Орлин Спасов: С решението на СЕМ силно омаловажават нещата, свързани с натиска върху журналисти

Съзнавате ли колко нелепо звучи "Събрах ги за да ги предупредя да не правят повече така"?

Емил Хърсев: „Фолксваген“ не се е отказал от Турция

Милен Керемедчиев: В ЕС единственият приятел на Турция е България и Борисов

Бивш консул: Операцията в Сирия ще доведе до уронване на престижа на Турция

Велислав Величков: Излиза видимата част на айсберга на зависимостите в съда

Доц. Огнян Минчев: България по-скоро се отчуждава от Северна Македония

Предложените промени в НК - прибързани и лошо формулирани

Филчев: Освобождаването на Полфрийман е от незаконен състав и необосновано

Първан Симеонов: Амалгамата ГЕРБ – ДПС става все по-видима

Социолозите очакват удари "над кръста" в кампанията за София

Николета Даскалова: Казусът "БНР" върви към края си

ГЕРБ е напълно вероятно да загубят областни градове на местните избори

Д-р Николай Михайлов: Случилото се в БНР е след инструктаж

"Къв си ти, бе?! 'Що ни снимаш?" Как указ от 1963 г. се използва до днес срещу инакомислещи

"Не ни се обаждайте. Ние ще звъннем". Накъде с такива приятели...

21.6.2019 г. 16:52

Рикард Йозвяк, Свободна Европа

Ето посланието на Брюксел до желаещите да се присъединят към ЕС от Западните Балкани: Всъщност не ви искаме сега. А в бъдеще? Ами, може би. Но не ни се обаждайте. Ние ще звъннем. А страните на изток, като Грузия, Молдова и Украйна? Моля ви, забравете за това за дълго, много дълго време. Политиката за разширяване на ЕС е на изкуствено дишане и въпреки че никой не иска да го каже на глас, някои биха искали тя вече да е мъртва и погребана.

Това може да звучи прекалено драматично. Разбира се, все още може да откриете привърженици на разширяването в столиците на страните членки. В Европейската комисия има много хора, които истински вярват, че политиката за разширяване е най-мощният инструмент във външната политика, който може да превърне най-близките съседи на ЕС в развити демокрации и евентуално ценни нови членове на клуба.

И, разбира се, разширяването продължава. Черна гора и Сърбия са официално кандидати и вече водят преговори. Първенецът Черна гора вече е отворила всичките 33 преговорни глави, от които е затворила само три. По-рано този месец 13 страни членки разпространиха обща позиция за запазване на отворените врати към Западните Балкани.

Това е добре, но въпросът има и друга страна. Защо по-малко от половината от 28-те членки? Погледнете и кои са тези 13 страни. Само две от тях са от т.нар. стари членки, които са част от ЕС още от миналия век – Австрия и Италия. А пък тяхното влияние в Брюксел не е толкова силно в момента. В Рим управляват двама популисти, а Виена е без правителство след появата на записа с бившия вицеканцлер Ханс-Кристиан Щрахе. Останалите са нови членки, които нямат такова влияние, а някои от тях имат проблем с върховенството на закона.

Поводът за това писмо станаха очевидните сигнали от Франция, Германия и Холандия, че не са готови да дадат зелена светлина за начало на преговори със Северна Македония и Албания. Същото се случи и миналата година. За тях просто няма значение, че двете балкански държави извършиха впечатляващи реформи и че Скопие най-после подписа историческо споразумение с Гърция и разреши спора за името. Сега изглежда, че те просто отлагат решението за октомври, но без никаква гаранция, че тогава решението ще е положително.

Има и още примери. Париж и Берлин притиснаха Европейската комисия да публикува доклада си за напредъка на кандидатите след изборите за Европейски парламент, за да не провокират критики от популистите по време на кампанията. Франция и Германия направиха така, че да няма празнично изявление по случай десетата годишнина от Източното партньорство, което можеше да окуражи Грузия, Молдова и Украйна. Те дори не се интересуват ще има ли следваща среща по въпроса през 2020 г.

Обяснението е, че сега не е време за разширяване на ЕС. Сега е време за вътрешна интергация и консолидация след години на криза, като Брекзит, еврозоната и мигрантската вълна от 2015 г. Най-притеснителното от всичко е, че точно либералните лидери на съюза, като френския президент Макрон и холандския премиер Рюте, в по-малка степен Меркел, пеят тази песен и то я пеят на висок глас. С такива приятели... къде ли ще потърсят утеха страни като Северна Македония и Украйна?


Рикард Йозвяк

Рикард Йозвяк отразява работата на Европейския съюз и НАТО като кореспондент на Radio Free Europe/Radio Liberty в Брюксел.


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари