Финансист: България извън еврозоната означава България извън ЕС

Катастрофата Идлиб: Последствията са ужасни. Също и за Европа.

Проверката на приватизационните сделки е популистка пушилка

„По-добре да си тръгнем заедно.“ Мисирките, времето в Москва и как е на други места

Проф. Панайотов: Не може наказателната репресия да е основен фактор за превенция на престъпността

Защо Божков не е разследван от 2011 г. питат от Антикорупционния фонд

Щурмът на Гешев: кой ще е следващият?

Здравка Калайджиева: Практическите възможности на прокуратурата достигнаха до неконтролируем апогей

Брекзит след 47 г. нещастен брак

Първан Симеонов: Българите ще харесат действията на Гешев

Любомир Дацов: Няма нищо драматично в поправката за валутния курс

Ако не папкат, ги слушкат. Ако не слушкат, ги папкат

Социолози: Със СРС-та срещу президента се търси медиен ефект

Любомир Стефанов: Жестът на Гешев към Радев е дрънкане на пистолет в кобура

В разпространените записи на президента измяна няма

Руслан Стефанов: Случаи като "Ало, Банов съм" трябва да стигат до институциите преди медиите

30.1.2019 г. 23:14

Историята показва, че случаи като „Ало, Банов съм“ имат изцяло медиен и политически ефект, намаляват доверието в институциите, но рядко са достатъчни за ефективно съдебно преследване и реално подобряване на ситуацията в страната. Такова мнение изрази пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията относно изнесените от депутата от БСП Елена Йончева данни, набеждаващи сегашния културен министър Боил Банов в безстопанственост и злоупотреба с европейски средства.

„Самото изнасяне на такива доказателства публично обикновено означава, че те са компрометирани за нуждите на наказателното преследване. Следва познат сценарий – хората са убедени от медиите, че има нещо гнило в изпълнителната власт, институциите, корупция на високо равнище. Способността на институциите за действие се намалява. Подобни случаи трябва да бъдат регистрирани в институциите, а да се стига до медиите на по-късен етап. Сигнализирането на ОЛАФ едва ли ще даде различни резултати от това на българската прокуратура, тъй като европейската служба работи с доказателства, представени от българските институции“, заяви в предаването „Нещо повече“ по БНР Руслан Стефанов.

Той допълни, че европейският имидж на страната не може да бъде спасен с едно такова разследване, а изисква работа с години. Стефанов е на мнение, че Европа няма доверие в България и доказателство за това е неприемането на страната ни в шенгенската зона въпреки формалното изпълняване на критериите.

Стефанов уточни, че ЦИД има данни за напълно реална корупция и проблемът не трябва да се подценява по никакъв начин.

„Корупцията е нещо съвсем реално. Предоставяме данни от 20 години за граждани и фирми, жертви на корупция. От 2014, 2016 има връщане към нива от приватизационните години. Не бива да говорим само за усещане. Оценката на Европа не се дължи на този или онзи случай, а на системно повтаряне на проблемите“, каза Руслан Стефанов.

Според специалиста, за да има реално подобрение, казуси като този с културния министър трябва да започнат да се разрешават по съдебен ред, което изисква много работа.


Коментари