС. То не е по желание – като не ти харесва, никой не те кани. Ако искат. Какво повече да направим – да излезем и да кажем, че сме македонци?“, каза Борисов.

Северна Македония има статут на държава кандидат за членство в ЕС от 2005 г. Преговорите за членство обаче все още не са започнали. Държаните от ЕС успяха единодушно да подкрепят започването на преговорите за членство на Северна Македония и Албания едва през март 2020 г. От останалите държави от Западните Балкани Словения и Хърватия вече са членове на ЕС, Сърбия и Черна Гора водят преговори за членство, а Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати за членство.

Коментари