Милен Велчев: Най-черният сценарий на Горанов е твърде оптимистичен

Росен Плевнелиев: Мярката 60:40 всъщност е 60:70

Законни ли са глобите за излизане без маска

Къде ни заплашва глоба за разходка при извънредно положение

Огнян Минчев: Коронавирусът поставя на изпитание солидарността на ЕС като институционална структура

Емануил Йорданов: Законът за извънредното положение ограничава правата ни, но задълженията ни нараст

Васил Велев: С този закон отиваме отвъд идела на човечеството за комунизма

От чумата до коронавирус – на какво ни учи историята

Суспендирането на работата на НС е грубо нарушение на парламентаризма

Кобрата: Политиците си “играят” на партии

Михаил Екимджиев: Започват репресии спрямо хора, които не са отговорни

Искането на министър Кирилов за ограничаване на права е подготовка за диктатура

Красимир Лалов: Опашка от 31 км на „Капитан Андреево“ е смешно за европейска страна

Красен Станчев: Въвеждането на извънредно положение става мода

Румяна Коларова: При извънредно положение е важен въпросът за санкции и помощи

„По-добре да си тръгнем заедно.“ Мисирките, времето в Москва и как е на други места

12.2.2020 г. 10:02

Препечатваме коментара на Елица Симеонова за "Свободна Европа".

„Разкарай се, тъпак!“ Тези думи на кандидат-президент към журналист доведоха до остри критики. Репортери бойкотираха изявите му, синдикати отказаха да се срещат с него заради отношението му и в крайна сметка той загуби изборите.

Историята, както вече предполагате, не се развива в България. Главното действащо лице е Никола Саркози, годината е 2012 г., по време на предизборната кампания във Франция преди той да загуби вота от Франсоа Оланд. Да приписваме тази загуба на скандала, разразил се след обидата на журналист, би било пресилено. Реакцията на поведението на тогавашния държавен глава и кандидат за следващ мандат обаче заслужава внимание.

Случката се развива на фона на протести на работници в металургични предприятия, при които се стига до сблъсъци с полицията. Силите на реда използват сълзотворен газ срещу протестиращите. Репортерът пита държавния глава каква е неговата позиция. „Разкарай се, тъпак“, е гневната реакция на президента. „Извинявам се… Но защото той е симпатичен, той е млад“, реагира той секунди по-късно, но скандалът вече е факт.

Саркози е известен и с други реплики спрямо журналисти, които предизвикват остри реакции. Две години по-рано президентът събира журналисти за неофициален брифинг (off the record). Репортери го питат за наскоро разразил се скандал, свързан с финансиране на предизборна кампания на бившия френски премиер Едуар Баладюр, която Саркози е ръководил. Държавният глава избухва и казва, че въпросите са толкова абсурдни, че все едно той да нарече някой репортер „педофил“ без да има доказателства. На излизане от залата, Саркози се обръща към журналистите: „До утре, приятели педофили.“

Случката предизвиква объркване. Брифингът е бил неофициален, но записи на думите на президента има. Неговите помощници оказват натиск записите да се изтрият, съобщават по-късно западни медии. Накрая журналистите решават, че думите на Саркози все пак трябва да се публикуват и те излизат в няколко френски издания, като предизвикват реакции по целия свят.

А сега към България

У нас през последните дни вниманието привлече отношението на премиера Бойко Борисов към представители на медиите, които той нарече „мисирки“. Подобно на историята със Саркози и репортера, наречен „глупак“, българският премиер също се извини веднага. И мотивира сравнението на журналистите с пуйки с начина, по който задават въпроси. „Казах като, не съм казал, че сте. Както ме гоните и всички говорите заедно.“

Внимание привлече и отношението на главния прокурор Иван Гешев към въпросите на Атанас Чобанов от „Биволъ“, когото няколко пъти попита: „Как е времето в Москва“. По време на същата случка евродепутатът Александър Йорданов се обърна към журналиста: „Абе, може ли да говориш такива глупости бе, Чобанов?“

На "мисирките" на Борисов реагира Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), която подчерта, че „премиерът за пореден път си позволи да се държи неуважително към журналисти, които изпълняваха задълженията си – да му задават въпроси, с цел да информират аудиторията по теми от безспорен обществен интерес“. От организацията обърнаха внимание и на факта, че изказването на премиера е било съпроводено и от опит на журналисти от сайта „ПИК“ да го защитят, нападайки по този начин колегите си.

