Милен Велчев: Най-черният сценарий на Горанов е твърде оптимистичен

Росен Плевнелиев: Мярката 60:40 всъщност е 60:70

Законни ли са глобите за излизане без маска

Къде ни заплашва глоба за разходка при извънредно положение

Огнян Минчев: Коронавирусът поставя на изпитание солидарността на ЕС като институционална структура

Емануил Йорданов: Законът за извънредното положение ограничава правата ни, но задълженията ни нараст

Васил Велев: С този закон отиваме отвъд идела на човечеството за комунизма

От чумата до коронавирус – на какво ни учи историята

Суспендирането на работата на НС е грубо нарушение на парламентаризма

Кобрата: Политиците си “играят” на партии

Михаил Екимджиев: Започват репресии спрямо хора, които не са отговорни

Искането на министър Кирилов за ограничаване на права е подготовка за диктатура

Красимир Лалов: Опашка от 31 км на „Капитан Андреево“ е смешно за европейска страна

Красен Станчев: Въвеждането на извънредно положение става мода

Румяна Коларова: При извънредно положение е важен въпросът за санкции и помощи

Христо Панчугов: Промяната не може да намери своето лице

4.11.2019 г. 10:39

„Има желание за промяна, но като че ли няма успех в това тази промяна да намери своето олицетворение, да намери лицето, което да предложи една различна визия и да убеди гражданите, че може да се управлява по различен начин“, коментира пред БНР политологът Христо Панчугов.

„Навсякъде, където се стигна до балотаж, най-общо разказът беше за необходимостта от промяна, разказът беше за необходимостта да се вземе управлението от едни корумпирани лица в лицето на ГЕРБ най вече, като се опитаха да го олицетворят по този начин. В крайна сметка на много места този разказ се провали по една или друга причина“, каза той в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.

„Интересно е в няколко от големите градове, в които на балотаж ГЕРБ все пак успяха да спечелят колко малки са разликите. В София разликата се явява точно толкова, колкото са отбелязали квадратчето „Не подкрепям никого“, добави политологът.

Разбирането да се гласува за единия кандидат като протестен вот спрямо другия Панчугов определи като „висша форма на отчаяние в обществото от неслучващата се промяна“:

„Това Мая Манолова, която беше лицето на контрапротестите срещу протеста през 2013 г., срещу назначението на Делян Пеевски и съответно Орешарски, да се превърне във флага, който може да свали едно управление в София е висша форма на отчаяние. Това е обобщението за липсата на правилен подход към това да се олицетвори един различен разказ за българската политика. Поради тази причина – призивът „Не гласувам за никого“ или „Да изберем по-малкото зло“ все повече ще се превръща в трайно присъствие в изборния процес, докато наистина не се появи политически субект, който може да олицетвори желанието на българите за промяна. Като че ли на този етап не присъства в българското общество“.

„Ако се забави нормализацията на политиката около желанието за промяна, ако не се намери нормален разказ как тя изглежда в българската политическа система, шансът хората, които все повече са отчаяни от политическото статукво, да привидят някаква по-радикална визия за тази промяна е твърде голям“, предупреди политологът. По думите му за голяма част от българите разказът за елита, който трябва да бъде сменен радикално, е съвсем приемлив, което е проблем.

Христо Панчугов подчерта и проблемът с ерозията на доверието на българите в изборите.

Коментари