Доц. Добрин Василев: По-вероятно е да се намери лечение, а не ваксина за Covid-19

Пл. Димитров: Турските сондажи в Източното Средиземноморие са политически жестове

Проф. Иво Петров: COVID-19 остава завинаги

Васил Гарнизов: Борисов трудно ще се противопостави при включване на студентите в протеста

Първан Симеонов: България минава между капките, а Борисов – между яйцата

Д-р Мими Виткова: Епидемичните взривове в определени региони ще достигат критично ниво

Само в България институциите били "на нож" една срещу друга

Проф. Дуранкев: Държавата я очаква по-тежка зима от 1997-а година

Асен Василев: Не се движим в правилна посока, харчат се пари на калпак

Любомир Дацов: Скоростта на развитие в България е относително бавна

Доц. Андрей Чорбанов: Расте съпротивата на обществата срещу мерки без реална заплаха

Стефан Тафров: Най-сетне Европа чу какво казват българските граждани

Политико: Резолюцията за България подкопава позицията на ЕНП за върховенството на закона

Доц. Киров: Парите за PCR тестове трябва да се отпускат целево

Доц. Чавдар Колев: Ако само сменят асфалта, след две години „Тракия" отново ще е на вълни

Проф. Панайотов: Не може наказателната репресия да е основен фактор за превенция на престъпността

10.2.2020 г. 13:00

„В момента има тежки престъпления, които се наказват с по-ниски наказания от неумишлени престъпления. Към новия проект се подхожда изключително сериозно и след подробен статистически и криминологически анализ на проблемите“. Това каза пред БНР професорът по Наказателно право в Софийския университет и експерт по работата в новата концепция Пламен Панайотов.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов представи миналата седмица пред парламентарната правна комисия проект за концепция за наказателна политика 2020-2025 година. Последната концепция за наказателна политика е за периода 2010-2014. Сред авторите на проекта е и проф. Панайотов, който е и бивш депутат.

„Оказа се, че криминогенните фактори в периода 2014-2017 са - на първо място, липсата на достатъчно образование, на второ място - безработицата. На трето място е т.нар. „относителна бедност“ – когато човек се води, че работи, но възнаграждението му е мизерно, поради което не може да задоволява елементарните си нужди. Четвърто е пренаселеността в някои региони на страната за сметка на други, в които има обезлюдяване, поради което и няма достатъчен контрол. Не на последно място изрично е посочено в концепцията, че непрестанното ожесточаване на наказателната репресия всъщност води до ожесточаване на самата престъпност“, допълни проф. Панайотов в предаването „Преди всички“.

Престъпността не се бори чрез Наказателния кодекс

„Престъпността не се бори чрез Наказателния кодекс. Ако това беше вярно, отдавна човечеството в различните общества щеше да се е справило окончателно и безвъзвратно с престъпността“, подчерта проф. Пламен Панайотов.

Той даде за пример случая в Сотиря – престъпление, за което са предвидени най-тежките възможни санкции, но въпреки това е извършено, а след това е имало и по-тежки убийства:

„Наказателната репресия не може да бъде единственият и основният фактор за превенция на престъпността. Ние трябва да се насочим към причините и условията, които пораждат съответния вид престъпност и там да съсредоточим усилията на цялото общество“.

Концепцията ще бъде подложена на широко публично обсъждане, след което предстои да бъде одобрена от правителството и внесена в Народното събрание.

„В парламента, ако не с консенсус, то със значително мнозинство трябва да бъде приета, за да се разчита, че много ясно и за обществото, и за политиците ще са ясни лимитите, границите, в рамките на които може да се осъществява наказателната политика на една държава членка на ЕС. Затова изрично сме посочили кои са основните принципи, на които, според нас, в момента трябва да се гради наказателната политика на България. Разбира се, на първо място, е този за една дълбока аргументираност, съвместимост и последователност на измененията и допълненията, които се правят в Наказателния кодекс“.

Проф. Панайотов припомни, че в момента причиняването на смърт на пътя се наказва със затвор с 3 до 10 години. Когато обаче е на пешеходна пътека - от 5 до 15 години.

„Такава казуистика е вредна, защото в случаите, в които смъртта е причинена, след като моторно превозно средство се е качило на тротоара или дори е влязло в къщата на пострадалите, наказанието е по-леко“, обясни той:

Концепцията предлага отпадане на доживотния затвор без замяна

„Достатъчно беше да се запази оценъчния критерий – „особено тежък случай“, а той може да има най-различни измерения. Ето това е липса на последователност и аргументираност, на разбиране, че когато става въпрос за кодифицирано законодателство, една само разпоредба да пипнеш, без си даваш сметка как тя се отразява на комплекса от норми, се стига до големи основания за недоразумения“.

Концепцията предлага отпадане на доживотния затвор без замяна, тъй като той е предложен преди повече от 20 години „като временна и изключителна мярка, за да се яви алтернатива на смъртното наказание“, допълни проф. Пламен Панайотов:

„Ако доживотният затвор без замяна беше панацеята за предотвратяване на тежките форми на престъпност, досега би изследвало това вече на практика да може да се проследи и докаже. Нищо подобно“. 

Коментари