Иван Брегов: Всяка различна гледна точка, с оглед на управлението, се обявява за преврат

Проф. Дичев: Недоверието към властта - лайтмотив в скандалите от последните месеци

Генка Шикерова: БАБХ е пазена и удобна агенция

Методи Лалов: Съдебната система все повече върви към своята гибел

Прокурори под строй. Защо проблемът не е в Иван Гешев

"Не се чисти". Кой хакна съдебната система?

Бабикян: За местния вот хората търсят онези личности, които биха им вършили работа

Димитър Марков: Прокуратурата все повече започва да наподобява на част от изпълнителната власт

Проф. Евгений Дайнов: Гешев няма представа какви са конституционните му правомощия

"Файлът не пасва на цялата картина". Защо евтината киберсигурност излиза скъпа

"Мафията си има правителство". Какво научи режисьорът Кевин Бут за България

Проф. Ангел Димитров: Репликите на Белград и Скопие към София са с вътрешен адресат

Христофор Караджов: Американският модел на партийно финансиране за България е проблематичен

Илия Вълков: Розовият балон на българския туризъм се спука

Веселин Желев: Има вероятност Урсула фон дер Лайен да не бъде одобрена от ЕП

Какво не се вижда в случая с апартаментите

3.5.2019 г. 20:47

Красен Станчев, специално за Свободна Европа

Този „гейт“ е по-важен отколкото се възприема от всички (или почти всички) коментатори и засегнати.

1. Той няма да приключи само с разкрития за „апартаменти“ и „къщи“ и ще засегне още много политици. В тази серия последната жертва ще е премиерът.

2. Историята не е битова и няма общо с „манталитета на българина“, който разбирал от вещи, но не и от сложни начини на изземване на чужд доход като АЕЦ „Белене“, „Цанков камък“, ТЕЦ „Варна“, пиене на кафе с главния прокурор, КТБ, „заменки“ и т.н. Апартаментите са тема по микроикономически причини. Заподозрените са отделни личности, облагата им е очевидна и разпознаваема. При другите начини на грабеж виновниците са група с различна степен организация на споделена отговорност, преминала през легитимна процедура на вземане на колективни решения.

3. При тези случаи недоволството от организираните групи е само абстрактно. Недоволните могат да положат усилия да разкрият злодеятелите. Това ще им струва време и средства, ще срещнат упорита самоотбрана, слаби изгледи за успех и необходимост от оставки и нови общи избори, които в немалка степен зависят от предполагаемите виновници и от опит се знае, че е вероятно Сульо да замени Пульо (или обратното).

При отделния облагодетелстван от апартамент или къща отговорността е ясна, а наказанието – неминуемо: подмокреното реноме е досадно дори за съратниците. Така работи демокрацията. Това е причината разкритията да „минават“ през медиите, а не по „каналния ред“.

(Тази фраза е оценка, прокуратурата, следствието и пр. се разпознават като част от проблема. И Слава Богу, че регистрите са публични, въпреки съпротивата, благодарение на упоритата работа на няколко независими организации и на Закона за достъп до обществена информация, приет през 2000 г.)

4. Избирателите, колкото и да са недоволни, често са съзнателно невежи за обществените разходи от тези злоупотреби – и без това пренебрежимо малки.

Общият разход за „къщите“ е 200 млн. лв. Това е сума, която правителството харчи през 2018 г. за два астрономически дена, 1/182 част от разходите на българските данъкоплатци за правителството и неговите политики на година. А 160 от тези 200 милиона изобщо не са местен принос. Загубата на българския гражданин е 6.5 лв за седем години. Тя е 1.3 лв за периода, ако е злоупотребено само с 20% от средствата.

При АЕЦ „Белене“, положението е практически същото: ако централата е 51% държавна собственост и се изплаща 15 години, разходът би бил равен (в постоянни цени, без цена на финансирането) на 170 лв на човек на година. За „Белене“ обаче можеш да излъжеш, че е от обществена полза и да прехвърлиш разходите към бъдещите поколения.

5. Разумно невежи и недоволни, данъкоплатците в случая с „къщите за гости“ могат още да разчитат, че някой друг ще провери и разкрие за какво става дума. Но това е само едната страна на общественото отношение. При международните трансфери и помощи е закономерно (и за страните на юг от Сахара, и ЕС), че ако значима част от даренията и помощите не остане в ръцете на разпределящите, те изобщо не ще достигнат до нуждаещите се. В този смисъл 20-те процента от финансирането на къщите, с които според проверките е злоупотребено, са условие 80% да бъдат изразходвани по предназначение.

