Красен Станчев: Правителството харчи като за последно

Дойче веле: Стига думи, Брюксел! София чака действия

Огледайте се: ДПС е навсякъде

Димитър Аврамов: Не може всички премиери да са ни виновни като Тодор Живков

"Хoди пeшa, бe!": простащина по върховете на властта в България

Доц. Ралчев: Политиката на ЕС спрямо Турция е предпазлива и Ердоган го знае

АРД за протестите в България: „ЕС, сляп ли си?”

Проф. Баева: Няма нова Студена война, а борба за нов световен ред

Огнян Минчев: Оставането на власт топи политическия капитал на Борисов и на ГЕРБ

Иво Божков: Протестът от ентусиазъм премина в решителност да се стигне докрай

Светослав Ставрев: Ако от ГЕРБ са толкова сигурни в победата си, нека се явят на предсрочни избори

Даниел Фройнд: Еврофондовете не водят до добруване на хората, а създават корупция за отбран елит

Слави Василев: Радев не е президент на БСП

Проф. Л. Георгиев: Хората се отърсиха от страха и разбраха, че могат да поемат съдбата си

Иван Брегов: В прокуратурата има единовластие, единомислие и единоначалство

Щурмът на Гешев: кой ще е следващият?

4.2.2020 г. 14:28

Текстът е препечатан от "Дойче веле".

"Какво става?", "Възможно ли е?", "Наистина ли се случва?", "Докъде може да стигне всичко това?". Напоследък непрекъснато чувам подобни въпроси от хора, които са много изненадани и уплашени от шоуто на новия главен прокурор. Да, макар и да е леко оперетно и очевидно подражателско, то наистина изглежда страшно. Но вече нямаме право да се правим на изненадани и да храним илюзията, че живеем в (що-годе) правова и демократична държава. Защото многократно бяхме предупредени. Просто някои досега не са внимавали достатъчно. Или не им се е вярвало. Далеч преди да поеме поста, бъдещият главен прокурор ясно показа как разбира и прилага правото и как се отнася към правата и конституционните ценности (като разделението на властите например). Сега просто се потвърждава отдавна поставената диагноза.

Всичко може да се очаква

Още тогава бе очевиден и отговорът на въпроса докъде може да стигне всичко това. Сега, в светлината на последните събития, перспективата просто се проясни още повече. Когато конституцията може да се разтяга като дъвка, а законите да се прескачат като локви по пътя (както в случая с атаката срещу президента и с публикуваните СРС-та, но не само), когато езикът на правото е подменен от популистки речи и политически квалификации, когато някой се изживява като първа и последна инстанция на справедливостта и законността и раздава правосъдие по телевизията, когато една практически неограничена и безконтролна власт явно е лишена от каквито и да било вътрешни задръжки, тогава отговорът е само един: може да се очаква всичко, възможностите са безпределни.

Така логично стигаме до въпроса кой ще е следващият. Отговорът гласи, че всеки е потенциално заплашен да попадне в този списък. И не е задължително да е извършил нещо противозаконно, за да получи "роля" в шоуто. Зачитат се и други "заслуги". Ето кои са най-застрашените категории.

Да се готвят:

Първата група е очевидна, защото вече даде "свидна" жертва - "олигарсите". Вече имаше и намеци (драматургичен похват по Чехов и Станиславски): "Имах обаждане в кабинета, покана от, как се казваше, Златев мисля, че беше." В повечето случаи тези хора си знаят защо и са подготвени. След като ги е създала и закриляла години наред, държавата внезапно ги погва (нещо като "освежаване" на олигархията по путински маниер). Но в тази категория могат да се озоват и бизнесмени, които не са влизали в конфликт със закона. Може просто някой да е хвърлил око на бизнеса им. Или пък да не са проявили достатъчно "кооперативност".

В следващата категория влизат всички с влияние в политиката, медиите и обществения живот (щом дори и за президента може, какво остава за останалите), които си позволяват публично да изразяват несъгласие, да критикуват или просто да не харесват управлението, ставащото в държавата и самия главен прокурор. Много такива бяха "качени на шейната" и пуснати по нанадолнището.

На трето място е т.нар. парламентарна опозиция (нямам предвид ДПС, естествено), която неслучайно старателно се прави, че я няма, а понякога дори и подкрепя. Мнозина нейни представители вероятно имат от какво да се притесняват. Но и да нямат, скатаването не гарантира спокойствие.

В следващата група попадат "своите" във властта. За тях гаранции също няма. Един министър вече беше хвърлен на лъвовете за успокоение на народните маси (тъжен урок за коалиционни партньори и всякакъв друг обслужващ персонал). Премиерът нареди на останалите да не се месят и да не коментират, но това няма да ги спаси, ако някоя целесъобразност го наложи.

И накрая - съвсем не са изключени и онези, които иззад кулисите дърпат конците, издигат, назначават, спускат поръчки и си мислят, че контролират нещата. Те също не бива да се смятат за неуязвими и недосегаеми. Допускам, че някои от тях си дават сметка за това и вече също са озадачени от ставащото.

"Обикновените хора"

"Срещам се с обикновени хора. Това е моята среда. Аз съм обикновен човек и се срещам с обикновените хора и ме интересуват проблемите на хората. Работата на прокуратурата е да решава проблемите на обикновените хора", казва главният прокурор.

Не знам дали някой му вярва, но със сигурност има хора, които, докато гледат шоуто, доволно потриват ръце: "Така им се пада на тези." Много се лъжат обаче всички, които си мислят, че въпросът "кой ще е следващият" не ги засяга, че става дума просто за злорадо "гледане на сеир". Многократно в историята тази грешка е струвала скъпо на аплодиращите народни маси.

Коментари