Хазартът - от бизнес през национализация до зависимост

Проф. Минев: При високи социални неравенства демокрацията става фасадна

Евелина Славкова: Статуквото ще надделее при вота на недоверие

Владимир Шопов: Разделението между Западна и Източна Европа се задълбочава

Превод в ефир: Интелигентността като опасност и карта за Мичурин

Борис Попиванов: Победите на ГЕРБ през 2019-а вземат своите жертви

Подготвят гилотината – ще режат умни глави

Христо Панчугов: Парламентът е изчерпан, но доволен

Финансите на Хари и Меган: с какви пари живеят и какво ще се промени

Харалан Александров: Кризата с водния режим няма да завърши скоро

Още арести и оставки, но не и предсрочни избори очакват социолози

Властта да осъзнае, че за станалото в Перник е виновна преди всичко тя

Димитър Гърдев: Голяма война между Иран и САЩ не отговаря на стратегическите им цели

Първан Симеонов: Кризата в Перник е на път да стъжни живота на премиера

Кой носи отговорност за опасния боклук в Плевен?

Проф. Семов: Как прокуратурата да бъде хем ефикасна, хем не твърде всевластна

1.12.2019 г. 13:30

"Конституцията може да бъде променяна по два начина - някои разпоредби могат да бъдат променяни от обикновено Народно събрание, други - от Велико народни събрание (ВНС). Но ако бъде свикано ВНС, то може да променя всичко в Конституцията, може да приеме изцяло нова Конституция". Това каза пред БНР конституционният съдия проф. Атанас Семов и уточни, че това е дебат, който съществува в обществото от повече от 20 години. Според него е добре, че във връзка с избора на нов главен прокурор, президентът Румен Радев отново поставя темата за промяна в основния закон.

"На България и е драматично необходим разгърнат разговор за Конституцията, защото тя в голяма степан и масово не се познава. Повтаря се като мантра една празна глупост, че президентът е обединител на нацията, няма такова нещо в Конституцията - той е политическа фигура. Той олицетворява единството на нацията, не е обединител - това са различни неща", коментира той в предаването "Неделя 150" по "Хоризонт" и изброи още примери за непознаване и неразбиране на основния закон.

По темата за нуждата от дебат за отчетността на главния прокурор, проф. Семов заяви, че проблемът не е в отчетността, а в отговорността:

"По-големият проблем е в правомощията на главния прокурор и на прокуратурата изобщо. И това не е въпрос толкова за мястото на прокуратурата в съдебната система, която у нас е система на правосъдието, а не на съда, като такъв. Много по-големия въпрос е дали е намерен разумният баланс между независимост, която да даде свобода на и смелост на прокурора, и твърде големи правомощия, които понякога превръщат прокуратурата в твърде овластена структура на държавата".

По думите на конституционния съдия основният въпрос е как прокуратурата да бъде хем ефикасна, хем да не бъде твърде всевластна.

"Има общо усещане в нашето общество за липса на законност и на правосъдие", категоричен бе проф. Семов. 

Конституционният съдия проф. Атанас Семов коментира, че лично той има съмнение дали е полезен за една демокрация механизъм, при който решенията на КС важат напред, когато се произнася за неконституционността на един закон.  

Истанбулската конвенция

Във връзка с гласуваната преди дни от Европейския парламент незаконодателна резолюция за присъединяването на ЕС към Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, проф. Семов каза, че не е бил в състава на Конституционния съд, който определи тази Конвенция като противоконституционна, но напълно подкрепя това решение:

"Никой в ЕС не може да задължава една държава да стане страна по който и да било договор", категорично заяви той. Според него правителството трябва да излезе с програма за действие и да заяви, че не може да приеме Конвенцията, но могат да бъдат направени всички промени, които тя изисква. /БНР

Коментари