За първи път Борисов влиза в открит сблъсък с лобитата на ДПС

Първан Симеонов: Радев беше затова избран, за да бъде коректив на властта

Радан Кънев и Петър Витанов в коментар за солидарността в ЕС

Милен Велчев: Най-черният сценарий на Горанов е твърде оптимистичен

Росен Плевнелиев: Мярката 60:40 всъщност е 60:70

Законни ли са глобите за излизане без маска

Къде ни заплашва глоба за разходка при извънредно положение

Огнян Минчев: Коронавирусът поставя на изпитание солидарността на ЕС като институционална структура

Емануил Йорданов: Законът за извънредното положение ограничава правата ни, но задълженията ни нараст

Васил Велев: С този закон отиваме отвъд идела на човечеството за комунизма

От чумата до коронавирус – на какво ни учи историята

Суспендирането на работата на НС е грубо нарушение на парламентаризма

Кобрата: Политиците си “играят” на партии

Михаил Екимджиев: Започват репресии спрямо хора, които не са отговорни

Искането на министър Кирилов за ограничаване на права е подготовка за диктатура

Ако не папкат, ги слушкат. Ако не слушкат, ги папкат

30.1.2020 г. 07:34

Текстът на Красен Николов е препечатан от Euractiv Bulgaria.

Разпространяването на подслушаните разговори на президента Румен Радев е скандал, който ясно показва коя е най-голямата заплаха за върховенството на закона в България. Главният прокурор Иван Гешев (както и предшествениците му) се изживява като недосегаема фигура, която може да прави, каквото си поиска. И проблемът е, че това е точно така.

Преди седем години първото, с което се зае предшественикът на Гешев Сотир Цацаров бе да започне да “рита” активно падналия от власт Бойко Борисов, дясната му ръка Цветан Цветанов и част от хората около тях. Бившият вътрешен министър никога не си е представял, че за нула време ще се обзаведе с три наказателни дела.

Цветанов носеше вина. Още тогава обществото може да види огромния мащаб на подслушването по върховете на властта, чиято цел бе определени хора да бъдат държани с папки.  Цветанов дори чете подслушани разговори на нищо неподозиращи лекари от Горна Оряховица от парламентарната трибуна, за да покаже колко морална и справедлива е полицията в своите действия. Осем години след това съдът обяви оповестяването на тези разговори за незаконно и осъди прокуратурата на 40 000 лв. Главният прокурор отказа да си научи урока, защото законът му го позволява.

През 2013 г. Цветанов бе изключително силен и част от неговите правомощия бяха орязани. Седем години по-късно става ясно, че балансът между властите е нарушен в полза на прокуратурата. Тя вече може да прави, каквото си иска, защото вътрешният министър няма отношение към засекретяването на подслушването.

Междувременно обаче хората чуха как премиерът Бойко Борисов нарежда на шефа на митниците да разкара проверяващите от пивоварната в Мездра, т. нар. скандал Мишо Бирата. Чуха и как Борисов си е назначил главния прокурор Сотир Цацаров. Въпреки че съдържанието на изтеклите тогава разговори показваше безцеремонно отношение към упражняването на държавната власт, прокуратурата не направи нищо.

Прокуратурата не направи нищо и когато изтекоха записите по скандала “Яневагейт”, които станаха илюстрация на търговията на влияние във Висшия съдебен съвет. Замесени бяха премиер и главен прокурор.

Премиерът Борисов и Цацаров пак започнаха да работя добре заедно през есента на 2014 г., когато ГЕРБ се върна власт. Явно това е неотменимо условие за намиране на правилния баланс между властите.

Първата работа на Цацаров бе активно да започне рабата срещу опозицията от ГЕРБ през пролетта на 2013 г. Така едно от първите занимания на Гешев бе да започне да работи срещу президента. През последните две години Румен Радев е единственият институционален критик на управлението на Борисов. Президентът има и доста висок рейтинг.

Радев оповести публично намерението си да инициира поправки в конституцията, които реално (а не фасадно) да върнат баланса между властите. През последните месеци той неведнъж посочи като проблем недосегаемостта на главния прокурор.

Президентът определено отказваше да слушка и папка. Резултатът от това бе, че на свой ред са почнали да го слушкат. Така той попадна папките, чиято цел е да го “изпапкат” накрая.

Първият разговор на Румен Радев е записан на 23 април м.г. Половин месец по-късно президентът започна консултации преди избора на главен прокурор. Към този момент държавното обвинение вече е трябвало да знае за съдържанието подслушаните разговори, но не предприема нищо. Това е странно, защото делото се води за престъпен сговор да се попречи на проверката на КПКОНПИ.

Моментът просто не бе удобен. Предстоеше изборът на Иван Гешев за главен прокурор и скандалите излишно щяха да фокусират вниманието върху процедурата. През есента обществото бе вкарано в капан да говори за условното предсрочно освобождаване от затвора на австралиеца Полфрийман, а не за интронизацията на поредния безконтролен главен прокурор.

Накрая Иван Гешев бе избран, а насред консултациите на президента за промени в конституция, удари по единствения си критик. Записите бяха пуснати, когато проверката на КПКОНПИ отдавна вече е приключила.

Разпространяването на СРС е престъпление по българския наказателен кодекс. Ако това е извършено от длъжностно лице, наказанието може да е до 5 години затвор и забрана за упражняване на професията.

Президентът бе въвлечен в скандал, не защото е извършил държавна измяна, нито е поискал нещо да се укрие от орган на власт (поне не се разбира от записите), а защото е поискал информация. Действията на Радев са морално укорими, но са несравнимо по-малка заплаха за демокрацията от това, което си мисли, че прави прокурор Гешев.

Коментари