Борис Попиванов: Победите на ГЕРБ през 2019-а вземат своите жертви

Подготвят гилотината – ще режат умни глави

Христо Панчугов: Парламентът е изчерпан, но доволен

Финансите на Хари и Меган: с какви пари живеят и какво ще се промени

Харалан Александров: Кризата с водния режим няма да завърши скоро

Още арести и оставки, но не и предсрочни избори очакват социолози

Властта да осъзнае, че за станалото в Перник е виновна преди всичко тя

Димитър Гърдев: Голяма война между Иран и САЩ не отговаря на стратегическите им цели

Първан Симеонов: Кризата в Перник е на път да стъжни живота на премиера

Кой носи отговорност за опасния боклук в Плевен?

Как една реплика на Борисов изкриви фактите

Aфрикaнcкият cцeнaрий за източване нa вoдaтa нa Бългaрия

Йордан Иванов: Държавата даде напълно погрешно решение на проблема с язовирите

Борис Бонев: Зеленият билет в София трябва да бъде безплатен

Мика Зайкова: В продължение на години правим мимикрия на реформа

Не, Тръмп не е бедствие!

8.12.2019 г. 14:06

Наричат американския президент Доналд Тръмп "популист". Но отговаря ли това на истината? Пред "Дойче веле" Александър Гьорлах коментира, че Тръмп е по-скоро реакция на популиста, управлявал преди него в Белия дом.

Президентските избори в САЩ са след година, но още отсега се обсъжда въпросът как ли би изглеждала страната, когато популистът Доналд Тръмп вече няма да е на власт. Това е основният проблем с популистите: понеже те по правило не оставят нищо съществено, разочарованието от политическата система и демокрацията след тях е нараснало. 

С оглед на нещата в САЩ днес това не изглежда съвсем така. Доналд Тръмп не е популистът, когото мнозина виждат в него. Популист, който не остави нищо, е по-скоро Барак Обама. И Доналд Тръмп е реакция на неговото управление. Тази теза може да звучи шокиращо за мнозина, включително за автора на тези редове: все пак има и "добри" популисти. Такива, които залагат не на отграничаването, а се кълнат в общностния дух. Общото между тях и "лошите" популисти е това, че те опростяват реалността до степен, в която действителната политика вече не е възможна.

Какво всъщност искаше да направи Обама?

"Yes, we can" бе възловата формула по време на предизборната кампания през 2008 година - скромното и добронамерено желание за положителна промяна на Америка след управлението на Джордж Буш, оставило дълбоки следи. Така и не стана ясно обаче какво конкретно е трябвало да може (да се направи). Да бъде обновена страната? Но как?

След това настъпи финансовата криза и се очерта възможността за изграждане на нещо ново след фалита на "Лемън Брадърс". Но Барак Обама не направи нищо такова: той спаси банките, но не и стотиците хиляди собственици на жилища, останали впоследствие без покрив над главите си. И нито един от банкерите, предизвикали хаоса, не стигна до затвора.

За много американци това беше голяма неправда. И ако на мнозина им се наложи да се подслонят при роднини, натикани в някоя приземна стаичка или направо в мазето, за да не се озоват на улицата, идеята за нацията като едно семейство, което се грижи за справедливостта, определено е много привлекателна. Това е посланието на Доналд Тръмп: "America first" означава на първо място "Справедливост за нас, американците". Космополитните планове функционират само тогава, когато у дома има справедливост.

Оставайки в плен на старите политически парадигми, Барак Обама само заби последния пирон в ковчега на една недееспособна политика. Едно време САЩ бяха страната с най-висока мобилност - хората бяха готови заради работата си да се преместят от Аляска във Флорида. Днес това вече е минало. Кризата от 2008-а задълбочи това, което отдавна се виждаше на повърхността: растящото неравенство. Днес САЩ са най-малко мобилната държава в свободния свят - това с неограничените възможности беше някога.

Справедливост за Америка! 

Правилният прочит на близкото минало е важен за бъдещето на демокрацията в САЩ: Доналд Тръмп не е бедствие, а човек, когото избирателите му смятат, че е в състояние да възвърне справедливостта в страната. За момента данните са в полза на Тръмп: заетостта расте, икономиката е в подем. А и в международен план, най-вече що се отнася до Китай, поддръжниците му виждат, че възстановява справедливостта.

А космополитните либерали, към които се числи и авторът на тези редове, трябва най-напред да преглътнат това.

Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика на международните отношения Карнеги и водещ изследовател в Института за религия и международни изследвания към Университета в Кеймбридж.   

Коментари