Доц. Георги Лозанов: Има риск България да излезе от демократичната орбита

Анализатори: Правителство ще има, ключът е в малките партии

Любомир Кючуков: Дясната вълна в Европа ще направи по-трудно пълното ни влизане в Шенген

Първан Симеонов: Посланието от тези избори е наказание на политическия елит

Георги Киряков: Ако ИТН откажат коалиция с ГЕРБ-СДС и ДПС - нови предсрочни избори

Петьо Цеков: Партиите започват процес на търсене на партньори

Димитър Ганев не изключва нови парламентарни избори на есен

Емре Пекер: Не бих отписал Ердоган толкова лесно!

Евгений Дайнов: Българските медии подготвиха терена за варварските политически действия

Огнян Минчев: Навлизаме във все по-дълбока политическа криза

Анализатори: Преговори между ПП-ДБ и ГЕРБ има

Проектокабинетът "Габриел": Какви са възможните ходове?

Димитър Ганев: Изборите няма да бъдат лесни нито за ПП-ДБ, нито за ГЕРБ

Първан Симеонов: Не е сигурно, че ще има кабинет

След гласуването на оставката на Денков контролът отива в ръцете на президента

Проф. Пламен Киров: Има вероятност промените в Конституцията да я блокират

26.3.2024 г. 08:13

Има теоретична вероятност всички от списъка за служебни министър-председатели да откажат на президента Румен Радев да бъдат назначени за служебни премиери. В този случай ще се стигне до блокиране на конституционната система и това не е предвидено от творците на последните конституционни изменения. Това обясни пред News.bg преподавателят по Конституционно право проф. Пламен Киров за евентуалния служебен кабинет и това, което може да се случи в следващите два месеца, след като днес Народното събрание гласува отказа на Мария Габриел да състави правителство с първия мандат.

Пламен Киров обясни, че би могло да възникне проблем с назначаването на служебното правителство - самата процедура по назначаването на служебния кабинет се назначава след консултации с парламентарно представените сили. На второ място президентът е обвързан с един списък от длъжностни лица, които могат да бъдат министър-председатели в едно служебно правителство. На трето място самият състав на служебния кабинет се предлага от съответния кандидат за служебен министър-председател.

Проф. Пламен Киров посочи обаче, че не са изменени Законите за Българската народна банка (БНБ), с които директорът на БНБ да приеме да бъде назначен за служебен министър-председател. Тук би могло да възникне проблем.

Според Киров обаче сред тези хора, които могат да станат служебен премиер, все ще се намери такъв, който да не откаже на президента Румен Радев и ще поеме този тежък кръст да бъде служебен премиер в рамките на 2 - 3 месеца.

Що се отнася до назначаването на служебния състав на Министерски съвет, това става с указ по предложение на кандидата за служебен министър-председател. Тук стои въпросът може ли президентът да откаже да назначи конкретно лице, например за министър на финансите, запита проф. Пламен Киров.

Според него президентът може да назначи служебен премиер и за един ден, стига да е направил консултациите с партиите и някои да се е съгласил. Надали президентът ще води лични разговори затова кой да е служебен премиер, а ще ги води с някои посредник и високопоставен служител от неговата администрация, каза проф. Пламен Киров.

Той смята, че най-подходящият кандидат за служебен премиер е председателят на 49-то Народно събрание Росен Желязков. "Той е човек с опит, но това ще е хубаво и за да се видят колко са несъстоятелни последните конституционни промени що се отнася до служебния кабинет на президента", коментира проф. Киров.

Запитан кой кого подхлъзна на преговорите за съставяне на правителство, проведени между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, проф. Киров е на мнение, че ПП-ДБ са се подхлъзнали жестоко още в самото начало, когато не подписаха коалиционно споразумение. ПП-ДБ отказаха да подпишат коалиционно споразумение и останаха на джентълменско споразумение, без да има джентълмени, които да подпишат споразумението, изтъкна проф. Киров.

"В случая понеже говорим за изпързаляне, ПП-ДБ се самоизпързаляха", посочи проф. Киров.

Според него няма възможност парламентарните предсрочни избори да бъдат преди евроизборите. Но все още могат да се проведат избори 2 в 1. Другият вариант е първо да бъдат евроизборите, а след това да се проведат в кратък срок - седмица или две предсрочни парламентарни избори. По-хубаво е изборите да бъдат 2 в 1, за да не се харчи обществена енергия и политическите субекти, които ще участват в тях, каза още проф. Пламен Киров.

"С машинно гласуване 2 в 1 обаче ще има голям проблем с машините и техния софтуер", предупреди конституционалистът.