Липсва мястото на учителя в дискусията за учебниците по история за 10-и клас

Гроздан Караджов: Партиите живеят в собствен аквариум, без да обръщат внимание на хората

Лора Георгиева: КПКОНПИ действа формално спрямо скандала с евтините жилища

"АПАРТАМЕНТГЕЙТ” - БЕЗ НАРУШЕНИЯ: Защо не откриха проблем в сделките с евтините имоти на политици?

Екрем Имамоглу - човекът, който развали празника на Ердоган

"Не ни се обаждайте. Ние ще звъннем". Накъде с такива приятели...

"Излъгаха ли ги?": Защо Северна Македония не започна преговори за членство в ЕС

Хараламби Анчев: Предложението на Данаил Кирилов за тримата големи е неадекватно

Кольо Колев: Разумно е оставката на Нинова да се отложи за след изборите

Молдова като Венецуела - двама президенти и две правителства

Ватиканът надига глас срещу "унищожаването" на половете

Може ли британският парламент да спре Brexit без сделка?

Валери Найденов: Борисов пак ги надцака

Да страхуваме кметовете

Упадъкът на една нация започва с упадъка на нейния политически и интелектуален елит

Защо всички мълчат, когато Бойко Борисов говори неверни неща?

5.6.2019 г. 13:21

Всъщност може би неверни неща трябва да се заменят с по-точното „глупости” или „лъжи”, но някак си не върви така да се коментират думите на „най-успешния премиер” в съвременната българска история.

Защо медиите само регистрират продължаващите да се леят като нападналите ни напоследък проливни дъждове неверни твърдения на Борисов без коментари или реакции? Това е въпрос, на който ми е трудно да отговоря еднозначно, но е факт.

Последният словесен изблик на премиера Борисов се разрази вчера (4 юни 2019 г.) на срещата му с КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Дали защото говори пред новите български индустриалци или защото още е в еуфорията на поредната си изборна победа, но Борисов каза следното: „Много впечатлен съм от обиколките по заводите – мога да кажа, че България пак се завърна като една индустриална държава – както е била преди 1945 г. Където минете – завод до завод”.

Оставям настрана твърдението, за „завод до завод”, което би трябвало да ни изуми в светлината на факта, че стотици хиляди българи бях принудени да заминат на „гурбет” в чужбина, за да могат да изхранват себе си и семействата си.

Но не мога да премълча думите за завръщането на България в ролята си на индустриална държава, „каквато е била преди 1945 г.”. Боже мой, как могат да се твърдят подобни неща, когато е известно, че макар преди Втората световна война страната ни да не е най-бедната европейска държава, все пак тя е на 18-то място от 24 държави. А производството и износът ни се състои най-вече от тютюн (повече от 50 % от износа), следван от зърно, яйца, плодове, маслодайни продукти, кожи, птици. И толкоз. Останалото – текстил, каучук, въглища, захар е само в добивната и преработвателната селскостопански продукти. Това ли е индустриализирана България?

Даже не мисля, че допълнителен коментар е нужен!

По-важният въпрос е защо всичко това минава покрай ушите на познавачите на историята и на икономиката?

Дали защото вече са свикнали и не обръщат внимание? Дали защото не искат да воюват с вятърни мелници? Дали защото се страхуват от трайния монопол на Борисов?

На тези въпроси не мога да отговоря, но ми се струва, че колкото по-дълго той говори така и колкото по-дълго специалистите мълчат, толкова повече българите, разбирай гласоподавателите, ще живеят във фалшива реалност както за миналото, така и за настоящето и бъдещето. Което е в основата на продължаващото господство на Борисов и неговите хора.

Искра Баева, 24may.bg

Коментари