Социолози: Със СРС-та срещу президента се търси медиен ефект

Любомир Стефанов: Жестът на Гешев към Радев е дрънкане на пистолет в кобура

В разпространените записи на президента измяна няма

Въпросите на Гешев до Конституционния съд са нелепи, смята адвокат Екимджие

Трусове на недоволство клатят кабинета на Борисов

Защо Китай не каза цялата истина за новия коронавирус

Исторически пробив. Защо полетът между Белград и Прищина е "една гигантска стъпка"

Емилия Милчева: Държавата се кани да направи данъчно облагане, за което сега обвинява Божков

Даниел Смилов: Намаляването на данъка за хазарта е безобразие

Димитър Ганев: БСП нямат интерес от предсрочни избори

Хазартът - от бизнес през национализация до зависимост

Проф. Минев: При високи социални неравенства демокрацията става фасадна

Евелина Славкова: Статуквото ще надделее при вота на недоверие

Владимир Шопов: Разделението между Западна и Източна Европа се задълбочава

Превод в ефир: Интелигентността като опасност и карта за Мичурин

"Не ни се обаждайте. Ние ще звъннем". Накъде с такива приятели...

21.6.2019 г. 16:52

Рикард Йозвяк, Свободна Европа

Ето посланието на Брюксел до желаещите да се присъединят към ЕС от Западните Балкани: Всъщност не ви искаме сега. А в бъдеще? Ами, може би. Но не ни се обаждайте. Ние ще звъннем. А страните на изток, като Грузия, Молдова и Украйна? Моля ви, забравете за това за дълго, много дълго време. Политиката за разширяване на ЕС е на изкуствено дишане и въпреки че никой не иска да го каже на глас, някои биха искали тя вече да е мъртва и погребана.

Това може да звучи прекалено драматично. Разбира се, все още може да откриете привърженици на разширяването в столиците на страните членки. В Европейската комисия има много хора, които истински вярват, че политиката за разширяване е най-мощният инструмент във външната политика, който може да превърне най-близките съседи на ЕС в развити демокрации и евентуално ценни нови членове на клуба.

И, разбира се, разширяването продължава. Черна гора и Сърбия са официално кандидати и вече водят преговори. Първенецът Черна гора вече е отворила всичките 33 преговорни глави, от които е затворила само три. По-рано този месец 13 страни членки разпространиха обща позиция за запазване на отворените врати към Западните Балкани.

Това е добре, но въпросът има и друга страна. Защо по-малко от половината от 28-те членки? Погледнете и кои са тези 13 страни. Само две от тях са от т.нар. стари членки, които са част от ЕС още от миналия век – Австрия и Италия. А пък тяхното влияние в Брюксел не е толкова силно в момента. В Рим управляват двама популисти, а Виена е без правителство след появата на записа с бившия вицеканцлер Ханс-Кристиан Щрахе. Останалите са нови членки, които нямат такова влияние, а някои от тях имат проблем с върховенството на закона.

Поводът за това писмо станаха очевидните сигнали от Франция, Германия и Холандия, че не са готови да дадат зелена светлина за начало на преговори със Северна Македония и Албания. Същото се случи и миналата година. За тях просто няма значение, че двете балкански държави извършиха впечатляващи реформи и че Скопие най-после подписа историческо споразумение с Гърция и разреши спора за името. Сега изглежда, че те просто отлагат решението за октомври, но без никаква гаранция, че тогава решението ще е положително.

Има и още примери. Париж и Берлин притиснаха Европейската комисия да публикува доклада си за напредъка на кандидатите след изборите за Европейски парламент, за да не провокират критики от популистите по време на кампанията. Франция и Германия направиха така, че да няма празнично изявление по случай десетата годишнина от Източното партньорство, което можеше да окуражи Грузия, Молдова и Украйна. Те дори не се интересуват ще има ли следваща среща по въпроса през 2020 г.

Обяснението е, че сега не е време за разширяване на ЕС. Сега е време за вътрешна интергация и консолидация след години на криза, като Брекзит, еврозоната и мигрантската вълна от 2015 г. Най-притеснителното от всичко е, че точно либералните лидери на съюза, като френския президент Макрон и холандския премиер Рюте, в по-малка степен Меркел, пеят тази песен и то я пеят на висок глас. С такива приятели... къде ли ще потърсят утеха страни като Северна Македония и Украйна?


Рикард Йозвяк

Рикард Йозвяк отразява работата на Европейския съюз и НАТО като кореспондент на Radio Free Europe/Radio Liberty в Брюксел.


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари