Доц. Георги Лозанов: Има риск България да излезе от демократичната орбита

Анализатори: Правителство ще има, ключът е в малките партии

Любомир Кючуков: Дясната вълна в Европа ще направи по-трудно пълното ни влизане в Шенген

Първан Симеонов: Посланието от тези избори е наказание на политическия елит

Георги Киряков: Ако ИТН откажат коалиция с ГЕРБ-СДС и ДПС - нови предсрочни избори

Петьо Цеков: Партиите започват процес на търсене на партньори

Димитър Ганев не изключва нови парламентарни избори на есен

Евгений Дайнов: Българските медии подготвиха терена за варварските политически действия

Огнян Минчев: Навлизаме във все по-дълбока политическа криза

Проф. Пламен Киров: Има вероятност промените в Конституцията да я блокират

Анализатори: Преговори между ПП-ДБ и ГЕРБ има

Проектокабинетът "Габриел": Какви са възможните ходове?

Димитър Ганев: Изборите няма да бъдат лесни нито за ПП-ДБ, нито за ГЕРБ

Първан Симеонов: Не е сигурно, че ще има кабинет

След гласуването на оставката на Денков контролът отива в ръцете на президента

Емре Пекер: Не бих отписал Ердоган толкова лесно!

6.4.2024 г. 13:41

Харизматичният доайен и властелин на турската политика Ердоган претърпя историческо поражение. Кемалистката Народнорепубликанска партия, която победи рутинно миналия май за пореден мандат на върха на държавата, този път не само спечели в петте най-големи градове в Турция, но и го изпревари в народния вот. Ердоган губи електорат и в полза на нова партия, начело на която е синът на ментора му Неджметин Ербакан - Фатих Ербакан.

Местните избори в Турция миналата неделя бяха своеобразен референдум "за" или "против" Реджеп Ердоган. Президентът сам ги превърна в такива.

Това мнение изрази в интервю за БНР Емре Пекер, политически анализатор в консултантската компания "Eurasia Group" в Лондон, а преди това в "Уолстрийт джърнъл" и "Блумбърг нюз".

Какво се промени в Турция само за 10 месеца, за да успее опозицията да нанесе такова запомнящо се поражение на Ердоган?

"Главното, което се промени, е, че домакинствата и фирмите започнаха да усещат значително повече бремето на икономическата криза, отколкото по време на президентските и парламентарните избори миналия май. В навечерието им Ердоган успя да закрепи временно курса на лирата чрез продажба на голяма част от резервите на централната банка. Тогава той прибягна и до отпускане на лесни заеми и до други подобни мерки, които притъпиха усещането за криза. 

След майските избори обаче новият икономически екип на Ердоган, начело с финансовия министър Мехмет Шимшек, започна да затяга коланите - с увеличаване на лихвите с цел борба с инфлацията, което обаче ограничи отпусканите заеми. Вече 10 месеца икономическият натиск се увеличава. Отражението му върху големи части от електората като пенсионерите например, е една от основните причини за изхода от местните избори."

Може ли да се говори за серия от грешки на Ердоган за този вот - като например номинирането за кмет на Истанбул на бившия министър на урбанизацията Мурат Курум, чиято репутация е накърнена от незадоволителните мерки за справяне с последствията от миналогодишното земетресение? И какъв фактор се оказа смяната на ръководството на Народнорепубликанската партия?

"Тази смяна помогна на опозицията до известна степен. Но повече й помогна това, че кандидатите й - особено в Истанбул и в Анкара - успяха да привлекат гласове и отвъд твърдия партиен електорат. Много хора просто видяха в тях качествени личности, които си струва да бъдат подкрепени. Тези кандидати се отърсиха от традиционната представа за Народнорепубликанската партия като твърдолинейна светска формация, която не умее да управлява качествено. Все пак кметовете на Истанбул, Анкара и на други големи градове доказаха тъкмо обратното през последните 5 години.

Ердоган от своя страна издигна лоялни към него технократи, вместо партийни фигури, и така превърна местните избори в нещо като референдум "за" или "против" него. Посланието му към избирателите беше: "Вижте, номинирам Мурат Курум за кмет на Истанбул, но гласувайки за него, вие всъщност гласувате за мен. Ако спечели и стане кмет, той ще прави каквото му кажа, а аз ще осигуря всички необходими ресурси, за да стане Истанбул още по-добър град." Но избирателите предпочетоха да покажат на Ердоган, че не са доволни от него и гласуваха за опозицията."

Недоволството от президента би трябвало да е наистина значително, защото си спомням, че след президентските избори дори вие очаквахте от опозицията най-много да повтори тогавашния си резултат и на местните избори - максимум 25 процента от общия вот. Но партията на Ататюрк постигна близо 38 на сто и дори победи формацията на Ердоган с около два пункта. Какво е това - гръмко "не" в този символичен референдум ли?

"Безусловно! Но успехът на Народнорепубликанската партия се дължи до голяма степен и на т.нар. тактическо гласуване, особено в големите градове. Вижте например прокюрдската Народна партия за равенство и демокрация (бившата Демократична партия на народите). Тя не се представи особено добре в Истанбул, а в национален мащаб събра малко над 5 на сто от гласовете. Това е доста под осемте и половина процента подкрепа, на които обикновено разчита, а камо ли от резултатите й след парламентарните избори през 2015-а, които бяха твърдо над 10 на сто.

Този път прокюрдската партия съсредоточи кампанията си върху правата на кюрдското малцинство и остави на заден план опитите за привличане на ляво-либералния вот по принцип. Това й помогна да консолидира подкрепа в югоизточната част на страната, където кюрдите са мнозинство. А в същото време традиционните й избиратели в градове като Измир, Истанбул и Анкара получиха възможността да дадат гласовете си за Народнорепубликанската партия. 

