Иван Брегов: Всяка различна гледна точка, с оглед на управлението, се обявява за преврат

Проф. Дичев: Недоверието към властта - лайтмотив в скандалите от последните месеци

Генка Шикерова: БАБХ е пазена и удобна агенция

Методи Лалов: Съдебната система все повече върви към своята гибел

Прокурори под строй. Защо проблемът не е в Иван Гешев

Бабикян: За местния вот хората търсят онези личности, които биха им вършили работа

Димитър Марков: Прокуратурата все повече започва да наподобява на част от изпълнителната власт

Проф. Евгений Дайнов: Гешев няма представа какви са конституционните му правомощия

"Файлът не пасва на цялата картина". Защо евтината киберсигурност излиза скъпа

"Мафията си има правителство". Какво научи режисьорът Кевин Бут за България

Проф. Ангел Димитров: Репликите на Белград и Скопие към София са с вътрешен адресат

Христофор Караджов: Американският модел на партийно финансиране за България е проблематичен

Илия Вълков: Розовият балон на българския туризъм се спука

Веселин Желев: Има вероятност Урсула фон дер Лайен да не бъде одобрена от ЕП

Щефан Корнелиус, „Зюддойче цайтунг“: ЕС няма да оцелее дълго време без реформи

"Не се чисти". Кой хакна съдебната система?

2.8.2019 г. 10:47

Борислав Митов, Свободна Европа

Държавата и гражданите й са обект на безпрецедентна хакерска атака. Първите изводи са, че властите не само не се справят адекватно с опазването на лични данни, но и с разследването на тяхното изтичане. Това стана видимо най-вече в последните дни, когато част от съдебната система сама се оказа отговорна за такъв теч. И отказа да разследва какво стои зад него.

Ето и хронологията на някои на пръв поглед несвързани факти, които обаче очертават една обща картина.

15 юли. Излизат първите медийни публикации, че информационната система на НАП е хакната и милиони лични данни на граждани са изтекли в интернет.

18 юли. Става ясно, че Инспекторатът на ВСС (ИВСС) е огласил личните данни на съдия Мирослава Тодорова и семейството й в нарушение на закона. От институцията признават, че са допуснали „пропуск“, твърдейки, че името на файла с имуществената декларация на Тодорова „NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII“ е било публикувано „в работен вариант“.

23 юли. Главният съдебен инспектор Теодора Точкова обявява официално, че не става въпрос за указание личните данни на съдийката и семейството й да бъдат огласени, а че „пpeпpaткaтa „нe ce чиcти“ би cлeдвaлo дa e към cиcтeмния aдминиcтpaтop, кoйтo нa бaзaтa нa тexничecкитe cи yмeния, дa извъpши нyжнoтo изчиcтвaнe (зaличaвaнe)“.

1 август. Спецпрокуратурата публикува част от доказателствата по делото за хакерската атака срещу НАП в опит да убеди медиите и обществото, че тримата обвиняеми по случая безспорно са отговорни за изтичането на милионите лични данни. Прессъобщението обаче съдържа полузаличен линк, чрез който с помощта на елементарна справка в Google лесно може да се достигне до папка с личните данни на над 2000 прокурори и следователи. Тя е озаглавена „NE SE CHISTIIIIIII“.

Не е трудно човек да се досети, че най-логичното обяснение е, че авторът на наименованието е имал достъп до хакнатите данни, а папката не е била открадната в този вид от информационния масив на ИВСС, например. Още повече, че под заглавието й в портала „Pastebin“, където се съхраняват изтеклите данни на редовите прокурори и следователи, личи датата 18 юли 2019 г.

Порталът, в който се съхраняват незаличените ЕГН на над 2000 прокурори и следователи

По-важното е друго. Очевидно информационната система на съдебния инспекторат не е достатъчно добре защитена. Очевидно в нея се съхраняват лични данни на магистрати, които лесно стават достояние на неограничен брой хора. Независимо дали заради немърливост на служителите, инспекторите и ръководството му или заради хакерска атака.

Въпросът е дали подобна информация не се съхранява избирателно от самата институция? Дали данните на определени магистрати не се пазят в отделна папка със специална цел? Каква би могла да бъде тази хипотетична цел? В чий интерес?

Отговорите би могла да даде единствено прокуратурата, ако образува отделно разследване. Нещо, за което до момента държавното обвинение не е дало заявка. Нещо повече – нито един от органите на съдебната власт не обяви, че случаят с изтичането на личните данни на съдия Тодорова се нуждае от всестранно и пълно изясняване.

Направи го единствено самата Тодорова, призовавайки ВСС „да изглеждаме сериозно и да реагираме“. И Съдийската колегия на съвета реагира. С декларация. От която нищо не последва. И нищо няма да последва, ако Пленумът на ВСС поне не обсъди необходимостта главният прокурор Сотир Цацаров да разпореди образуването на такова досъдебно производство.

Друг е въпросът какво може да се очаква от прокуратура, която разследвайки теч на лични данни прави така, че те да станат достояние и на тази част от обществото, на която по някаква причина все още не са станали известни. При това говорим за ЕГН на над 2000 прокурори и следователи. Ако не всички действащи в страната, то почти всички.

В този смисъл по логичен път идва най-големият въпрос – кой хакна съдебната система? Тримата обвиняеми за атаката срещу НАП от „ТАД Груп“ сега или някой друг много по-рано.

Премиерът Бойко Борисов, чийто ЕГН също бе огласен от спецпрокуратурата заедно с тези на Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски, осветли до известен степен този въпрос още през февруари 2014 г.

Тогава той заяви в интервю пред сайта „Медиапул“ следното: „В политиката победител е този, който управлява. Ахмед Доган управлява най-много България. В политиката, както във футбола, можеш да играеш цял мач в защита и после с една контраатака да вкараш гол и да победиш – можеш да си трета политическа сила и да управляваш държавата. Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява.“

Кой има интерес прокуратурата да не разследва случая „Не се чисти“?


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари