Д-р Николай Михайлов: Случилото се в БНР е след инструктаж

"Къв си ти, бе?! 'Що ни снимаш?" Как указ от 1963 г. се използва до днес срещу инакомислещи

Доц. Маргарита Пешева: „Хоризонт“ беше самоубит за втори път след кризата през 2001 г.

Партията на Ердоган пред разпад?

Има ли посегателство върху свободата на словото

Евгений Дайнов: Целта на този шпионски скандал е да не се загуби София на изборите

Кой е Константин Малофеев и как се озова в българска шпионска афера

"Шпионската афера" - поредният прокурорски фарс

Доц. Ал. Христов: Предизборната кампания ще е по-кървава от обичайно

Огнян Минчев: Няма смелост в политиците да защитават българските интереси срещу руско посегателство

Четирите прочита на 9 септември. И един съвсем нов.

Одитът на системите на НАП: Как да провериш сам себе си

Милен Керемедчиев: Заради Брекзит Европа губи позиции на световната сцена

"Послание към обществото". Как БНТ реши да уволни Камен Алипиев - Кедъра

Проф. Питър-Емил Митев: На тези избори Борисов ще разчита на джипа си

Руслан Стефанов: Случаи като "Ало, Банов съм" трябва да стигат до институциите преди медиите

30.1.2019 г. 23:14

Историята показва, че случаи като „Ало, Банов съм“ имат изцяло медиен и политически ефект, намаляват доверието в институциите, но рядко са достатъчни за ефективно съдебно преследване и реално подобряване на ситуацията в страната. Такова мнение изрази пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията относно изнесените от депутата от БСП Елена Йончева данни, набеждаващи сегашния културен министър Боил Банов в безстопанственост и злоупотреба с европейски средства.

„Самото изнасяне на такива доказателства публично обикновено означава, че те са компрометирани за нуждите на наказателното преследване. Следва познат сценарий – хората са убедени от медиите, че има нещо гнило в изпълнителната власт, институциите, корупция на високо равнище. Способността на институциите за действие се намалява. Подобни случаи трябва да бъдат регистрирани в институциите, а да се стига до медиите на по-късен етап. Сигнализирането на ОЛАФ едва ли ще даде различни резултати от това на българската прокуратура, тъй като европейската служба работи с доказателства, представени от българските институции“, заяви в предаването „Нещо повече“ по БНР Руслан Стефанов.

Той допълни, че европейският имидж на страната не може да бъде спасен с едно такова разследване, а изисква работа с години. Стефанов е на мнение, че Европа няма доверие в България и доказателство за това е неприемането на страната ни в шенгенската зона въпреки формалното изпълняване на критериите.

Стефанов уточни, че ЦИД има данни за напълно реална корупция и проблемът не трябва да се подценява по никакъв начин.

„Корупцията е нещо съвсем реално. Предоставяме данни от 20 години за граждани и фирми, жертви на корупция. От 2014, 2016 има връщане към нива от приватизационните години. Не бива да говорим само за усещане. Оценката на Европа не се дължи на този или онзи случай, а на системно повтаряне на проблемите“, каза Руслан Стефанов.

Според специалиста, за да има реално подобрение, казуси като този с културния министър трябва да започнат да се разрешават по съдебен ред, което изисква много работа.

Коментари