"Излъгаха ли ги?": Защо Северна Македония не започна преговори за членство в ЕС

Хараламби Анчев: Предложението на Данаил Кирилов за тримата големи е неадекватно

Кольо Колев: Разумно е оставката на Нинова да се отложи за след изборите

Молдова като Венецуела - двама президенти и две правителства

Ватиканът надига глас срещу "унищожаването" на половете

Може ли британският парламент да спре Brexit без сделка?

Валери Найденов: Борисов пак ги надцака

Да страхуваме кметовете

Упадъкът на една нация започва с упадъка на нейния политически и интелектуален елит

Защо всички мълчат, когато Бойко Борисов говори неверни неща?

Кашъмов: НС трайно влошава средата по отношение на достъпа до информация

Първан Симеонов: Резултатът от изборите показа нежеланието на българите за резки движения

Пропадналият булевард 113 милиона лева по-късно

Евелина Славкова, "Тренд": Вътрешната битка в БСП направи оставката на Нинова неизбежна

Арман Бабикян: Всички комунистически партии правят "чистки"

Руслан Стефанов: Случаи като "Ало, Банов съм" трябва да стигат до институциите преди медиите

30.1.2019 г. 23:14

Историята показва, че случаи като „Ало, Банов съм“ имат изцяло медиен и политически ефект, намаляват доверието в институциите, но рядко са достатъчни за ефективно съдебно преследване и реално подобряване на ситуацията в страната. Такова мнение изрази пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията относно изнесените от депутата от БСП Елена Йончева данни, набеждаващи сегашния културен министър Боил Банов в безстопанственост и злоупотреба с европейски средства.

„Самото изнасяне на такива доказателства публично обикновено означава, че те са компрометирани за нуждите на наказателното преследване. Следва познат сценарий – хората са убедени от медиите, че има нещо гнило в изпълнителната власт, институциите, корупция на високо равнище. Способността на институциите за действие се намалява. Подобни случаи трябва да бъдат регистрирани в институциите, а да се стига до медиите на по-късен етап. Сигнализирането на ОЛАФ едва ли ще даде различни резултати от това на българската прокуратура, тъй като европейската служба работи с доказателства, представени от българските институции“, заяви в предаването „Нещо повече“ по БНР Руслан Стефанов.

Той допълни, че европейският имидж на страната не може да бъде спасен с едно такова разследване, а изисква работа с години. Стефанов е на мнение, че Европа няма доверие в България и доказателство за това е неприемането на страната ни в шенгенската зона въпреки формалното изпълняване на критериите.

Стефанов уточни, че ЦИД има данни за напълно реална корупция и проблемът не трябва да се подценява по никакъв начин.

„Корупцията е нещо съвсем реално. Предоставяме данни от 20 години за граждани и фирми, жертви на корупция. От 2014, 2016 има връщане към нива от приватизационните години. Не бива да говорим само за усещане. Оценката на Европа не се дължи на този или онзи случай, а на системно повтаряне на проблемите“, каза Руслан Стефанов.

Според специалиста, за да има реално подобрение, казуси като този с културния министър трябва да започнат да се разрешават по съдебен ред, което изисква много работа.

Коментари