Кой излъга? Намесата на Борисов в съдебната власт засега остава без реакция

Стойчо Стойчев за партийната субсидия: Същото театро, но с по-скъпи билети

Йонко Грозев: Човек от прокуратурата няма как независимо да разследва главния прокурор

Асен Личев: Язовир „Студена“ е изпразнен с подписа на екоминистъра

Проф. Семов: Как прокуратурата да бъде хем ефикасна, хем не твърде всевластна

„Нойе Цюрихер Цайтунг“: Борбата срещу корупцията в България е инсценировка

Иван Кръстев: Емиграцията влияе на политическия процес в Източна Европа

Нели Куцкова: Главният прокурор трябва да може да бъде разследван

Момчил Дойчев: Съдебната власт е проядена от корупция и от външна зависимост

Доц. Чолаков: Захарчетата в бюджета бяха поднесени преди изборите, горчивият хап - след

Доц. Момчил Дойчев: Руската база край Ниш създава несигурност за България и НАТО

Михаил Екимджиев: ВСС извива ръцете на президента

Доц. Стойчо Стойчев: Основните партии нямат желание за предсрочни избори

Проф. Пл. Киров: В случая с Несебър няма законова празнота в законодателството

Атанас Славов: Може да се окаже, че няма много желаещи за председател на КПКОНПИ

"Не ни се обаждайте. Ние ще звъннем". Накъде с такива приятели...

21.6.2019 г. 16:52

Рикард Йозвяк, Свободна Европа

Ето посланието на Брюксел до желаещите да се присъединят към ЕС от Западните Балкани: Всъщност не ви искаме сега. А в бъдеще? Ами, може би. Но не ни се обаждайте. Ние ще звъннем. А страните на изток, като Грузия, Молдова и Украйна? Моля ви, забравете за това за дълго, много дълго време. Политиката за разширяване на ЕС е на изкуствено дишане и въпреки че никой не иска да го каже на глас, някои биха искали тя вече да е мъртва и погребана.

Това може да звучи прекалено драматично. Разбира се, все още може да откриете привърженици на разширяването в столиците на страните членки. В Европейската комисия има много хора, които истински вярват, че политиката за разширяване е най-мощният инструмент във външната политика, който може да превърне най-близките съседи на ЕС в развити демокрации и евентуално ценни нови членове на клуба.

И, разбира се, разширяването продължава. Черна гора и Сърбия са официално кандидати и вече водят преговори. Първенецът Черна гора вече е отворила всичките 33 преговорни глави, от които е затворила само три. По-рано този месец 13 страни членки разпространиха обща позиция за запазване на отворените врати към Западните Балкани.

Това е добре, но въпросът има и друга страна. Защо по-малко от половината от 28-те членки? Погледнете и кои са тези 13 страни. Само две от тях са от т.нар. стари членки, които са част от ЕС още от миналия век – Австрия и Италия. А пък тяхното влияние в Брюксел не е толкова силно в момента. В Рим управляват двама популисти, а Виена е без правителство след появата на записа с бившия вицеканцлер Ханс-Кристиан Щрахе. Останалите са нови членки, които нямат такова влияние, а някои от тях имат проблем с върховенството на закона.

Поводът за това писмо станаха очевидните сигнали от Франция, Германия и Холандия, че не са готови да дадат зелена светлина за начало на преговори със Северна Македония и Албания. Същото се случи и миналата година. За тях просто няма значение, че двете балкански държави извършиха впечатляващи реформи и че Скопие най-после подписа историческо споразумение с Гърция и разреши спора за името. Сега изглежда, че те просто отлагат решението за октомври, но без никаква гаранция, че тогава решението ще е положително.

Има и още примери. Париж и Берлин притиснаха Европейската комисия да публикува доклада си за напредъка на кандидатите след изборите за Европейски парламент, за да не провокират критики от популистите по време на кампанията. Франция и Германия направиха така, че да няма празнично изявление по случай десетата годишнина от Източното партньорство, което можеше да окуражи Грузия, Молдова и Украйна. Те дори не се интересуват ще има ли следваща среща по въпроса през 2020 г.

Обяснението е, че сега не е време за разширяване на ЕС. Сега е време за вътрешна интергация и консолидация след години на криза, като Брекзит, еврозоната и мигрантската вълна от 2015 г. Най-притеснителното от всичко е, че точно либералните лидери на съюза, като френския президент Макрон и холандския премиер Рюте, в по-малка степен Меркел, пеят тази песен и то я пеят на висок глас. С такива приятели... къде ли ще потърсят утеха страни като Северна Македония и Украйна?


Рикард Йозвяк

Рикард Йозвяк отразява работата на Европейския съюз и НАТО като кореспондент на Radio Free Europe/Radio Liberty в Брюксел.


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари