След разрива между Берлин и Москва: на какво залага Путин?

Не, Тръмп не е бедствие!

Калин Славов: Фигурата на главния прокурор се преекспонира

Кой излъга? Намесата на Борисов в съдебната власт засега остава без реакция

Стойчо Стойчев за партийната субсидия: Същото театро, но с по-скъпи билети

Йонко Грозев: Човек от прокуратурата няма как независимо да разследва главния прокурор

Асен Личев: Язовир „Студена“ е изпразнен с подписа на екоминистъра

Проф. Семов: Как прокуратурата да бъде хем ефикасна, хем не твърде всевластна

„Нойе Цюрихер Цайтунг“: Борбата срещу корупцията в България е инсценировка

Иван Кръстев: Емиграцията влияе на политическия процес в Източна Европа

Нели Куцкова: Главният прокурор трябва да може да бъде разследван

Момчил Дойчев: Съдебната власт е проядена от корупция и от външна зависимост

Доц. Чолаков: Захарчетата в бюджета бяха поднесени преди изборите, горчивият хап - след

Михаил Екимджиев: ВСС извива ръцете на президента

Доц. Стойчо Стойчев: Основните партии нямат желание за предсрочни избори

Доц. Момчил Дойчев: Руската база край Ниш създава несигурност за България и НАТО

15.11.2019 г. 17:21

Позицията на министъра на отбраната Красимир Каракачанов относно полетите на руски военни самолети със ЗРК С-400 над България за Сърбия, че „нашите партньори в НАТО не го харесват, но такава е ситуацията“, не е нормална. Това заяви пред БГНЕС доц. д-р Момчил Дойчев, съпредседател на УС на Атлантическия съвет.

„България е член на НАТО не на думи, а на дела – трябва да защитава националните си интереси, още повече, когато се смятаме за патриоти. ЗРК С-400 е заплаха за нас. Предишният министър на отбраната беше забранил подобни полети. Сега при транспортирането на тази система през въздушното пространство на България се оказа, че други страни, като Румъния, са отказали подобен полет. Това показва достатъчно ясно определена политика и желание за отстояване на национален интерес“, категоричен е доц. Дойчев.

Сърбия и опасността от С-400

Опасността от присъствието на ЗРК С-400 на територията на Сърбия е много голяма за България и региона, защото тази система може да поразява цели не само на 400 км, но тя може да блокира действието на силите на НАТО, които са в целия пояс около Сърбия. След тях е не само нашата страна, но и Унгария, Македония, Албания, Хърватия, Гърция, Румъния, Словения и дори части от Италия. ЗРК С-400 участваха в съвместното руско-сръбско учение “Славянски щит”, което се проведе в края на октомври и бе наблюдавано лично от президента Александър Вучич.

„Проблемът не е толкова в това, че ние дадохме разрешение, защото то донякъде произтича от договорите между ЕС, НАТО и Русия, Сърбия, а в това, че не знаем дали тази зенитно-ракетна система наистина е останала в Сърбия или се е върнала в Русия. Дори и да се е върнала в Русия, тревожното е, че тези маневри в сръбската база „Батайница“ край Белград се оказа, че ще бъдат ежегодни. Това означава, че ЗРК С-400 на практика ще остане там и това вече създава заплаха за сигурността не само на полетите, а за сигурността на всички НАТО-вски държави“, категоричен е доц. Дойчев.

Въпреки че Сърбия няма сухопътна връзка с Русия и е заобиколена изцяло от НАТО-вски държави или такива с пронатовска ориентация, съществуването на руска военна база около град Ниш, близо до българската граница, създава една несигурност и възможност за въздействие по един или друг начин, включително и чрез кибернетични заплахи върху нашата сигурност и всички страни от НАТО, подчерта доц. Дойчев.

Според него от тук нататък трябва да се проверява какво се транспортира и какво се връща в Русия. „Ако нашето правителство беше поискало да се осъществи такава проверка на българска територия, едва ли Русия щеше да сключва договор със Сърбия, който на практика да остави ЗРК С-400 край базата в Белград“, заяви експертът.

НАТО трябва да бъде по-активно

Атлантическият съвет в България не е съгласен с оценката на френския президент Емануел Макрон, изразена пред списание „Икономист“, че НАТО се намира в мозъчна смърт, защото тя е твърде опростена, подчерта доц. Дойчев.

„С тази позиция стопанинът на Елисейския дворец иска да покаже промяната в приоритетите на френската политика в последно време. С нея Макрон иска да се хареса на определени пронационалистически кръгове във Франция. С тази си позиция той се представя не толкова като ляв либерал, колкото като национал-популист, който иска да покаже, че Франция може да бъде лидер. Но на практика Макрон обслужва не общите европейски интереси, а тесните интереси на своя страна“, заяви доц. Дойчев.

Според него Северноатлантическият пакт трябва да бъде по-активен фактор в международните отношения, нещо което през последните години не е така. „С идването на президента Доналд Тръмп на власт през 2017 г. като че ли се разконцентрираха връзките вътре в НАТО заради представата, която той има за воденето на международната политика. Това нямаше как да не се отрази върху ефективността на НАТО. Виждаме го на много места, включително и в действията на съседна Турция, която навлезе в кюрдските райони на Сирия, фактически след разрешението на Тръмп. Това не беше в резултат на общо решение на алианса“, отбеляза доц. Дойчев.

Той припомни, че НАТО се основава на принципа на консенсуса. „При липса на такъв, какъвто е случаят с „Ердоганова Турция”, не се знае как той ще реагира в случай, че сирийската армия на Башар Асад реши да атакува турските сили в Сирия. Трябва ли да се задейства член 5 от Вашингтонския договор или не трябва? Виждаме в каква ситуацията попадаме“, уточни доц. Дойчев. /БГНЕС

Коментари