Опозиционната националистическа формация пък буквално се срина на местните избори. Добрата партия, която навремето се отцепи от подкрепящата Ердоган Партия на националистическото действие, се оттегли и от опозиционната коалиция от миналогодишните избори. Това обаче не й помогна, защото от над 10 подкрепата за нея падна под 5 на сто. В Истанбул нейният електорат също се стече към Народнорепубликанската партия. 

Може да се каже, че това е нов старт за най-голямата опозиционна партия. Тя показа, че освен да се придържа към политическата си платформа, може и да я разширява и към други части от електората. Близо 38-те процента подкрепа са исторически резултат, защото последният път, когато Народнорепубликанската партия се е представила толкова силно, е бил преди половин век! Това е от голямо значение за турската политика по принцип, защото според мен започва траен упадък за Ердоган и за неговата Партия на справедливостта и развитието." 

Прибързано ли би било да се смята, че този срив е необратим? Дали Новата партия на благоденствието, начело с Фатих Ербакан, е реална алтернатива за твърдия електорат на Ердоган?

"Ако бях на мястото на Ердоган, щях да се притеснявам не толкова от Народнорепубликанската партия, колкото от състоянието на икономиката и от възхода на Новата партия на благоденствието, която се стремеше да получи 4,5-5%, но спечели повече от 6. Това е над два пъти повече от резултата й на миналогодишните избори и е голям успех за лидера й Фатих Ербакан. А както знаете, баща му Неджметин Ербакан беше учителят на Ердоган в политиката. И възходът на Ердоган започна от Партията на благоденствието - той беше издигнат от нея, когато стана кмет на Истанбул през 1994 година.

Това, което Фатих Ербакан успя да направи, е да убеди голяма част от религиозно-консервативния електорат, че Партията на справедливостта и развитието вече не е това, което беше. Тя не е нито консервативна и религиозна, нито прозрачна и неопетнена, каквато обещаваше да бъде - проядена е от корупция и не управлява добре. Посланието на Ербакан е: "Ние сме истинските, затова върнете се при нас!" Това е голям проблем за Ердоган.

Но дали сривът на партията му ще се окаже необратим? Не бих отписал Ердоган толкова лесно! Защото той си остава един от най-вещите и най-успешните политици, които е имала Турция. Засега показва, че си вади правилните поуки от загубата на изборите - съсредоточава се върху икономиката, за да помогне на избирателите с главния им проблем. Партията на справедливостта и развитието днес е всъщност там, откъдето започна - 35 процента беше подкрепата за нея и на първите избори, в които участва - през 2002 година. Това все пак е една трета от електората и никак не е малко.

И ако икономическата ситуация не се влоши значително, дори да продължава да не успява да върне кораба в правилния курс, Ердоган пак ще може да разчита на тази една трета или поне на една четвърт от електората. Това обаче няма да е достатъчно да бъде преизбран или - заради конституционното ограничение за броя на президентските мандати - да успее наследникът, който той си избере. Шанс щеше да има при старата система, при която изпълнителната власт беше в ръцете на премиер - обикновено начело на парламентарна коалиция."

В началото на миналия месец Ердоган декларира, че тези избори са му последните. Дали няма да се отметне след тази загуба?

"Не съм склонен да вярвам на тези негови думи. Защото го е казвал вече три или четири пъти през последните години, и то по време на предизборни кампании. Според мен това беше по-скоро емоционален апел към гласоподавателите и негласно признание, че състезанието за него този път е много трудно. Едва ли Ердоган иска да напусне властта! Никой силен турски политик в миналото не се е оттеглял просто така. Нито Ататюрк, нито Исмет Иньоню, нито Торгут Йозал, Сюлейман Демирел, Неджметин Ербакан или Бюлент Еджевит - всички големи имена през последния век. Въпросът е не дали Ердоган иска да се оттегли, а как би останал на власт. Защото към момента дори да имаше необходимата електорална подкрепа, няма яснота как би успял."

Какви ще са предизвикателствата за Народнорепубликанската партия след големия й успех? И дали Имамоглу си спечели вече правото да е следващият им кандидат за президентския пост?

"Кметът на Истанбул е определено естественият избор за кандидат за изборите през 2028 година. Ако не станат някои неприятни изненади, той би бил фаворит за президент. Силен кандидат би бил и кметът на Анкара Мансур Яваш, който спечели в столицата дори с по-голяма разлика в процентите от победата на Имамоглу. Има няколко възможни пречки пред Имамоглу. Едната би била, ако придържайки се към политиката на Шимшек за ребалансиране на икономиката, Ердоган някак успее да я закрепи и дори постигне стабилен ръст година или две преди следващите избори. Икономически силна Турция би укрепила десницата на Ердоган и би му върнала загубеното доверие. Това е на макрониво. А на по-ниско ниво проблем могат да се окажат двете дела срещу Имамоглу, в които прокуратурата настоява да му бъде забранено да се занимава с политика за 5 години. Ако дори по едно от тези дела той бъде осъден, ще бъде отстранен от кметския пост и няма да може да участва в изборите през 2028-а. 

Ако си спомняте, на Ердоган му се случи нещо такова, когато беше кмет на Истанбул. Със съдебно решение той беше свален от поста и елиминиран от политиката. Забраната беше още в сила, когато Партията на справедливостта и развитието спечели първите си избори през 2002 година. И беше отменена едва през 2003-а и Ердоган спечели депутатско място на частични избори. Мисля, че турските избиратели не биха му простили, ако елиминира Имамоглу чрез съдилищата. Но опасността си остава."