Д-р Николай Михайлов: Случилото се в БНР е след инструктаж

"Къв си ти, бе?! 'Що ни снимаш?" Как указ от 1963 г. се използва до днес срещу инакомислещи

Доц. Маргарита Пешева: „Хоризонт“ беше самоубит за втори път след кризата през 2001 г.

Партията на Ердоган пред разпад?

Има ли посегателство върху свободата на словото

Евгений Дайнов: Целта на този шпионски скандал е да не се загуби София на изборите

Кой е Константин Малофеев и как се озова в българска шпионска афера

"Шпионската афера" - поредният прокурорски фарс

Доц. Ал. Христов: Предизборната кампания ще е по-кървава от обичайно

Огнян Минчев: Няма смелост в политиците да защитават българските интереси срещу руско посегателство

Четирите прочита на 9 септември. И един съвсем нов.

Одитът на системите на НАП: Как да провериш сам себе си

Милен Керемедчиев: Заради Брекзит Европа губи позиции на световната сцена

"Послание към обществото". Как БНТ реши да уволни Камен Алипиев - Кедъра

Проф. Питър-Емил Митев: На тези избори Борисов ще разчита на джипа си

Защо всички мълчат, когато Бойко Борисов говори неверни неща?

5.6.2019 г. 13:21

Всъщност може би неверни неща трябва да се заменят с по-точното „глупости” или „лъжи”, но някак си не върви така да се коментират думите на „най-успешния премиер” в съвременната българска история.

Защо медиите само регистрират продължаващите да се леят като нападналите ни напоследък проливни дъждове неверни твърдения на Борисов без коментари или реакции? Това е въпрос, на който ми е трудно да отговоря еднозначно, но е факт.

Последният словесен изблик на премиера Борисов се разрази вчера (4 юни 2019 г.) на срещата му с КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Дали защото говори пред новите български индустриалци или защото още е в еуфорията на поредната си изборна победа, но Борисов каза следното: „Много впечатлен съм от обиколките по заводите – мога да кажа, че България пак се завърна като една индустриална държава – както е била преди 1945 г. Където минете – завод до завод”.

Оставям настрана твърдението, за „завод до завод”, което би трябвало да ни изуми в светлината на факта, че стотици хиляди българи бях принудени да заминат на „гурбет” в чужбина, за да могат да изхранват себе си и семействата си.

Но не мога да премълча думите за завръщането на България в ролята си на индустриална държава, „каквато е била преди 1945 г.”. Боже мой, как могат да се твърдят подобни неща, когато е известно, че макар преди Втората световна война страната ни да не е най-бедната европейска държава, все пак тя е на 18-то място от 24 държави. А производството и износът ни се състои най-вече от тютюн (повече от 50 % от износа), следван от зърно, яйца, плодове, маслодайни продукти, кожи, птици. И толкоз. Останалото – текстил, каучук, въглища, захар е само в добивната и преработвателната селскостопански продукти. Това ли е индустриализирана България?

Даже не мисля, че допълнителен коментар е нужен!

По-важният въпрос е защо всичко това минава покрай ушите на познавачите на историята и на икономиката?

Дали защото вече са свикнали и не обръщат внимание? Дали защото не искат да воюват с вятърни мелници? Дали защото се страхуват от трайния монопол на Борисов?

На тези въпроси не мога да отговоря, но ми се струва, че колкото по-дълго той говори така и колкото по-дълго специалистите мълчат, толкова повече българите, разбирай гласоподавателите, ще живеят във фалшива реалност както за миналото, така и за настоящето и бъдещето. Което е в основата на продължаващото господство на Борисов и неговите хора.

Искра Баева, 24may.bg

Коментари