"Новата конфигурация в ЕП и в отделните страни - тази дясна вълна, която залива Европа, ще направи значително по-трудно пълното членство на България в Шенген. Едва ли може да се очаква позитивно развитие за България и Румъния в скоро време".
Това мнение изказа пред БНР Любомир Кючуков - бивш зам.-министър на външните работи и директор на Института за икономика и международни отношения.
Имаше предложения за "Малък Шенген" между България и Румъния, имаше и предложения за добавяне към тази конфигурация и на Гърция, напомни той. Според него обаче това не е възможно:
"Може би има своите позитиви - да поддържа темата жива в Европа, доколкото с приемането на мигрантския пакт този проблем отиде на малко по-заден план, а българското и румънското членство също не са приоритети на редица държави в ЕС. Това не е осъществимо по няколко причини между България и Румъния, просто защото условията, при които бяха подписани споразуменията с Австрия за откриване на въздушното и морското пространство на двете страни вървят точно в обратната посока - затягане на граничния контрол между България и Румъния. А добавяне на Гърция става съвсем невъзможно - тя е страна в Шенген и ако се създаде мини-Шенген с участието на Гърция, това би означавало реално България и Румъния да станат членки на Шенген и по суша".
В предаването "Преди всички" Любомир Кючуков подчерта, че изборите са отбелязали сериозна промяна на политическите баланси в Европа. Европа като цяло се придвижи надясно, добави той. През последните 2 месеца течеше процес на отваряне на вратите за сътрудничество между крайната десница и център-дясно, коментира експертът.
Според него това ще направи по-трудно приемането на общи решения в ЕС. Открояват се редица сериозни въпроси, смята той и даде пример с бюджета. По думите му може да се очаква засилване на позициите на т.нар. "пестеливи/скъпернически държави".
Тъжната констатация е, че не човешките жертви, а парите биха били евентуална причина за преосмисляне на подхода към войната в Украйна и търсене на политическо решение, изказа мнението си Кючуков. Той изтъкна, че националистическите партии не са антивоенни. И обясни:
"Те имат сериозни резерви към отделянето на значим национален ресурс за продължаване на войната".
По думите му неуспехът на Виктор Орбан на тези избори е мечта на всички останали партии в ЕС. "Орбан доста умело успява да осребри собствената си скептична позиция за помощта на Украйна, постигайки отстъпки за самата Унгария".
Според него това, което предстои като дебат в ЕС, е как тази война свършва. Този дебат с влизането на толкова много крайнодесни политически формации в ЕП предполага промяна на конфигурацията.
Досега много ясно се очертаваха две червени линии в подхода и на НАТО, и на Русия към войната в Украйна - това беше да се избегне възможността за ядрен конфликт, както и да се избегне директен конфликт между НАТО и Русия. Според него обаче тези червени линии все повече изтъняват.
"Големият проблем е, че като че ли ние съсредоточаваме всичките си усилия към това да се подготвим за война, а не да я избегнем".