Бюджетът за 2026 г. – първият в евро – отново отвори големия спор за това колко „голяма“ държава може да си позволи България.
Бившият министър на икономиката Николай Василев предупреди, че заложената макрорамка тласка разходите към нива, „които не познава“ – около 50% от БВП, и прогнозира реален дефицит, близък до 8%, въпреки официално обявените 3%.
Василев вижда в това не проява на социална щедрост, а на „финансово прахосничество“, което може да остане в историята по-скоро редом с кризисни бюджети от 90-те, отколкото като успешна антикризисна политика.
Какво пише в проекта за Бюджет 2026
Според проекта, одобрен от Министерския съвет и внесен в парламента, разходите през 2026 г. достигат 55,1 млрд. евро, или 45,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Приходите са разчетени на 51,4 млрд. евро, а дефицитът – на 3% от БВП (около 3,2 млрд. евро).
Планирани са:
- икономически растеж от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5%;
- повишение на минималната работна заплата до 620 евро (1213 лв.) и 5% общ ръст на заплатите в бюджетния сектор;
- държавен дълг около 37,6 млрд. евро, или 31,3% от БВП – все още едно от ниските нива в ЕС.
Финансовото министерство подчертава, че бюджетът трябва едновременно да остане в рамките на дефицит 3% – критерий по Пакта за стабилност и за еврозоната – и да финансира рязко увеличени социални и инвестиционни разходи.
„Това не е държавата, която познавам“
Критиката на Николай Василев стъпва на две основни тези – размерът на държавните разходи и реалният дефицит.
В интервю за БНР – Радио Варна той посочи, че България досега е поддържала разходи „трийсет и няколко процента“ от БВП, докато сега рамката за 2026 г. ги доближава до 50%. „Това не е държавата, която познавам“, коментира той, определяйки подобно ниво като турбулентност, „каквато нашата страна не помни“.
По отношение на дефицита Василев заявява, че е принципен привърженик на излишъците и не вижда основание за дефицит при липса на война, пандемия или природно бедствие. Според него реалното отклонение от балансиран бюджет тази и следващата година „по-скоро ще клони към 8%, а не към 3%“.
Той критикува и разминаването между политическия език и реалната политика: „Държавниците говорят едно и вършат точно обратното“, казва в интервюто си, сравнявайки сегашния курс с „човек с наднормено тегло, който говори за диети, докато продължава да трупа килограми“.
В друго свое участие – в „Лице в лице“ по bTV – бившият министър използва и необичайно остри думи за проектобюджета, наричайки го „маймунски“, а за следваща своя публикация „си оставя“ думата „свинщина“. Той добавя, че ако беше министър или депутат, „щеше да гласува против и да си подаде оставката“.
Исторически скок на публичните разходи
Още преди този бюджет тенденцията беше към разширяване на държавата. Доклад за изпълнението на бюджета показва, че през 2024 г. консолидираните разходи са достигнали около 38,5% от БВП – над традиционните нива от началото на века, но все още далеч от 45,8%, заложени за 2026 г.
В европейски контекст средните държавни разходи в ЕС са около 49% от БВП за 2023 г. – България фактически се приближава до тази „голяма държава“, но за кратко време и от ниска база.
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов, цитиран от „Дневник“, изчислява, че управляващото мнозинство планира да харчи с около 9 процентни пункта от БВП повече, отколкото са харчили средно правителствата в периода 1999–2024 г. – скок, който подкрепя тезата на Василев, че държавата рязко сменя модела си.
Какво казва правителството
Премиерът и финансовият министър защитават Бюджет 2026 като неизбежен компромис между социални очаквания, необходимост от инвестиции и ограничението за дефицит 3%. Официалните разчети поставят акцент върху:
- повече пари за образование, здравеопазване и социална политика;
- 980 млн. евро за капиталови програми на общините;
- рекордни капиталови разходи, които според министър Теменужка Петкова трябва да обяснят и ръста на общите разходи. Параграф+1
Управляващите твърдят, че рамката е съобразена с процеса по въвеждане на еврото и че дългът остава под 60% от БВП, далеч от проблемните нива в много страни от еврозоната.
От Българската народна банка обаче неведнъж са предупреждавали, че поддържането на високи дефицити около горната граница от 3% крие риск за фискалната устойчивост и за доверието в страната в еврозоната.
Други критични гласове: „политически компромис“ и „безпрецедентен залп“
Николай Василев не е единственият, който вижда проблеми в рамката.
Икономистът Димитър Събев от Института за пазарна икономика определи Бюджет 2026 в интервю за БНР като „политически компромис, съставен така, че да няма толкова недоволни“, при който на всеки е дадено „по малко“, но това не води до дълбоки реформи.
Депутатът от „Алианс за права и свободи“ и бивш социален министър Хасан Адемов нарече бюджета „безпрецедентен залп“ и видя в него „запазване на големите разходи срещу така наречената стабилност“ – с ясна политическа логика и зависимост от подкрепата на ДПС–„Ново начало“.
Работодателските организации и Българската стопанска камара също обявиха, че не подкрепят рамката в сегашния ? вид, а „Демократи за силна България“ и други партии говориха за „оптимистични до нереалистичност“ параметри.
Инвестициите – „един кош“ вместо 30% от БВП
Василев използва и друг, по-малко видим индикатор – преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Той напомня, че в годината на членството в ЕС (2007 г.) общите инвестиции са достигали около 30% от БВП, докато днес става дума за едва 1–2% годишно. „Това е все едно баскетболен отбор да вкара един кош за цял мач“, коментира той.
Данните на БНБ потвърждават рязкото свиване – ПЧИ за първите 11 месеца на 2024 г. са около 1,5% от БВП, при 3,6% година по-рано, а последни данни, цитирани от БТА и други медии, показват спад и през 2025 г.
Според Василев причините са няколко – несигурност на регулациите, липса на дългосрочна управленска програма и сигнал към инвеститорите, че приоритет не е растежът, а раздаването на допълнителни бюджетни средства.
Рисковете: кога 3% стават 8%
Официално България изпълнява числовите критерии – дефицитът е заложен точно на границата от 3% от БВП, а дългът остава значително под 60%. Реалният риск, за който предупреждават Василев и други икономисти, е в комбинацията от:
- силно раздути текущи разходи (заплати, социални плащания), които трудно се свиват след избори;
- оптимистични допускания за растеж и приходи;
- политически натиск за още увеличение на разходите в хода на годината.
При подобен сценарий дефицит от 3% „на хартия“ лесно може да се превърне в 5–8% при по-слаб растеж, неизпълнени приходи или нови предизборни разходи – нива, които вече са далеч над средното за еврозоната и поставят под въпрос фискалната стабилност.
Какво следва
Проектобюджетът за 2026 г. вече е в Народното събрание, а обществената дискусия – от социалните мрежи до заседателните зали на синдикати и работодатели – тепърва се изостря.
В следващите седмици парламентът ще трябва да реши дали да приеме рамката почти без промени – както настоява правителството, – или да потърси начини за по-бърза консолидация на разходите. Спорът за това дали България може да си позволи държава, която харчи близо половината от произведеното, вероятно ще остане и след гласуването на бюджета.