Доц. Инджов: Публикациите за България в чуждестранните медии хвърлят негативна светлина

Юлиян Войнов: В плана за възстановяване няма индикатори за очаквани резултати

Аркади Шарков: Обещанието на управляващите за ваксината иска да отпусне напрежението

Има ли промяна в отношението на Северна Македония към България

Румен Гълъбинов: Буферите в Бюджет 2021 не са достатъчни

Икономистът Стоян Панчев: Вероятният спад на БВП е 8%

Много хора ще саботират карантината, защото са недоволни

Димитър Събев: Въпросът на бюджета е не как ще изхарчим парите, а как ще ги съберем

Иван Нейков: Бюджет 2021 - харчене на пари без ясни цели

Локдаунът - по-ефективен от "влаченето" в половинчати мерки

Даниел Вълчев: Правителството няма самочувствие да наложи по-строги мерки

Проф. Ангел Димитров: Скопие няма точна преценка за България и за собствените си възможности

Искра Михайлова: България пропусна да обясни в ЕС позициите си спрямо Скопие

Атанас Пеканов: Държавата е абдикирала, ако сравним с мерките в страните от ЕС

Цветозар Томов: Информационната Covid кампания на властите е под всякаква критика

Защо Китай не каза цялата истина за новия коронавирус

26.1.2020 г. 22:00

Разрастването на новата епидемия в Китай ни кара да се съмняваме в желанието на китайските власти за прозрачност. Те явно са убедени, че гражданите трябва да знаят само онова, което държавата смята за правилно, констатира Дойче веле. Медията публикува по темата коментар на Фридерике Бьоге от "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Този път китайското ръководство информира света и собственото си население за новия вирус по-бързо, отколкото преди 17 години по време на кризата с Тежкия остър респираторен синдром (ТОРС). Това е добре. Но онова, което постепенно научаваме за мащабите и протичането на епидемията, поражда сериозни съмнения доколко властите в Китай, поне местните, действително имат желание да осигуряват прозрачност. В първите три седмици след избухването на заразата правителството в Ухан явно е укривало и омаловажавало редица неща. Но това не е някакъв местен проблем, а резултатът от една система, която иска на всяка цена да поддържа фасадата на стабилността. В тази система изричането на неприятни истини по правило води до неприятности.

Лекарите в Ухан, решили да привлекат вниманието на обществеността към опасностите, свързани с новия вирус, бяха сплашени. Журналистите, които искаха да информират за това, бяха цензурирани и възпрепятствани да го сторят. Гражданите, които вероятно знаеха повече, отколкото би се харесало на полицията, бяха санкционирани под предлога, че разпространяват слухове. Болничният персонал очевидно бе инструктиран да укрива сведенията за заразени лекари и санитари. По този начин вероятно дори и от заетите със случая учени са били скрити важни данни за пренасянето на вируса от човек на човека.

Истината излиза наяве само след официално разрешение

Фактът, че официалният брой на заразените в Китай започна да нараства рязко едва след като китайският лидер Си Цзинпин призова за борба с епидемията, показва колко политизирано е отношението към информацията в Китай, дори и да е въпрос на живот и смърт. От самото начало не звучеше правдоподобно твърдението на китайците, че първите случаи на заболяването извън Ухан са били установени в чужбина, а не в други китайски градове. Заседанията за подготовката на тазгодишното събрание на Народния конгрес навярно са били една от причините за нежеланието на местното правителство бързо да уведоми населението за опасността. Всичко това отне ценно време, което позволи на вируса да се разпространи.

Партийното ръководство открито си призна, че е наясно с този проблем, когато публично заплаши всичките си кадри, че "ще бъдат заклеймени на позорния стълб за вечни времена", ако премълчават за случаите на новата болест. Държавният съвет дори откри онлайн платформа, на която гражданите да подават сигнали за укриване на информация от местните власти. Всичко това би било чудесно, ако ставаше дума за прозрачност. Но въпросната инициатива навярно ще послужи за това цялата отговорност за пропуските да се прехвърли на местните кадри. Та нали същото централно правителство бе дало указания на своя пропаганден апарат да информира максимално пестеливо за здравната криза, за да не се стига до паника. То бе наредило и на държавните цензори да трият от интернет всички дискусии, свързани с епидемията. Същината на проблема е в разбирането на властите, че гражданинът трябва да знае само онова, което държавата смята за правилно.

Китайците отдавна са си направили съответните изводи. Те не вярват на официалните съобщения на властите. Но и това е проблематично, тъй като стимулира разпространяването на конспиративни теории, които държавата всъщност би искала да предотврати. Репресивният климат на отминалите години накара да замлъкнат много от гласовете на истината в средите на гражданското общество, които можеха да противодействат на това развитие.

И все пак: малкото частни медии в Китай сега изживяват звездния си час. Тези дни те разпространяват подробни информации за положението в Ухан - навярно това става дори с позволението на цензуриращата служба, която този път не ги възпрепятства.

Истинска воля за прозрачност?

И сътрудничеството с международната общност сега протича значително по-добре, отколкото по време на кризата с ТОРС преди 17 години. Този път Китай своевременно разгласи информацията за генетичния код на вируса, за да позволи на властите в чужбина бързо да разпознават заразените. Но има едно нещо, което е останало непроменено от 2003-та насам: волята за прозрачност стига само дотам, докъдето е политически приемливо за властите.

Фаталното мълчание на китайските власти преди 17 години - през първите три месеца на кризата с ТОРС - бе свързано най-вече с това, че страната се намираше във фаза на политически преход. Ху Дзинтао тъкмо бе застанал на върха на Комунистическата партия и се готвеше да стане президент. В подобни преломни времена всякакви отрицателни новини в Китай са нежелани. Това си остава така и до днес. Истинските мащаби на епидемията с африканската свинска чума през миналата година бяха прикрити, за да не нарушат блясъка на тържествата по повод 70-тата годишнина на Народната република. Това мълчание за щастие не отне човешки живот, но пък излезе твърде скъпо.

Коментари