Европейските милиарди, българските ОПГ-та и марсианците

Намаляването на ДДС - опасен прецедент без гарантирани ползи

Зад държавните бензиностанции прозирал частен интерес, според Ивайло Калфин

Христо Грозев: Отговорите на властта са плесница в лицето на журналистиката

Николай Овчаров за македонския език: со кротце, со благо и со малко кютек

Николай Василев: ДДС-то ще е по-ниско, но не и цените в заведенията

К. Проданов: Различно е да се помогне на бизнеса или на собствениците на бизнеса

ARD: Коронакризата в България – старт за нови политически кариери

К. Проданов: Различно е да се помогне на бизнеса или на собствениците на бизнеса

Евелина Славкова: Институционалната война е загуба за цялото общество

Vladi Goranov, Борисов и Божков: когато приятелите на властта станат "олигарси"

Психологът Пламен Димитров: В колективна невроза сме

Д-р Емануил Найденов: Смъртността от Covid-19 кореспондира с тази от грип

Документи, изнесени от Божков не оневиняват него, а просто разширяват кръга на замесените

Живко Георгиев: Преди 100 г. такъв вирус нямаше да има кариера на световна звезда

Къде ни заплашва глоба за разходка при извънредно положение

31.3.2020 г. 07:38

Силвия Петкова е адвокат, основател на адвокатска кантора "Петкова". Коментарът й е от страницата й petkovalegal.com.

Всеки ден в медиите се отразява хаотично информацията, свързана с новопредприети противоепидемични мерки, което води до масово объркване на гражданите относно това какво им е забранено да правят и какво не. Често пъти журналисти и обществени личности говорят от малкия екран за възможности за налагане на санкции за осъществяване на действия, които не са част от противоепидемичните мерки, нито пък са изобщо нормативно регулирани. Точно такъв е и случаят, свързан с твърденията за възможност за налагане на глоба за разходка в пешеходни зони, в това число по улици и пазари в градовете.

Ето защо в днешната статия от поредицата, свързана с правните аспекти на противоепидемичните мерки, ще говорим за това къде ни е забранено да се разхождаме, съществува ли възможност за налагане на глоба за разходка на открито и как да се защитим, както и къде на открито имаме право да се разхождаме.

Къде ни е забранено да се разхождаме?

Както вече сме споменавали, Законът за здравето предоставя правомощия на министъра на здравеопазването да предприема противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на заразни болести при възникване на извънредна епидемична обстановка. В изпълнение на тези правомощия и от обявяването на извънредното положение насам, той е издал множество заповеди, с които въвежда такива мерки или изменя, или уточнява предходни свои заповеди, въвеждащи такива мерки.

Сред тях е и заповедта, с която се въвеждат забрана за посещение на определени категории обществени места. Те са:

1. паркове

2. градски градини

3. спортни и детски площадки

4. съоръжения на открити и закрити обществени места

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че пребиваването на всякакви други места, различни от посочените, не е забранено, съответно не може да се налага санкция.

Така, например, неверни са твърденията на столичния кмет, че на полицейските органи е възложено да осъществяват засилени проверки в пешеходните зони и да съставят актове за установяване на нарушения на забраната за разходки в такива зони. А дори и такива проверки да се извършват, да се отправят предупреждения или да се съставят актове, то тези действия от страна на полицейските органи биха били незаконосъобразни, а

издадените актове и евентуално наложените санкции ще подлежат на отмяна.

Горното е валидно в случаите, в които се спазва мярката, уредена в друга заповед на министъра на здравеопазването, според която "не се допуска посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места".

Така предвидените забрани, обаче, разкриват множество слабости, свързани с тяхното практическо приложение.

На първо място, за да се наложи санкция за нарушение на забраната за посещение на паркове, градски градини, детски и спортни площадки, е необходимо конкретното обществено място да има формално статут на парк, градска градина или детска/спортна площадка. Това означава, че в случаите на пребиваване в междублокови пространства, улици, пешеходни зони, дворове на жилищни комплекси и други подобни няма да бъде налице нарушение. Същото се отнася и за случаите, в които конкретно обществено място е известно като парк, градска градина, детска или спортна площадка, но няма формален статут на такова.

На второ място, формулировката на забраната за посещение на "съоръжения" на открити и закрити обществени места е твърде неясна и създава предпоставки за разширително тълкуване, което противоречи на принципа на законоустановеност на нарушението. Това е така, тъй като субектите, към които забраната е насочена, на практика не знаят какво точно им е забранено, поради което не могат обективно да насочат поведението си към спазване на забраната. Така възниква въпросът

пейките в междублоковите пространства, например, представляват ли "съоръжения"

по смисъла на заповедта, като във всички случаи отговорът на този въпрос ще противоречи на целта на противоепидемичните мерки.

Това е така, тъй като ако се приеме, че пейката в междублоковото пространство е "съоръжение" по смисъла на заповедта, то използването ? ще бъде забранено и нарушението на тази забрана ще доведе до налагане на санкция. Същевременно обаче, тъй като междублоковото пространство само по себе си не е част от забранените за посещение обществени места, няма да има основание за налагане на санкция, в случай че човек застане до пейката, стига да не сяда на нея.

От друга страна, обаче, ако се приеме, че пейката в междублоковото пространство не е "съоръжение" по смисъла на заповедта, то ще липсва всякаква житейска и правна логика да е налице забрана за ползване на пейките в парковете, но да не е налице забрана за ползване на пейките в междублоковите пространства.

