Проф. Ангел Димитров: Репликите на Белград и Скопие към София са с вътрешен адресат

Христофор Караджов: Американският модел на партийно финансиране за България е проблематичен

Илия Вълков: Розовият балон на българския туризъм се спука

Веселин Желев: Има вероятност Урсула фон дер Лайен да не бъде одобрена от ЕП

Щефан Корнелиус, „Зюддойче цайтунг“: ЕС няма да оцелее дълго време без реформи

Георги Готев: ЕНП извади много неподходящ кандидат и затова са тези проблеми

Огнян Минчев: Борисов иска български представител в ЕС, върху когото има контрол

Липсва мястото на учителя в дискусията за учебниците по история за 10-и клас

Гроздан Караджов: Партиите живеят в собствен аквариум, без да обръщат внимание на хората

Лора Георгиева: КПКОНПИ действа формално спрямо скандала с евтините жилища

"АПАРТАМЕНТГЕЙТ” - БЕЗ НАРУШЕНИЯ: Защо не откриха проблем в сделките с евтините имоти на политици?

Екрем Имамоглу - човекът, който развали празника на Ердоган

"Излъгаха ли ги?": Защо Северна Македония не започна преговори за членство в ЕС

Хараламби Анчев: Предложението на Данаил Кирилов за тримата големи е неадекватно

Кольо Колев: Разумно е оставката на Нинова да се отложи за след изборите

"Не ни се обаждайте. Ние ще звъннем". Накъде с такива приятели...

21.6.2019 г. 16:52

Рикард Йозвяк, Свободна Европа

Ето посланието на Брюксел до желаещите да се присъединят към ЕС от Западните Балкани: Всъщност не ви искаме сега. А в бъдеще? Ами, може би. Но не ни се обаждайте. Ние ще звъннем. А страните на изток, като Грузия, Молдова и Украйна? Моля ви, забравете за това за дълго, много дълго време. Политиката за разширяване на ЕС е на изкуствено дишане и въпреки че никой не иска да го каже на глас, някои биха искали тя вече да е мъртва и погребана.

Това може да звучи прекалено драматично. Разбира се, все още може да откриете привърженици на разширяването в столиците на страните членки. В Европейската комисия има много хора, които истински вярват, че политиката за разширяване е най-мощният инструмент във външната политика, който може да превърне най-близките съседи на ЕС в развити демокрации и евентуално ценни нови членове на клуба.

И, разбира се, разширяването продължава. Черна гора и Сърбия са официално кандидати и вече водят преговори. Първенецът Черна гора вече е отворила всичките 33 преговорни глави, от които е затворила само три. По-рано този месец 13 страни членки разпространиха обща позиция за запазване на отворените врати към Западните Балкани.

Това е добре, но въпросът има и друга страна. Защо по-малко от половината от 28-те членки? Погледнете и кои са тези 13 страни. Само две от тях са от т.нар. стари членки, които са част от ЕС още от миналия век – Австрия и Италия. А пък тяхното влияние в Брюксел не е толкова силно в момента. В Рим управляват двама популисти, а Виена е без правителство след появата на записа с бившия вицеканцлер Ханс-Кристиан Щрахе. Останалите са нови членки, които нямат такова влияние, а някои от тях имат проблем с върховенството на закона.

Поводът за това писмо станаха очевидните сигнали от Франция, Германия и Холандия, че не са готови да дадат зелена светлина за начало на преговори със Северна Македония и Албания. Същото се случи и миналата година. За тях просто няма значение, че двете балкански държави извършиха впечатляващи реформи и че Скопие най-после подписа историческо споразумение с Гърция и разреши спора за името. Сега изглежда, че те просто отлагат решението за октомври, но без никаква гаранция, че тогава решението ще е положително.

Има и още примери. Париж и Берлин притиснаха Европейската комисия да публикува доклада си за напредъка на кандидатите след изборите за Европейски парламент, за да не провокират критики от популистите по време на кампанията. Франция и Германия направиха така, че да няма празнично изявление по случай десетата годишнина от Източното партньорство, което можеше да окуражи Грузия, Молдова и Украйна. Те дори не се интересуват ще има ли следваща среща по въпроса през 2020 г.

Обяснението е, че сега не е време за разширяване на ЕС. Сега е време за вътрешна интергация и консолидация след години на криза, като Брекзит, еврозоната и мигрантската вълна от 2015 г. Най-притеснителното от всичко е, че точно либералните лидери на съюза, като френския президент Макрон и холандския премиер Рюте, в по-малка степен Меркел, пеят тази песен и то я пеят на висок глас. С такива приятели... къде ли ще потърсят утеха страни като Северна Македония и Украйна?


Рикард Йозвяк

Рикард Йозвяк отразява работата на Европейския съюз и НАТО като кореспондент на Radio Free Europe/Radio Liberty в Брюксел.


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари