Превод в ефир: Песни за Барселона и как НСИ би броил коронавируса

“Блумбърг”: Ердоган държи насочен пистолет към собствената си глава

Явор Райчев: „Ел Периодико“ е сериозна медия и проверява историите си

Кое е вярното: Повече българи емигрират или повече българи се връщат?

Какво разказва каскетът

Скандалът, че Борисов е разследван за пране на пари е европейски

Финансист: България извън еврозоната означава България извън ЕС

Катастрофата Идлиб: Последствията са ужасни. Също и за Европа.

Проверката на приватизационните сделки е популистка пушилка

„По-добре да си тръгнем заедно.“ Мисирките, времето в Москва и как е на други места

Проф. Панайотов: Не може наказателната репресия да е основен фактор за превенция на престъпността

Защо Божков не е разследван от 2011 г. питат от Антикорупционния фонд

Щурмът на Гешев: кой ще е следващият?

Здравка Калайджиева: Практическите възможности на прокуратурата достигнаха до неконтролируем апогей

Брекзит след 47 г. нещастен брак

Д-р Стефан Константинов: Клиничните пътеки са абсолютен анахронизъм

19.12.2019 г. 17:35

Състоянието на здравеопазването, реформата, Националния рамков договор, НЗОК, протестите на специалистите по здравни грижи, както и модернизацията при лечението на онкологично болните у нас, коментира д-р Стефан Константинов, бивш здравен министър и изпълнителен директор на УСБАЛ по онкология София, в студиото на "Нашият ден".

"Всички говорят за реформа в здравеопазването в България, но това е много общо. Като кажеш реформа, трябва да кажеш точно каква реформа. А това нещо не става на улицата. Приемам протестите на медицинските сестри като много сериозен сигнал, но не става с разговор с министър-председателя, не става с обещания и не става с мерките, с които се предлага." – категоричен беше д-р Константинов.

Като цяло хората, работещи в здравеопазването, са дълбоко разединени.

Има разединение не само между различните професии лекари и сестри. Вътре между лекарите има дълбоки диспропорции, възнагражденията са в изключително големи граници, но това не е от тази или от миналата година. Това е от 15 години поне. И то не защото някой е лош, краде или липсва контрол, а просто защото

Такъв е дизайнът на здравната ни система. 

Тя предизвиква всичко това. И бавно и методично, ден след ден, доведе до всичко това. Протестиращите са върхът на айсберга – един синдром, който трябва да ни накара да се замислим. След замислянето трябва да има още 5-6 действия, които трябва да се направят, за да се постави точната диагноза, след това да започне лечението и чак след това да чакаме оздравяването.

Държавата ни не е наясно с проблемите в българското здравеопазване.

Някой трябва да погледне гората, а не дърветата. И погледът трябва да е политически. Политиците трябва да са наясно. И не един политик, а множество политически фигури. 

Трябва да си кажем какво здравеопазване искаме.

И какви са инструментите на държавата. Установяваме, че инструментите не са много големи. Държавата трябва да събере здравни вноски – колко успешно, е друг въпрос – от там насетне как се изразходват. Виждаме, че имаме една каса, която би трябвало да осъществява контрол върху всички харчове. Обаче в един момент се оказва, че вместо касата да плаща или да има малко доплащане от страна на пациента, ние вървим в посока, когато съвсем скоро ще можем да кажем, че всъщност 

Хората си плащат за здравеопазване, а националната здравноосигурителна система доплаща.

Обръщат се нещата. От чужбина докладите казват, че ние сме първи в това хората да си доплащат от джоба. За ЕС това не е нормална система." 

Как се справя д-р Константинов в УСБАЛ по онкология 

"Колкото си по-нависоко, ти зависиш от повече хора и фактори. А когато си по-ниско, имаш свободата да действаш. Мога да кажа, че за вече 2 години и повече, откакто съм в болницата, нямах негативни вмешателства. Имах свободата да работя и да управлявам. И от една болница, която имаше големи задължения – 8 млн. лева просрочени – сега практически вече сме ги стопили – 6 млн. вече сме изплатили реално, а 2 млн. ще вземем заем от частна банка. Трудно беше, защото частните структури са много недоверчиви към държавни организации, и особено кредит без ипотека и без държавна гаранция. Трябваше да докажем, че нашето лечебно заведение се управлява добре, че не се изразходват ненужно средства, че има финансова стабилност, за да ни подпомогнат."

Д-р Константинов подчерта, че няма универсални решения, всяко действие трябва да се мисли прагматично и да се преценява в конкретната ситуация дали е подходящо. Но –

Искаме или не искаме – трябва да си преструктурираме болничната помощ

"Още 2008-2009 година имаше план на Световната банка как да се преструктурира – модел, приложен доста успешно в Естония. Но това у нас не се получи. На хората можеш да въздействаш по два начина – или като ги заплашиш, или като им дадеш средства. Реформи най-добре се правят, когато можеш да мотивираш хората, че  това, което ще стане, няма директно да им бръкне веднага в джоба и за в бъдеще ще им донесе положителни неща."

Д-р Константинова акцентира върху изясняване на ролята на държавата в здравеопазването:

"Клиничните пътеки са абсолютен анахронизъм. Това е една от преките причини здравеопазването ни да е на този хал. Въвеждането на клиничните пътеки, начинът, по който се финансира здравеопазването, доведе до тези тежки диспропорции в заплащането. Системата стимулира това." /БНР


Коментари