Проучване на ЕИБ: несигурността спира инвестициите в България

Емилия Милчева: Борисов „тупа топката“, БСП и ББР в орбитата на Пеевски

САЩ твърдят, че Украйна е приела мирния план, оставали само „дребни детайли“

Брюксел предупреждава България за риск от отклонение от бюджетните правила през 2026 г.

Шокови такси на Агенцията по храните: бизнесът алармира, сметката ще платят хората

Депутатът фантом и реалните килии: делото „Коцев“ се връща във Варна

Как Сорос стана удобният „злодей“ за властите в Източна Европа

Бюджет 2026: рекордни разходи, спор за дефицита и тревога за инвестициите

Хиновски: без особен управител до 21 ноември рискът за горивата рязко нараства

България търси изключение от санкциите на САЩ срещу „Лукойл“, страх от недостиг на гориво

За шанса на прокуратурата да освободи сама Благомир Коцев от ареста и новите свидетели "на каишка"

Симеон Дянков предупреждава: През 2027 г. ни очаква голяма криза на публичните финанси

Срещата между Тръмп и Си: Лоши новини за Украйна, добри новини за Русия

Социолози: Борисов губи влияние за сметка на Пеевски, възможни са предсрочни избори

Васил Тончев: Може да се оформи опозиционно крило в БСП

„3% не е победа“: Николай Василев нарече проектобюджет 2026 „маймунски“ и предупреди за скрит дефици

5.11.2025 г. 10:59

Бившият вицепремиер Николай Василев разкритикува остро проекта за Бюджет 2026, като заяви, че разходите са „на път към 46–47% от БВП“, а целта за 3% дефицит е „измама“. По думите му страната „се отказва от дисциплината“ и се насочва към „маймунска държава“. Василев твърди, че реалният дефицит през 2025 г. „върви към 8%“, а през следващите години ще са неизбежни повишения на данъците. 

Какво казва официалната рамка

Според публикувания от Министерството на финансите проект, дефицитът за 2026 г. е 3% от БВП, а преразпределението (разходи по КФП) е около 45.8% от БВП – над историческото правило за 40%, на което често се позовават икономисти. Приходите са прогнозирани на 42.8% от БВП. Това е първият български бюджет, изцяло изготвен в евро. 

Къде са спорните точки

- „Измама с дефицита“: Василев твърди, че заложените приходи – например по ДДС – са „нереалистични“, което ще надуе фактическия дефицит над 3%. Официалните данни на МФ показват, че към септември 2025 г. салдото е -2.7% от БВП, като се очакват значителни европейски трансфери до края на годината – фактор, който прави крайния резултат несигурен до декември. 

- „Разходи под банкова маска“: Той посочва Българската банка за развитие като канал за „квазибюджетни“ операции към общини и държавни дружества. Подобни критики към ролята на ББР са повтарящ се мотив в изявите му през последните седмици. 

- Данъчна посока: Покачването на данък „дивидент“ от 5% на 10% остава ключова ос за политическия спор – бизнесът предупреждава за негативен ефект върху инвестициите и събираемостта, докато МФ го представя като част от пакет за фискална устойчивост. 

Проверка на фактите: какво пише в документа

- 3% дефицит – потвърдено в проектозакона и съпътстващите мотиви. 

- Преразпределение ~45.8% от БВП през 2026 г., със спад към 43.5% в следващите две години – посочено в публикуваните материали и обобщения. 

- Приходи 42.8% от БВП – данни от БТА по официалната публикация.

По-широкият фон

От есента насам управляващите настояват да задържат дефицита на 3% като „червена линия“, включително заради първия бюджет в евро и сигналите към пазарите. Синдикати и работодатели обаче спорят за цената на тази цел – по-високи осигурителни вноски, данък „дивидент“, повишена такса за хазарта и по-строги мерки за събираемост.

Кратка предистория

03.11.2025 г. – МФ публикува проекта за Бюджет 2026: дефицит 3%, приходи 42.8% от БВП, разходи около 45.8% от БВП; МРЗ 620 евро; ръст на пенсионната вноска; данък „дивидент“ 10%.

Паралелно се води политически спор за размера на държавата и ролята на квазибюджетни инструменти като ББР; опоненти предупреждават за „латентен“ по-висок дефицит.

НСТС и парламентът предстои да обсъдят параметрите; възможни са корекции по данъчните текстове и сроковете за новите контролни механизми.

Какво следва

Дебатът ще се реши върху достоверността на приходните прогнози и готовността да се редуцират разходи без да се режат ключови политики. В центъра са три теста: данък „дивидент“, осигурителните параметри и ролята на държавните банки/дружества при финансиране на „извънбюджетни“ цели.