6. Загубитe от злоупотреби със служебно положение са сравнително незначителни и поради други микроикономически закономерности. Хората не обичат корупцията. Тя се предлага на конкурентна основа, това сваля цената. Тя е забранена от закона, положителният изход от сделката не е сигурен. Платците гледат да не плащат повече от необходимото. Който вдига цената на подкупа, поема риск да бъде докладван и разследван. Значително по-надеждна е тактиката да искаш малки подкупи, сравнително често.

7. Разходите по сделките да са в натура. Договарящите се предпочитат такова разплащане, защото то трудно се проследява счетоводно. Няма значение дали са „заменки“ (заради тях регистрите на държавната и общинска недвижимост не работеха 20 години), разходка с яхта или плащане със стоки (суджуци, апартаменти и т.н.).

Правно-технически в „апартамент гейт“ вероятно няма значими закононарушения, страните по сделките са свободни да се споразумеят за цената. Тук действа репутацията: тя е залог на доверие, който може да бъде оттеглен при всяко съмнение в обществена порядъчност.

8. Когато всички взимат подкупи независимо един от друг, нищо, което зависи от контролиращите и управляващите, не може да бъде завършено. Тогава от икономическо гледище положението се доближава до хаос и абсолютна неефективност. Вертикалната организация на плащанията донякъде решава този проблем: хем цената на услугата се качва, хем крайният резултат е по-сигурен.

9. Тук също има рискове: много високата цена води до неефективност, защото тя свива средствата за изпълнение на работата - плащанията за труд, материали и качество (тяхната цена е обективна, пазарна). Това се наблюдава при сравнително елементарни проекти като ремонт на улици, училища, програмиране на софтуер, строителство на пътища и мостове, и др. подобни.

10. При пряк разход от държавния и общинските бюджети може да изглежда, че схемата е под контрол. Това са т.нар. „обществени“ поръчки. Макроикономически, според Европейската комисия, стойността им за България за 2006-2016 г. е 22-23% от БВП (а 6.5% от БВП е цената на самото участие в търгове и конкурси). Средно за ЕС делът е 27% за поръчките и 4.2% от БВП на участието. В Полша, Словакия и Унгария делът на поръчките в БВП е два пъти по-висок от този в България. Има известна корелация между обема на поръчките и усещането за корупция: в Ирландия този обем е около 5% от БВП, в Дания – 10%.

11. Правителствените поръчки могат да се осъществяват по два начина – като частно предлагане на публични услуги на конкурентна основа и като публично-частно партньорство (ПЧП). Българските процедури са с уклон към ПЧП. Тук има един важен обществен риск: публичният интерес да се представлява от партията, коалицията на власт, а частният – от техните приятели.

12. От икономическо гледище корупцията е умишлено нарушаване на принципа на конкуренцията между несвързани лица, в интерес на самия себе си или в полза на свързани лица. От библейски времена от управниците се изисква да нямат лични интереси, бизнес и привързаности освен обществения интерес. Но управниците и политиците също са хора. Повечето радикални политически деятели на ХХ век са идвали на власт с антикорупционна реторика.

Ако съм диктатор от Правец и платя със средства на данъкоплатците завод за електроника близо до селото, аз не бих забогатял пряко, но бих спечелил престиж в очите на съселяните и облаги за околията. Не е задължително местонахождението на завода да е икономически най-изгодното. Но такива решения пораждат един стопански и два политикономически ефекта. Решението е сигнал, че всичко зависи от мен и желаещите да правят нещо започват да се съревновават кой ще ми е по-близък. Цената ми се качва, но общата ефективност на стопанството пада. Политическата система започва да функционира като описаното по-горе ПЧП. Оттук и другата политическа последица: придобитите висока цена и престиж пораждат стимули политическите ми съперници да ме изместят.

13. Тази политическа уредба се нуждае от контрол. Удобната конституционна форма тук е главният прокурор и институционалното му влияние върху следствие, извънредни съдилища и прокуратура. На всички съществени длъжности в изпълнителната власт и контролните органи, а по възможност и в съда, следва да се назначават потенциални клиенти на главния прокурор.

14. „Апартамент гейт“ показва, че длъжностните лица в контролните органи също трябва да са подконтролни - по неоспоримия начин, описан по-горе в т. 2 и 3. Краят на съревнованието ще е в компрометирането на премиера. Вероятно е това да стане по линия на приоритетен ПЧП-проект. Новодошлите, които и да са те, ще се опитат да запазят цялостния характер на изпитаната система.

 

 

 Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Коментари