Солидарност в гилдията

От АЕЖ изтъкнаха, че „за смела журналистика е нужна както подкрепата на обществото, така и солидарност в гилдията“. И посочиха като пример случай във Великобритания от последните дни.

Един от съветниците на премиера Борис Джонсън не допусна до пресконференция представители на уважавани медии – „Хъфингтън пост“, „Индипендънт“ и други. Журналистите са били поканени, но помолени да си тръгнат малко преди началото на брифинга по теми, свързани с Брекзит. Заедно с недопуснатите журналисти обаче си тръгват и останалите репортери, които решават, че е по-добре да напуснат заедно, отколкото да позволят на „Даунинг Стрийт“ 10 да решава кой може да задава въпроси и кой не, написаха след това няколко издания в Обединеното кралство. Сред напусналите журналисти са представители на Би Би Си, „Телеграф“, „Гардиън“, „Скай нюз“ и други.

Съветниците на Джонсън по комуникациите наскоро забраниха на министри да участват в предаване на радио Би Би Си. Членовете на кабинета са били посъветвани да не говорят с политически журналисти неофициално. Правителството на Джонсън предвижда драстична реформа в модела на финансиране на Би Би Си. В редакционни коментари няколко британски медии сравниха начина, по който правителството на Джонсън се отнася с медиите, с тактиката на Доналд Тръмп в САЩ.

През последните седмици в САЩ темата за отношението на управляващите към журналистите беше върната на дневен ред след като представителят на Националното обществено радио беше премахнат от списъка с репортери, които да придружат държавния секретар Майк Помпео при посещението му в Европа и Азия.

Това решение на Държавния департамент беше предшествано от интервю на друга журналистка от радиото с Помпео. Мари Луис Кели е задала на държавния секретар поредица от въпроси за Украйна. След края на интервюто тай казал, че очаквал въпросите да са за Иран, не за Украйна. Кели отговорила, че намерението ? е било да задава въпроси и по двете теми и това е уточнено с екипа на Помпео предварително.

Държавният секретар реагирал гневно, стана ясно от публикацията на радиото. Помпео не отрече това в публичните си изявления, но обвини журналистката, че е нарушила правилото на разговорите off the record и я нарече лъжкиня. Двамата задочно си размениха реплики, като Кели се оплака от неуважително отношение на Помпео, който я накарал да посочи Украйна на картата. А Помпео намекна, че Кели, която е магистър европеист, е посочила вместо Украйна Бангладеш.

С Помпео в Европа обаче е било планирано да пътува друга журналистка на радиото – Мишел Келмън. Именно затова от медията твърдят, че са подложени на натиск от Държавния департамент.

За изключването на Келмън от списъка с репортерите за посещението в Европа първо съобщи Асоциацията на кореспондентите в Държавния департамент, професионална организация на международните репортери. Асоциацията осъди решението на Държавния департамент. „Смятаме за неприемливо да бъде наказван по този начин член на нашата асоциация“, са казва в позицията. „Можем да заключим, че Държавният департамент си отмъщава на Националното обществено радио.“

Самият президент на САЩ Доналд Тръмп често нарича уважавани журналисти „лъжци“ и „манекенки“, а медии определя като „пълни със скучни лъжи“. Влиятелни международни организации, като Комитета за защита на журналистите, определят подобни изказвания на Тръмп като сериозна заплаха за медиите, защото думите му мотивират стотици и дори хиляди хора да заплашват и тормозят открито журналисти.


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари