Европейските мътни води в очакване на риболовния сезон

Арман Бабикян: ГЕРБ цели разнобой в десницата

Експерт: Няма как да бъде спряно видео с насилие в момента на качването му в мрежата

Войн Божинов: Сърбия се готви за война

Димитър Гърдев: Няма спецслужба, която да може да спре саморадикализирал се единак

Методи Андреев: ДПС демонстрира хегемония и управлява държавата чрез ГЕРБ

Георги Харизанов: Миризмата на рубли около БПЦ става твърде натрапчива

Ивайло Пенчев: Манифестът на Макрон е сух патос

Йово Николов: Всички олигарси у нас, които нямат политическа протекция, са застрашени

На държавата й лъснаха... касовите бележки

Да се повозиш на автобус, или как със 115 млн. лв. транспортът във Варна не стана по-модерен

Георги Харизанов: Добра новина е, че „Газпром” не искат да участват в хъб „Балкан”

Адв. Емил Георгиев: КПКОНПИ - майка за едни, мащеха за други, бухалка за трети

Илиян Василев: България погрешно се фокусира в руския газ като единствена опция

Бойко Ноев: Президентът си навлича бели с някои изказвания

“Таймс”: Никой не знае каква ще е съдбата на Брекзит, но тя ще се случи

14.3.2019 г. 15:56

Докато Тереза Мей се бори да открие някакъв възможен път за своята версия на Брекзит, или някоя друга форма, авторите на „Таймс” бяха помолени да погледнат в своите кристални кълба, за да предскажат какво би могло да се случи накрая.

Бруно Уотърфийлд, кореспондент в Брюксел: „Брюксел наостри уши при заключителните бележки на Тереза Мей. Министър-председателят каза, че депутатите ще имат три възможности да отговорят на искането на ЕС за това “как ще използва” Великобритания сегашното неизбежно искане за отсрочване на Брекзит. Желае ли [Парламентът] да отмени член 50? Иска ли да проведе втори референдум? Или иска да напусне ЕС със сделка, но не и тази сделка? – каза Уотърфийлд. „Това са незавидни възможности за избор, но благодарение на решението, което парламентът взе, трябва да се изправим пред тях.“ Преведени през политическия филтър на ЕС нейните възможности са ясни. Депутатите трябва да отменят Брекзит, което може да бъде направено по всяко време – дори тази седмица, да проведат второ гласуване или да подкрепят един по-мек Брекзит, като Норвегия плюс. И двата последни избора биха означавали дълго удължаване на срока на напускане на ЕС чак до 2020 г.”

Матю Парис: „Ето един залог. Дори и сега не сме чули последното от сделката на Тереза Мей. Г-жа Мей, без своята сделка, би изглеждала като Доналд Тръмп без стената си. Дошъл е моментът да я дефинираме – без нея кариерата й би умряла , което наистина може и да се случи скоро. Това, което може да я спаси, може да бъде опитът да „разшири” нашите преговори по член 50, за което Камарата на общините вероятно ще гласува в четвъртък. Великобритания може да попита: но какво ще получим? Ами ако 27-те членки на ЕС поставят условия, които мнозина депутати ще намерят за неприемливи? Какво ще стане, ако те ни дадат да си поемем дъх, но когато нашите два месеца изтекат, няма все още да сме взели решение? Тя ще бъде там, в очакване, все още обгрижваща старомодната си сделка, все още заплашвайки с края на света, ако депутатите не я приемат. Сега тя има само една песен, и ще я пее, докато – моля те, Господи, – най-накрая с освиркване слезе от сцената.”

Джени Ръсел: “Обединеното кралство е без лидер и без посока, и е в реална опасност да се сгромоляса, защото никой политик няма подкрепата, или разума, или смелостта (да измислим нов израз) – да си възвърне контрола. Един вбесен, изтощен ЕС не може да ни даде удължението по член 50, от което отчаяно се нуждаем, освен ако не предложим причина за това, различна от ужасяващата некомпетентност на нашите политици. Един втори референдум е най-добрият път към решение сега, когато парализата на депутатите се потвърди, но Корбин бяга от това, а Мей е лишена от ентусиазъм. Тази вечер бившият ръководител на Външното министерство казва, че се чувства физически болен при мисълта за това, което се случва в страната. Аз също.”

Даниел Финкелщайн: “Струва си да започнем с това. Никой не знае какво ще се случи. И дори нещата с голяма вероятност да се случат, е по-вероятно да не се случат, отколкото да се случат. И едно от тези неща, които са много вероятни, е споразумението на Тереза Мей. След две огромни поражения, изкушението е да се направи заключението, че сделката е мъртва. Но не напълно. Защото има едно нещо в нейна подкрепа – политическа логика. Рано или късно привържениците на „твърд“ Брекзит може да бъдат принудени да избират между сделката и значително по-мек Брекзит или дори (по-малко вероятно) втори референдум. Когато (по-скоро, ако) те са окончателно убедени, че това е изборът, с който се сблъскват, и че той е неизбежен, случаят за приемане на сделката на Тереза Мей става непреодолим. Когато правите прогнози, политическата логика обикновено е най-добрият съветник. Въпреки това тя не е работила твърде добре досега. “

Рейчъл Силвестър: „Министър-председателят наистина е на служба, но не и на власт, макар че един депутат, който е говорил с нея, казва, че„ тя ще трябва да свали пръсти от перилата на №10 “, ако бъде изгонена. “Зашеметена, но изключително силна” е описанието на настроението й. Тъй като парламентът и изпълнителната власт са в задънена улица относно Брекзит, и двете основни партии са разделени, единственият изход е да се върнат към хората било чрез общи избори или нов референдум. За торите и страната втори вот за ЕС би бил по-малко рискован и по-сдържан – въпреки че Тереза Мей може все още да не го вижда така.”

Алис Томсън: „Нека най-накрая да си го признаем. Винаги е било неизбежно, че парламентът никога няма да е на едно мнение по Брекзит. Удължаването на срока няма да реши нищо. Депутатите не биха приели друг референдум, а и няма смисъл да се сменят лидери или да се организират общи избори. Не можем да го прескочим, не можем да го пренебрегнем, но трябва да го преодолеем. Нови партии, моля.“

Хюго Рифкинд: „Не знам нищо. Никой не знае нищо. Правителството не знае какво прави и консерваторите от “Групата за европейски изследвания” също не знаят какво правят. Междувременно, и Лейбъристката партия не знае какво прави. Ако погледнем към бъдещето, тогава мислите ми са „ъ?“ и „а?“ И „можем ли да говорим за нещо друго?“ И „къде е водката?“ Принуден, с опрян в главата пистолет, да направя прогноза, бих казал, че в крайна сметка тази сделка под някаква форма ще се осъществи. Въпреки че не знам кога, как и защо, или благодарение на кого, нито пък някой друг знае . Уморих се от дните на дълбока драма, когато всъщност нищо не се случва, нито пък очакваш нещо всъщност да се случи. Любимата ми нова теория е моята собствена нова теория, която току-що написах в „Туитър“, която е, че “Групата за европейски изследвания” са спящи тайни агенти за „Остани“, в маниера на Сивиръс Снейп в Хари Потър. Може би сте съгласни. Може би не. Никой не знае нищо.“ /БГНЕС

Коментари