Държавата подготвя сериозен удар по производители, преработватели и търговци на храни с драстично увеличение на таксите, събирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Новата тарифа, приета с постановление на Министерския съвет, предвижда рязък скок на държавните такси по цялата агрохранителна верига – от фермата и кланицата, до малкия магазин и кварталното заведение.
Според браншови организации повишението за част от услугите е между 10 и 30 пъти, което поставя особено под натиск малките фирми, работещи с минимални печалби.
„Таксите са ежедневни, а не еднократни“
„При нас тези такси не са еднократни. Таксите са ежедневни – в кланиците и в транжорните се извършва постоянен официален контрол,“ обясни пред БНР изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите Диляна Попова.
Тя посочи конкретни примери от сектора:
- при клане на едри преживни животни таксата скача от около 10 лв. на 11 лв. на животно;
- при прасетата таксата се удвоява – от 2 лв. на около 4 лв. на бройка;
- таксата за придвижване на едно прасе от фермата до кланицата се вдига от 0,25 лв. на 0,60 лв. – повече от два пъти.
„Проблемът не е само в това, че таксите се увеличават. Проблемът е, че според нас е нарушен принципът на прозрачност – нямаме икономическа обосновка защо точно с толкова се вдигат,“ подчерта Попова.
От 34 лв. до 230 евро – за същата услуга
Най-болезнен удар е за малките обекти по веригата – цехове, ресторанти и хранителни магазини.
Според данни, цитирани от браншовите организации и показани в национален ефир, за част от обектите държавните такси скачат от:
- 34 лв. на 230 евро (около 450 лв.) годишно за заведение или малък магазин;
- 34 лв. на 542 евро (около 1060 лв.) за производствен цех.
Това са еднократни такси за регистрация и официален контрол, които се заплащат към БАБХ – отделно от всички други разходи за лицензи, наеми, ток, заплати и суровини.
„Увеличение на таксите между 10 и 30 пъти е извънредно мащабно и поставя сериозен финансов натиск върху малките фирми,“ се казва в позиция на част от организациите. „Няма как тези разходи да не се прехвърлят към крайните потребители.“
13 бранша до премиера: „Ще поскъпнат ли храните?“
Общо 13 браншови организации – млекопреработватели, животновъди, месопреработватели, хлебари, сладкари, винари и др. – изпратиха писмо до премиера с искане новата тарифа да бъде отложена и преразгледана.
В него те подчертават, че:
- увеличението „многократно надвишава както официалната инфлация, така и ръста на разходите за подобен тип дейности“;
- вдигането едновременно на осигурителната тежест и на държавните такси е „обективен икономически фактор“ и ще бъде напълно законно оправдание за повишаване на цените по веригата – от производителя до щанда в кварталния магазин;
- мярката идва дни преди въвеждането на еврото и противоречи на публичните обещания, че преходът към новата валута няма да бъде използван за скрито поскъпване.
„Няма по-лош тайминг за вдигане на такси и цени – точно когато хората са притеснени от въвеждането на еврото,“ коментират от организациите.
Какво казва държавата?
От Министерството на земеделието и БАБХ защитават новата тарифа с аргумента, че старите такси не са актуализирани от 2011–2017 г. и не покриват реалните разходи по официалния контрол. Целта, според мотивите към проекта, е да се изпълнят изискванията на европейското законодателство и да се намали зависимостта на агенцията от бюджета, прилагайки принципа „разходите се поемат от операторите по веригата“.
Бизнесът обаче пита:
ако контролът досега е бил възможен с многократно по-ниски такси, какво точно налага подобен скок точно сега – и защо липсва публичен, детайлен разчет?
Регионален ефект: натиск върху местните фирми, риск за малките
За Североизточна България и нашия регион ефектът няма да е абстрактен. Много от местните месопреработватели, млекарски предприятия, пекарни, малки семейни ресторанти и квартални магазинчета ще усетят директно по-високите държавни такси – върху и без това натоварени бюджети.
Големите вериги по-лесно ще „абсорбират“ увеличението, но малките обекти често работят на ръба на рентабилността. При тях всеки допълнителен фиксиран разход означава избор между:
- повишаване на цените към клиентите, или
- рязане на други разходи – включително за персонал, качество или инвестиции в модернизация.
И в двата случая губещият в крайна сметка е крайният потребител – с по-скъпи или по-некачествени храни и с все по-малко малки местни производители и магазини, които да оцеляват в конкуренцията.
Ще чуе ли властта гласа на бранша?
Засега правителството не е дало сигнал, че е готово да замрази или коригира новите такси, въпреки обединената позиция на 13 сектора.
Бизнесът настоява поне за отсрочка и реален диалог, за да се намери баланс между необходимостта от адекватен контрол върху храните и възможностите на фирмите да плащат без това да води до шок за потребителите.
Както много пъти досега, големият въпрос не е дали контролът трябва да се плаща – а кой, колко и кога ще плати сметката.