Николай Стоянов: Караиванова се спасява в ЕБВР

Експерт: Бързината в съвременния законодателен процес говори за прикриване на интереси

Първан Симеонов: ГЕРБ си вкара куриозен автогол

Георги Харизанов: Най-справедливо е да има преференция без праг

Ваксините са причината да има живи антиваксъри

Васко Начев: Русия е сред най-големите печеливши от ставащото във Венецуела

Арман Бабикян: Да изглеждаме толкова жалко пред който и да е посланик е унизително за България

Разузнавачът Иван Пенков: Случаят с Гебрев е горчив урок за нашите служби за сигурност

Васко Начев: Решението за "Турски поток" беше театър, който започна в Петербург

Тони Димов: Законът за горивата е пример как се заобикалят изисквания

Първан Симеонов: Търси се нов Борисов

Няма българи и поляци. Има проблем.

Градина, Алепу, Арапя... Кой е следващия и ще остане ли незастроен плаж?

Спрете член 50-и, мисис Мей!

Юлиян Войнов: Всички сценарии водят към втори референдум във Великобритания

Руслан Стефанов: Случаи като "Ало, Банов съм" трябва да стигат до институциите преди медиите

30.1.2019 г. 23:14

Историята показва, че случаи като „Ало, Банов съм“ имат изцяло медиен и политически ефект, намаляват доверието в институциите, но рядко са достатъчни за ефективно съдебно преследване и реално подобряване на ситуацията в страната. Такова мнение изрази пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията относно изнесените от депутата от БСП Елена Йончева данни, набеждаващи сегашния културен министър Боил Банов в безстопанственост и злоупотреба с европейски средства.

„Самото изнасяне на такива доказателства публично обикновено означава, че те са компрометирани за нуждите на наказателното преследване. Следва познат сценарий – хората са убедени от медиите, че има нещо гнило в изпълнителната власт, институциите, корупция на високо равнище. Способността на институциите за действие се намалява. Подобни случаи трябва да бъдат регистрирани в институциите, а да се стига до медиите на по-късен етап. Сигнализирането на ОЛАФ едва ли ще даде различни резултати от това на българската прокуратура, тъй като европейската служба работи с доказателства, представени от българските институции“, заяви в предаването „Нещо повече“ по БНР Руслан Стефанов.

Той допълни, че европейският имидж на страната не може да бъде спасен с едно такова разследване, а изисква работа с години. Стефанов е на мнение, че Европа няма доверие в България и доказателство за това е неприемането на страната ни в шенгенската зона въпреки формалното изпълняване на критериите.

Стефанов уточни, че ЦИД има данни за напълно реална корупция и проблемът не трябва да се подценява по никакъв начин.

„Корупцията е нещо съвсем реално. Предоставяме данни от 20 години за граждани и фирми, жертви на корупция. От 2014, 2016 има връщане към нива от приватизационните години. Не бива да говорим само за усещане. Оценката на Европа не се дължи на този или онзи случай, а на системно повтаряне на проблемите“, каза Руслан Стефанов.

Според специалиста, за да има реално подобрение, казуси като този с културния министър трябва да започнат да се разрешават по съдебен ред, което изисква много работа.

Коментари