Зинаида Златанова: Безпрецедентно трудно ще е да се композира новата Европейска комисия

„Апартамент гейт” стигна и до страниците на „Файненшъл Таймс”

Финансистът Димитър Иванов: "Апартамент гейт" е повърхността на айсберга

Каракачанов и тераса №2

Между Изтока и Запада. Накъде ще тръгне новият президент на Украйна?

Йордан Божилов за Шри Ланка: Координирана терористична атака в символичен ден

Проф. Герджиков: Политиците опитват да подчинят съдебната система

Поредното изпиране на Пеевски

Специализираните съдии отрекоха основен принцип в римското право

ПЕС и румънските социалисти – замразяване и затопляне

"Не чети етикета": БСП и завоят към "ксенофобското блато"

Иван Гарелов: Двете партии сякаш се надпреварват да си сервират услуги преди изборите

Мамо, мамо, апартамента мамо!

Операция по прикриване на безконтролния главен прокурор. Пак

Медиите умряха. Да живеят медиите!

Руслан Стефанов: Случаи като "Ало, Банов съм" трябва да стигат до институциите преди медиите

30.1.2019 г. 23:14

Историята показва, че случаи като „Ало, Банов съм“ имат изцяло медиен и политически ефект, намаляват доверието в институциите, но рядко са достатъчни за ефективно съдебно преследване и реално подобряване на ситуацията в страната. Такова мнение изрази пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията относно изнесените от депутата от БСП Елена Йончева данни, набеждаващи сегашния културен министър Боил Банов в безстопанственост и злоупотреба с европейски средства.

„Самото изнасяне на такива доказателства публично обикновено означава, че те са компрометирани за нуждите на наказателното преследване. Следва познат сценарий – хората са убедени от медиите, че има нещо гнило в изпълнителната власт, институциите, корупция на високо равнище. Способността на институциите за действие се намалява. Подобни случаи трябва да бъдат регистрирани в институциите, а да се стига до медиите на по-късен етап. Сигнализирането на ОЛАФ едва ли ще даде различни резултати от това на българската прокуратура, тъй като европейската служба работи с доказателства, представени от българските институции“, заяви в предаването „Нещо повече“ по БНР Руслан Стефанов.

Той допълни, че европейският имидж на страната не може да бъде спасен с едно такова разследване, а изисква работа с години. Стефанов е на мнение, че Европа няма доверие в България и доказателство за това е неприемането на страната ни в шенгенската зона въпреки формалното изпълняване на критериите.

Стефанов уточни, че ЦИД има данни за напълно реална корупция и проблемът не трябва да се подценява по никакъв начин.

„Корупцията е нещо съвсем реално. Предоставяме данни от 20 години за граждани и фирми, жертви на корупция. От 2014, 2016 има връщане към нива от приватизационните години. Не бива да говорим само за усещане. Оценката на Европа не се дължи на този или онзи случай, а на системно повтаряне на проблемите“, каза Руслан Стефанов.

Според специалиста, за да има реално подобрение, казуси като този с културния министър трябва да започнат да се разрешават по съдебен ред, което изисква много работа.

Коментари