България търси изключение от санкциите на САЩ срещу „Лукойл“, страх от недостиг на гориво

За шанса на прокуратурата да освободи сама Благомир Коцев от ареста и новите свидетели "на каишка"

Симеон Дянков предупреждава: През 2027 г. ни очаква голяма криза на публичните финанси

Срещата между Тръмп и Си: Лоши новини за Украйна, добри новини за Русия

Социолози: Борисов губи влияние за сметка на Пеевски, възможни са предсрочни избори

Васил Тончев: Може да се оформи опозиционно крило в БСП

Петър Ганев: Вдигат осигуровките, за да се платят заплатите в администрацията

Евгений Кънев: Ако Пеевски стане лице на властта, България вече няма нужда от европейска фасада и тр

Христо Панчугов: Промени в кабинета са по-вероятни от предсрочни избори

Бабикян: Борисов получава международни знаци, че е търговец на индулгенции за хора като Пеевски

Първан Симеонов: Проблемът на правителството е с прекаляването - оттук идват големите политически гр

Огнян Минчев: Борисов не е много щастлив от развитието на политическата ситуация

"Взеха се". Как арестът на Благомир Коцев показа връзката между ГЕРБ, ТИМ и Дънката във Варна

„Холдингът на Чичко Тревичко“: Разследване разкрива най-добре пазената тайна на българската енергети

Проф. Антоанета Христова: Живеем в олигархична система, а не в демокрация

„3% не е победа“: Николай Василев нарече проектобюджет 2026 „маймунски“ и предупреди за скрит дефици

5.11.2025 г. 10:59

Бившият вицепремиер Николай Василев разкритикува остро проекта за Бюджет 2026, като заяви, че разходите са „на път към 46–47% от БВП“, а целта за 3% дефицит е „измама“. По думите му страната „се отказва от дисциплината“ и се насочва към „маймунска държава“. Василев твърди, че реалният дефицит през 2025 г. „върви към 8%“, а през следващите години ще са неизбежни повишения на данъците. 

Какво казва официалната рамка

Според публикувания от Министерството на финансите проект, дефицитът за 2026 г. е 3% от БВП, а преразпределението (разходи по КФП) е около 45.8% от БВП – над историческото правило за 40%, на което често се позовават икономисти. Приходите са прогнозирани на 42.8% от БВП. Това е първият български бюджет, изцяло изготвен в евро. 

Къде са спорните точки

- „Измама с дефицита“: Василев твърди, че заложените приходи – например по ДДС – са „нереалистични“, което ще надуе фактическия дефицит над 3%. Официалните данни на МФ показват, че към септември 2025 г. салдото е -2.7% от БВП, като се очакват значителни европейски трансфери до края на годината – фактор, който прави крайния резултат несигурен до декември. 

- „Разходи под банкова маска“: Той посочва Българската банка за развитие като канал за „квазибюджетни“ операции към общини и държавни дружества. Подобни критики към ролята на ББР са повтарящ се мотив в изявите му през последните седмици. 

- Данъчна посока: Покачването на данък „дивидент“ от 5% на 10% остава ключова ос за политическия спор – бизнесът предупреждава за негативен ефект върху инвестициите и събираемостта, докато МФ го представя като част от пакет за фискална устойчивост. 

Проверка на фактите: какво пише в документа

- 3% дефицит – потвърдено в проектозакона и съпътстващите мотиви. 

- Преразпределение ~45.8% от БВП през 2026 г., със спад към 43.5% в следващите две години – посочено в публикуваните материали и обобщения. 

- Приходи 42.8% от БВП – данни от БТА по официалната публикация.

По-широкият фон

От есента насам управляващите настояват да задържат дефицита на 3% като „червена линия“, включително заради първия бюджет в евро и сигналите към пазарите. Синдикати и работодатели обаче спорят за цената на тази цел – по-високи осигурителни вноски, данък „дивидент“, повишена такса за хазарта и по-строги мерки за събираемост.

Кратка предистория

03.11.2025 г. – МФ публикува проекта за Бюджет 2026: дефицит 3%, приходи 42.8% от БВП, разходи около 45.8% от БВП; МРЗ 620 евро; ръст на пенсионната вноска; данък „дивидент“ 10%.

Паралелно се води политически спор за размера на държавата и ролята на квазибюджетни инструменти като ББР; опоненти предупреждават за „латентен“ по-висок дефицит.

НСТС и парламентът предстои да обсъдят параметрите; възможни са корекции по данъчните текстове и сроковете за новите контролни механизми.

Какво следва

Дебатът ще се реши върху достоверността на приходните прогнози и готовността да се редуцират разходи без да се режат ключови политики. В центъра са три теста: данък „дивидент“, осигурителните параметри и ролята на държавните банки/дружества при финансиране на „извънбюджетни“ цели.