Риск от институционален „тупик“ може да се появи, ако всички потенциални кандидати от т.нар. „домова книга“ откажат да поемат поста на служебен министър-председател. Това предупреди преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров в ефира на bTV, коментирайки възможните сценарии при нов политически застой и невъзможност за излъчване на редовно правителство.
Според него проблемът не е само политически, а и процедурен: без назначен служебен кабинет държавният глава няма как да придвижи следващите стъпки към предсрочни парламентарни избори. Ако няма кой да оглави служебното правителство, се стига до ситуация, в която „веригата“ от решения се прекъсва – а оттам се поражда и въпросът как институциите изобщо продължават напред.
Проф. Киров подчерта, че в подобен момент „някой трябва да се жертва“, за да поеме отговорността по съставянето на служебен кабинет. В този контекст той изрази мнение, че Димитър Главчев вероятно би приел отново ролята – и то за трети път – ако политическата ситуация го наложи.
В същото време конституционалистът беше внимателен с прогнозите за това кога би могъл да се проведе следващият предсрочен вот. Причината – сроковете са строго разписани и „сглобени“ между Конституцията и Изборния кодекс, така че да водят до конкретни процедури и крайна дата за гласуване. Киров напомни, че Конституцията предвижда президентът да насрочи избори в двумесечен срок, но реалната картина зависи от последователността на събитията и от това дали изобщо ще има назначено служебно правителство, което да подготви процеса.
Той очерта и процедурата при три неуспешни опита за съставяне на редовен кабинет: при такъв развой държавният глава отново трябва да проведе консултации с парламентарните групи и след това – по предложение на кандидат за служебен министър-председател – да назначи правителство. Именно тук идва „тънкият момент“, за който Киров предупреждава: ако всички, които по правило биха могли да бъдат натоварени с тази задача, откажат, механизмът може да се окаже без практическо решение.
На този фон проф. Киров отправи и критичен сигнал към идеята за промени в Изборния кодекс в момент на силно напрежение и нестабилност. По думите му „пипането“ на правилата при напреднала политическа криза крие рискове – както за доверието в изборния процес, така и за предвидимостта на процедурите.
В края на разговора си той постави риторичен въпрос, който насочва към по-широкия политически контекст: дали президентът трябва да излиза като „сам юнак на коня“ към предсрочни избори – тоест да носи сам тежестта на решенията в ситуация, в която останалите институции или фигури отказват да поемат своята част от отговорността.
Посланието му е ясно: законът дава рамка, но стабилността зависи от готовността на конкретни хора да действат в рамките на тази рамка. А когато отказите станат правило, дори най-точно разписаните срокове могат да се окажат безсилни.