Финансистът Димитър Иванов: "Апартамент гейт" е повърхността на айсберга

Каракачанов и тераса №2

Между Изтока и Запада. Накъде ще тръгне новият президент на Украйна?

Йордан Божилов за Шри Ланка: Координирана терористична атака в символичен ден

Проф. Герджиков: Политиците опитват да подчинят съдебната система

Поредното изпиране на Пеевски

Специализираните съдии отрекоха основен принцип в римското право

ПЕС и румънските социалисти – замразяване и затопляне

"Не чети етикета": БСП и завоят към "ксенофобското блато"

Иван Гарелов: Двете партии сякаш се надпреварват да си сервират услуги преди изборите

Мамо, мамо, апартамента мамо!

Операция по прикриване на безконтролния главен прокурор. Пак

Медиите умряха. Да живеят медиите!

Контрол над онлайн медиите заради евродиректива? Краткият отговор е "не"

Оставките са ритуално жертвоприношение, смята Харалан Александров

Когато изличаваха горяните

4.11.2018 г. 21:35

За първи път темата за горяните и въоръжената им борба срещу комунистическия режим в НРБ ще е част от учебното съдържание в седми и десети клас през тази учебна година. Кои са горяните и какво се знае за съпротивата им?

На 1 октомври 1951 г. край казанлъшкото село Габарево група от 15 младежи, току-що присъединили се към горянското движение заради насилията на комунистите при принудителното коопериране на земята, е вкарана в капан от агенти на Държавна сигурност. Агентите, представящи се за горянска чета, разстрелват от засада младежите и хвърлят телата им в общ гроб край селото.

Тази история от най-тежките години на въоръжената съпротива срещу съветския режим в България е открита в архивите на ДС от бившия сътрудник на Комисията за досиетата Мариян Гяурски. Според него въоръжената съпротива, зародила се още по време на съветската окупация, започва бързо да се разраства най-вече след като по заповед на Сталин и Димитров е ликвидирана легалната опозиция и е обесен нейният лидер Никола Петков. А когато комунистическата власт слага ръка върху цялата дребна и едра градска собственост, съпротивата получава допълнителен импулс.

В началото на 1950-те години горяните се превръщат в реална заплаха за комунистическата власт в обширни райони на страната. Движението бързо се разраства и в резултат от масовите насилия при бруталната колективизация в селските райони, където тогава живеят почти 80% от хората. През 1950 г. БКП поема курс към тотално насилствено коопериране по сталински образец, съпроводено с насилия, убийства и принудителни изселвания. Именно през 1950-1951 г. съпротивата на горяните достига своя апогей в почти всички краища на страната - и особено в Пиринския и в Сливенския край. На брой те са не повече от 7-8  хиляди души, но ДС особено се тревожи заради големия брой доброволни ятаци, които с подслон, храна и дрехи улесняват борбата на горските чети.

„За разлика от комунистическите партизани по време на войната, чиито „подвизи“ почти изцяло са свързани с грабежите на частни мандри и добитък, а също и с палежи и убийства на кметове, свещеници, учители, военни и полицаи, горяните са били добре изхранвани от местните селяни“, обяснява Гяурски. А шефът на Агенция „Държавни архиви“ Михаил Груев допълва: „Да, имало е случаи и горяните да нападат мандри, но само когато тези мандри са били вече заграбени от „народната“ власт. Повсеместно горяните защитават частната собственост и не допускат терористични нападения с цел убийства на комунистическите първенци и техните слуги“.

Държали властта под напрежение и страх

Според Груев, горяните държат властта под напрежение и страх, но употребяват оръжие единствено при самозащита. В оперативните си справки ДС открито признава, че в много райони, особено в Пиринския и Сливенския край, официалната власт на практика не съществува в отдалечените села. Голяма част от пиринските горяни се включват в съпротивата не само заради грабежите и издевателствата, но и в отговор на опитите „на продажната върхушка в София да ги македонизира“, допълва Груев.

Според изследователите, сред тогавашната въоръжена съпротива са разпространени надеждите, че Западът най-после ще тръгне на освободителна война срещу империята на Кремъл. „Американците ще дойдат!“ - убедени са не само преките жертви на червения терор, но и много бедстващи хора в града и селото, единодушни са изследователите Михаил Груев и Мариян Гяурски. Предчувствието за края на марионетния режим в София се задълбочава особено след началото на Корейската война през 1950 г., когато САЩ нанасят тежки удари на съветските и китайските „доброволци“ в Корея. Скоро обаче идва и разочарованието.

Подкрепяни от българските мохамедани

„Отказът на най-могъщите западни държави да застанат зад борбата за независимост на унгарския народ и неговото правителство срещу съветските окупатори и техните марионетки през ноември 1956 г. нанася тежък психологически и морален удар върху горянското движение в България. Обезверяването насочва участниците в съпротивата към изтегляне през южните и западните граници на страната“, разказва Мариян Гяурски. Една от последните горянски чети под ръководството на Шукри Дервишев е разбита край Доспат чак в края на 1958 г., припомня Михаил Груев. Той подчертава, че всеобщата подкрепа на българите-мохамедани за горяните се дължи не само на насилствената колективизация на земята, стадата и горите в района, но и на първите опити на БКП да асимилира хората от това малцинство и да забрани религията и обичаите му.

Българската въоръжена борба срещу натрапената от Кремъл диктатура не се отличава особено от борбата на поляците, украинците или прибалтийските народи. Единствената разлика е, че в изброените страни съпротивата е по-масова и в някои случаи се стига до локални граждански войни, твърдят Мариан Гяурски и Михаил Груев. „Спецификата в българския случай е свързана и с много дългия период на действие на горянските чети. Тяхната активност следва пиковете в бруталното насилие на марионетния комунистически режим срещу българския народ и разбива мита, че България е била страната, която е приела натрапената ? от Кремъл диктатура по сравнително най-мирен начин на фона на случилото се в останалите съветски сателити“, заключава Михаил Груев.

Никоалай Цеков, Дойче веле

Коментари