Така в тази си част коментираната противоепидемична мярка въвежда един правен абсурд.

На трето място, тълкувателен проблем поставя и забраната за посещение и струпване на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места. В действащото законодателство липсва легална дефиниция на понятието "възрастен човек", поради което тази забрана също остава неясна. Поставя се въпросът по какъв начин ще се определи значението на това понятие и дали ще се използват, например, разграниченията, установени със Закона за лицата и семейството, свързани с малолетието, непълнолетието и малолетието или за отправна точка ще се ползва дефиницията за дете в Закона за закрила на детето, според която, по аргумент от противното "възрастен човек" е този, който е навършил 18-годишна възраст.

От друга страна, ако се приеме, че възрастният човек е този, който е навършил 18-годишна възраст, се оказва, че няма забрана за струпване на повече от три или повече 16-годишни, например, лица на обществени места. Съответно, макар непълнолетните да могат да носят административнонаказателна отговорност, то

ако петима 16-годишни се разхождат на обществено място, санкция не може да бъде наложена,

тъй като няма забрана за това. Ако, обаче, петима 18-годишни се разхождат, то те ще следва да бъдат санкционирани.

Така става ясно, че коментираната противоепидемична мярка също въвежда правен абсурд.

По отношение на "струпването на групи хора" на обществени места и за пълнота на изложението, следва да се спомене, че някои кметове на райони/общини, са издали заповеди, с които такива действия се забраняват. Няма да им обръщаме подробно внимание, обаче, тъй като правомощия за установяване на забрана, свързана с ограничение на права като противоепидемична мярка, имат единствено министърът на здравеопазването и директорите на съответните РЗИ. Тоест противоепидемични мерки, предприети със заповеди на кметове, са нищожни.

Глоба за разходка. Кога може да се наложи и в какъв размер?

Предвид факта, че в по-голямата си част така формулираните противоепидемични мерки са изкючително неясни, което води до нарушаване на основни принципи на административнонаказателния и наказателния процес, то съществува вероятност наложените въз основа на забраните санкции да отпаднат по съдебен ред.

Ето защо в случай на наложена глоба за разходка на открито нейната законосъобразност ще трябва да се преценява конкретно, според тълкуването на съответната забрана, която се твърди, че е нарушена.

ВАЖНО!!! Няма да се налага глоба за разходка на домашни любимци в паркове и градинки, но следва да не се допуска струпване на граждани, като за целта следва да се спазва дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни. Такава е поне "информацията" от Министерството на здравеопазването, която представлява неофициално и неформално уточнение към заповедта на министъра за въвеждане на забрана за посещение на паркове и градини. Това означава, че формално, въпреки това уточнение и предвид факта, че то не присъства в заповедите на министъра,

глоба за разходка на домашен любимец в парка все пак може законосъобразно да се наложи.

Формално обаче нарушаването на забраната за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки, съоръжения на открити и закрити обществени места и посещението и струпването на повече от двама възрастни хора на такива обществени места, представлява по същество нарушение на противоепидемична мярка. За това деяние, законът предвижда два вида отговорност -- административнонаказателна по Закона за здравето и наказателна по Наказателния кодекс, които обаче не могат да се прилагат едновременно. Към настоящия момент за нарушение на тези противоепидемични мерки се прилага административнонаказателната отговорност, която е глоба в размер на 5 000 лв.

Тук, обаче, се разкрива още един правен абсурд. Според Наказателния кодекс, нарушаването на каквито и да било правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 до 15 хиляди лева. Съдържащите се във всички заповеди на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки са "мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората".

Сред тях са както задължителната карантина на завърналите се от чужбина български граждани, така и забраната за посещаване на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Въпреки това, обаче, за нарушаване на карантина се образуват наказателни производства, а за посещение на паркове се налагат глоби по реда на Закона за здравето. Тоест за нарушаване на една и съща категория мерки се прилага различен вид отговорност.

Защита при наложена глоба за разходка

Както видяхме, не е налице забрана за посещение на места, различни от тези, имащи статут на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, каквото и да представляват те. Съответно глоба за разходка може да бъде наложена единствено в рамките на тези места.

Така междублоковите пространства и пешеходните зони, пазарите и улиците, например, остават извън обхвата на забраната. Всякакви видове предупреждения или действия по съставяне на актове, свързани с посещение на места извън изрично изброените, са незаконосъобразни. Съответно евентуално наложена глоба за разходка в техните рамки, ще подлежи на отмяна от съответните съдилища.

ВАЖНО!!! Нарушенията на противоепидемичните мерки, се установяват с актове на държавните здравни инспектори или на служители, определени от директора на регионалната здравна инспекция, от директорите на областните дирекции на МВР или от кметовете на общини. Това са органите, които могат да налагат глоба за разходка на забранените за това места.

Във всеки конкретен случай, в който е съставен акт от служител, различен от държавен здравен инспектор, следва да се доказва, че този служител е компетентен да установи нарушението.

В заключение

Макар и безспорно да е налице сериозна необходимост от въвеждане на противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на коронавируса у нас, то за осигуряване на тяхната ефективност е необходимо те да бъдат адекватни, ясни и логични. За съжаление, това не може да се приеме за валидно, когато говорим за предвидените възможности за налагане на глоба за разходка на открито.

От друга страна, за да могат тези мерки да обслужват правилно целта, за която са предприети, без да създават съмнения за произвол, следва да се предвидят законосъобразни форми на контрол, като "сплашването" чрез средствата за масово осведомяване не е сред тях.

Коментари