Започва процес на търсене на нова връзка, всички започват процес на търсене на нова връзка. Ключовото събитие беше разпадането на този брак, тази некоалиция. Така коментира политическата картина у нас зам.-главният редактор на в. „Сега“ Петьо Цеков в интервю пред БНР.
„Очевидно всички субекти по линията започват да се оглеждат, защото са наясно, че изборите няма да променят, кой знае колко електоралната картина. Мисля, че това е задължително условия – да търсят нови партньори“, смята журналистът.
Според него „ситуацията е такава, че трите големи – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, трудно могат да намерят нови партньори.
„Първо отпечатъкът върху ГЕРБ си стои. А всички говорихме, как ГЕРБ се препира и пречиства от старата власт с това правителство. Политическите партии са достатъчно негативно настроени срещу ГЕРБ. ДПС с Пеевски трудно може да намери нов партньор освен ГЕРБ. По едно време беше балансьор и тогава нямаше проблем да стане партньор, сега това е невъзможно. ПП-ДБ имат голяма слабост в търсене на партньори – тя трудно задържа собствения си потенциал, камо ли да търси нови партньори. А те се водят от своята идейна чистота, правота от своите позиции. И е ок, но не е ок в аспекта „търсим широка подкрепа“. Изпадат в ситуацията „трябва да се помолим на Пеевски“, за да променим конституцията“. И това е трудно обяснимо“, обясни Петьо Цеков.
Според него може ИТН да завие наляво, надясно, макар че сега заемат твърда позиция и воюват с ГЕРБ.
„Възраждане също – яхнали вълна и чакат тя да стане цунами, и да ги вдигне на високо“, допълни журналистът.
И коментира, че „Христо Иванов преди месец се опита да обясни, че Конституцията не е рецепта или наръчник, по която да действаме - 1 ,2 , 3 , 4".
„Г-н Иванов леко е объркал нещата. Конституцията в 90% е така, но трябва да се облече със закони. Конституцията не търпи неяснота. Когато става въпрос за парламентарна въртележка. Промененият чл. 99, ал. 5 - новите функции на президента и служебният кабинет не са ясни. Те са дълбоко объркани и се получава това. Може да се напише закон за служебния кабинет, но да оставят нещата така, че да бъдат тълкувани от Христо Иванов, от президента, от мен е нетърпимо“, коментира Цеков.
И обясни, че исканията на премиера Димитър Главчев за смяна на министри са „измислени доводи“.
„Това е още едно доказателство, че този служебен премиер трудно може да състави екип. Той не може да направи кабинет без ГЕРБ и без евентуално помощта на Радев. Дебатите за „Боташ“ в петък в парламента, показват, мисля си, че има съдействие от президента за кабинета. Защото „Боташ“ е сделка на служебното правителство на президента. ГЕРБ и президентът защитават една кауза и имат хора в служебния кабинет“, коментира зам.-главният редактор на „Сега“.
Според него в скандалите в последните дни „има доза истина и манипулация“.
„Безспорната роля на службите - 2 години пропускат разследваните камиони с цигари и всякаква контрабанда, и финализират точно преди изборите? Става въпрос за политика“, коментира Цеков.
За възхода на десните партии той каза:
"Либералната общност има една склонност да крещи малко по-силно отколкото трябва. Да, има националистическа вълна, крайно дясно и умерено дясно, щото си има и дясно. В Европа и България се разпадна дясното на малки късчета, И тази крайна десница в Европа едва ли ще направи такъв бум, който либералната общност се опитва да предупреди."
Петьо Цеков коментира взимането на решения в ЕС и че това „засилва евроскептицизма“.
„Трябва да се борим да запазим своя глас в Европа. Ясно ми е, че ЕС е муден и трудно взима решения, търсейки съгласие“, каза Цеков.
И изрази своето мнение за влизането на журналисти в политиката:
Журналистите, щях да ги сравня като акробатите и художествената гимнастика, са толкова добри в тази работа и политическото говорене, че е естествено да преминат от едното място в другото. Аз не съм виждал кой знае, колко успешен станал политик. Може би е така, защото политическият живот тече по други правила, които журналистиката трудно ги оценява. Партийната дисциплина няма нищо общо със свободата, която журналистите имаме в медиите. Включвайки се в политическия живот, много журналисти стават поредната бормичка в партията и трудно оцеляват. Не защото нямат компетентност, но мисля че не могат да оцелеят.