Доц. Стойчо Стойчев: Основните партии нямат желание за предсрочни избори

Проф. Пл. Киров: В случая с Несебър няма законова празнота в законодателството

Атанас Славов: Може да се окаже, че няма много желаещи за председател на КПКОНПИ

Нинова се бетонирала като лидер на БСП, политическата кариера на Манолова свършила

Лозанов: Медийните кампании не дават резултат, затова се плаща директно на избирателя

Анализатори: ГЕРБ е победител, но с едно голямо ако

Христо Панчугов: Промяната не може да намери своето лице

Кънчо Стойчев: Прокъсана е червено-синята линия в София

Здравка Калайджиева: Методите на прокуратурата имат за цел да всеят страх

"Хелоуин дойде по-рано". Как ГЕРБ и ДПС размениха Хасково за Маджарово

Кънчо Стойчев разтревожен: гласове вече се търгуват съвсем открито

Анастас Стефанов: Възможни са изненади на балотажа

Социолози: Идеята на Радан Кънев вярна, но неосъществима сега

Геновева Петрова, "Алфа Рисърч": Вотът показа желание за промяна, но без да я назове

Петър Ганев: В Бюджет 2020 отсъстват ключови реформи

"Излъгаха ли ги?": Защо Северна Македония не започна преговори за членство в ЕС

19.6.2019 г. 09:38

Елица Симеонова, Свободна Европа

Македония промени името си, за да се отворят вратите на Европейския съюз пред нея. Тя се съгласи да работи за изглаждането на историческите спорове с България и предприе значими реформи на съдебната си система, направи стъпки към гарантиране на политическите и икономическите свободи на гражданите си.

Въпреки това решението дали да бъдат започнати преговори за присъединяване с нея и с Албания за пореден път беше отложено - този път за есента, стана ясно след срещата на външните министри на страните от ЕС във вторник вечер.

Реформите и разрешаването на историческите спорове бяха оценени от Европейската комисия, която още преди година препоръча Северна Македония и Албания да започнат преговори за присъединяване към Европейския съюз. Държавите членки обаче отложиха решението за започване на преговорния процес за след като влезе в сила договорът между Македония и Гърция и името на държавата бъде променено. Това се случи през февруаври, но решението отново беше отложено – този път за юни. Във вторник пък беше отложено за септември.

Провече „за“, но и един против стига

Правителствата на държавите членки не са единодушни кога и при какви условия да се случи това. Франция е против разширяване на ЕС, като изтъкваната от президента Еманюел Макрон и от членове на кабинета му причина е, че първо трябва да се решат вътрешните проблеми на блока, а едва след това да се пристъпи към приемане на нови членове.

„Винаги сме били категорични, че бързането в процеса на разширяване на съюза е рисковано, защото е свързано с лицемерие – караме тези страни да смятат, че ще бъдат в Европа още утре, но в действителност това отнема много време“, коментира пред „Политико“ източник от Елисейския дворец. „Създаваме впечатлението, че политиката за разширяване е с предимство пред задълбочаването на отношенията в рамките на ЕС.“

Холандия също е принципен противник на разширяването на ЕС. На 13 юни парламентът прие резолюция против започване на преговори за присъединяване с Албания. Подобен документ за Северна Македония също беше гласуван, но депутатите не го приеха.

Двете страни обявиха, че имат нужда от повече време за да вземат решение дали да подкрепят започване на преговори с Тирана и Скопие. Дания също не е взела решение. Необходимо е всички държави да са съгласни, за да бъде дадено разрешение за започване на преговори за членство.

Други държави членки се обявиха твърдо в подкрепа на разширяването. 13 страни, сред които и България, се обявиха в подкрепа на започване на преговори със Северна Македония и Албания. Гърция и Швеция, които не са подписали съвместното изявление, също подкрепят започване на разговорите.

„Започването на преговорите за членство е добър начин да се запази и задълбочи влиянието на ЕС в Западните Балкани, където през последните години се опитват да се наложат държави като Русия, Китай и Турция“, коментира германският министър по европейските въпроси Майкъл Рот, цитиран от агенциите. Германия обаче също е резервирана към започване на преговори с Албания.

Северна Македония и Албания – заедно или разделени?

Макар председателят на Европейския съвет Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да призоваха Албания и Северна Македония да не бъдат делени, перспективата това да се случи не изглежда невъзможна.

Северна Македония има добри шансове да получи одобрение за започне преговори до края на 2019 г., коментират дипломатически източници пред Ройтерс. Албания обаче все още е обект на недоверие заради проблемите с корупцията и организираната престъпност.

Какъв напредък постигна Северна Македония?

Всички държави членки отчетоха като ключово постижение сключването на договор с Гърция и промяната на името, което разреши спора, продължил близо 25 години. Като положително развитие беше определен и договорът за добросъседство с България.

Северна Македония обаче постига успехи и на вътрешнополитическо равнище. Реформите в съдебната система и създаването на гаранции за функционирането на демократичните институции е отчетено в годишния доклад на Европейската комисия, публикуван в края на май.

Страната отбелязва и напредък по отношение на борбата с корупцията. Приети са законодателни промени, които въвеждат по-прозрачен избор за членовете на антикорупционната комисия. Тя от своя страна предприема проактивни мерки за борба с корупцията, особено по високите етажи на властта. Като ключова фигура се налага офисът на специализирания прокурор, който е под шапката на държавното обвинение, но е независим от главния прокурор.

Правната рамка за защита на човешките права отговаря на европейските стандарти. Като положително развитие в тази посока са отбелязани промени в Наказателния кодекс, които криминализират някои прояви на речта на омразата и дискриминацията. Подобрява се медийният климат и свободата на словото. Препоръчват се мерки за повече независимост и финансова стабилност на обществената телевизия.

Напредъкът в икономическо отношение също е добър. След години на стагнация, страната отчита икономически растеж. Предприети са реформи на данъчното законодатерство и за подобряване на отчетността на публичните средства. От страната се очаква да стабилизира финансите си и да приеме балансиран бюджет за следващата фискална година.


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари