Европейската комисия постави България в малка група държави членки, при които има риск бюджетната политика за 2026 г. да не отговаря напълно на изискванията на Съвета на ЕС. Това става ясно от приетия в Страсбург Есенен пакет по Европейския семестър за 2026 г., с който започва новият годишен цикъл на икономическа координация в ЕС.
Според оценката на Комисията три страни са класифицирани като „в риск от несъответствие“ – България, Унгария и Испания. За тях Брюксел изрично препоръчва да коригират плановете си в рамките на националния бюджетен процес, така че развитието на публичните финанси през 2026 г. да се върне в рамките на договорените европейски правила.
Какво точно оценява Брюксел
Новата фискална рамка на ЕС, в сила от 2024 г., запазва добре познатите прагове – дефицит до 3% от БВП и дълг до 60% от БВП, но променя начина, по който се следи изпълнението им. Вместо множество паралелни показатели, Комисията вече работи с един оперативен индикатор – растежа на нетните публични разходи (т.нар. „нетен разходен път“), който се определя в средносрочните фискално-структурни планове на всяка държава.
Ако реалните разходи се отклонят прекалено силно от този път, разликата се натрупва в т.нар. контролна сметка. При превишение над ориентировъчните прагове – 0,3% от БВП за една година или 0,6% кумулативно – може да бъде задействана процедура по свръхдефицит за държавите с по-висок дълг.
Именно в този контекст Комисията преценява, че за България има риск плановете за 2026 г. да доведат до прекомерно нарастване на разходите над препоръчаната траектория – въпреки че дефицитът по прогноза остава под прага от 3% от БВП.
България: нисък дълг, но на изпит по дисциплина
Според Есенната икономическа прогноза за 2025 г. за България, публикувана от Европейската комисия, икономиката ни се очаква да нарасне с 3,0% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г., а безработицата да остане на нива около 3,5–3,7%.
Фискалната картина също изглежда относително стабилна:
- Бюджетен дефицит: –3,0% от БВП през 2025 г., подобрение до –2,7% през 2026 г., но отново влошаване до –4,3% през 2027 г.;
- Публичен дълг: 28,5% от БВП през 2025 г., 30,6% през 2026 г. – значително под референтния лимит от 60%.
Това означава, че проблемът не е толкова в равнището на дълга, колкото в качеството и темпа на нарастване на разходите – особено в перспектива след 2026 г., когато дефицитът отново тръгва нагоре.
Допълнително напрежение идва от няколко посоки:
- Повишени военни разходи – България, заедно с още 15 държави, е активирала т.нар. национална клауза за извънредни разходи за отбрана, която позволява временно отклонение от разходния път заради увеличени инвестиции в армията до 1,5% от БВП за периода 2025–2028 г.ieu-monitoring.com
- Подготовката за влизане в еврозоната – страната вече получи зелена светлина да приеме еврото от 1 януари 2026 г., което изисква допълнителна фискална предпазливост и високо доверие в статистиката и бюджетната рамка.ft.com+1
Накратко: числата все още изглеждат „под контрол“, но моделът на харчене и натискът за постоянни нови разходи (заплати, пенсии, отбрана, енергия) са това, което тревожи Брюксел.
ЕС – устойчив, но под натиск от дефицити и застаряване
Картината на европейско ниво е двойнствена. ESенната прогноза на Комисията показва, че всички икономики в ЕС ще растат през следващите години, макар и с умерени темпове – около 1,4% годишно за ЕС и 1,3% за еврозоната през 2025 г., при плавно забавяне през 2026 г.
В същото време:
- средният дефицит в ЕС се очаква да остане около –3,3% от БВП и да се задържи близо до тази стойност и след 2026 г.;
- разходите за отбрана растат бързо, заради войната в Украйна и новите геополитически рискове;
- инвестициите в зеления и дигиталния преход, както и застаряващото население допълнително натоварват публичните финанси.
Затова Брюксел настоява страните да комбинират съкращаване на неефективни разходи с реформи и инвестиции, които повишават производителността – вместо просто да „режат“ или да вдигат данъци.
Структурните проблеми на българската икономика
България не попада сред седемте държави, за които тази година се подготвят задълбочени прегледи за макроикономически дисбаланси – това са Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Словакия, Швеция и Румъния.
Въпреки това страната остава под специално наблюдение по линия на:
- социално-икономическата конвергенция – в проекта на Съвместния доклад за заетостта България е сред девет държави с риск от „надолу насочена социална конвергенция“, заедно с Гърция, Испания, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Румъния и Финландия;
- ниска производителност и демографски спад – според макроикономическата прогноза на БНБ растежът в следващите години се крепи най-вече на частното потребление, докато трудовият пазар вече страда от недостиг на работна сила заради свиващото се население, а реалната производителност трябва да расте по-бързо, за да наваксаме с ЕС.
Тези структурни проблеми стоят зад оценката, че България е икономика с дългосрочни предизвикателства, а не просто с временен фискален риск.
Какво означава „риск от несъответствие“ за България
Класифицирането на България като държава „в риск от несъответствие“ не означава автоматично санкции, но е сериозен предупредителен сигнал:
- Комисията очаква правителството и парламента да преразгледат бюджета за 2026 г. – особено политиките, които водят до трайно нарастване на разходите (пенсии, заплати в публичния сектор, субсидии, неефективни капиталови програми);
- ако отклоненията от препоръчания разходен път се задълбочат и бъдат потвърдени с реални данни през 2026 г., през пролетта на 2027 г. може да започне процедура по свръхдефицит или да се наложат по-твърди корективни мерки;
- общините и регионалните власти също ще усетят натиск за по-строго планиране – особено при проекти, финансирани със съфинансиране от националния бюджет, тъй като всяко надхвърляне на рамката се „ брои“ в контролната сметка на страната.
Важно е да се помни, че България вече е показвала добър контрол: при пролетния пакет за 2025 г. Комисията отчете, че страната спазва максималния растеж на нетните разходи, препоръчан от Съвета, заедно с още 11 държави.
Сегашното предупреждение показва, че само няколко месеца по-късно фискалната картина вече изглежда по-рискова – най-вече заради по-амбициозни планове за разходи на фона на забавящ се растеж след 2026 г.
Какво следва
През следващите месеци българското правителство трябва да:
- актуализира бюджетната рамка така, че растежът на нетните разходи през 2026 г. да се доближи до препоръчания от Съвета на ЕС път;
- ускори реформите, свързани с еврозоната – укрепване на надзора, борба с изпирането на пари, по-добро управление на държавните предприятия;
- приоритизира инвестициите с висока добавена стойност – образование, здраве, дигитализация, енергийна ефективност – вместо да разчита основно на текущи разходи.
През пролетта на 2026 г. Европейската комисия ще представи пролетния пакет на Европейския семестър, в който отново ще оцени спазването на правилата и напредъка по реформите. До тогава бюджетът за 2026 г. ще бъде ключов тест дали България може да съчетае подготовката за еврото и растящите разходи за сигурност с устойчиви публични финанси.