Доц. Георги Лозанов: Има риск България да излезе от демократичната орбита

Анализатори: Правителство ще има, ключът е в малките партии

Любомир Кючуков: Дясната вълна в Европа ще направи по-трудно пълното ни влизане в Шенген

Първан Симеонов: Посланието от тези избори е наказание на политическия елит

Георги Киряков: Ако ИТН откажат коалиция с ГЕРБ-СДС и ДПС - нови предсрочни избори

Петьо Цеков: Партиите започват процес на търсене на партньори

Димитър Ганев не изключва нови парламентарни избори на есен

Емре Пекер: Не бих отписал Ердоган толкова лесно!

Евгений Дайнов: Българските медии подготвиха терена за варварските политически действия

Огнян Минчев: Навлизаме във все по-дълбока политическа криза

Проф. Пламен Киров: Има вероятност промените в Конституцията да я блокират

Проектокабинетът "Габриел": Какви са възможните ходове?

Димитър Ганев: Изборите няма да бъдат лесни нито за ПП-ДБ, нито за ГЕРБ

Първан Симеонов: Не е сигурно, че ще има кабинет

След гласуването на оставката на Денков контролът отива в ръцете на президента

Анализатори: Преговори между ПП-ДБ и ГЕРБ има

24.3.2024 г. 14:27

По вероятно е да има правителство, ротацията да се осъществи, въпреки всички препятствия и раздори, защото нови избори няма да доведат до нищо по-различно в парламента. Това мнение споделиха двамата политолози проф. Милена Стефанова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Росен Стоянов, преподавател в НБУ и социологът Юли Павлов, Център за анализи и маркетинг, в предаването „Неделя 150“ по БНР.

„Никой не знае какво ще има след 2 часа днес – брифинг? Имам чувството, че разговори се водят, може би и в момента, но ние не знам, дали в някой манастир или на друго място, както преди 9 месеца. Не знаем и кои са участниците. Има показателни реакции – никакви сигнали от политическите централи. Може би има желание да се споразумеят. Но то минава през преглъщането през двете най-важни неща – Мария Габриел да е премиер, второ – Асен Василев да е министър на финансите“, прогнозира проф. Стефанова.

Според нея една от причините за разлъката бе начина на интерпретиране на случващото се. „И как се случва това, кой пръв дава сигнал, че е съгласен с тази ситуация? Единственият шанс е едно, две, три и едновременно да говорят. Тайни преговори направиха, да, така се прави, но изглежда, че тези цивилизовани подходи на разработване на коалиционни споразумения, не стават по тези географски ширини“, допълни проф. Стефанова.

Тя прогнозира, че „те са обречени да бъдат заедно, няма друга ситуация, която да ги замени и вариантът за предсрочни избори няма да доведе до нищо съществено, освен ако не се появи нов субект, но засега няма такъв“.

Проф. Стефанова се чувства удовлетворена от сбъдната й прогноза, дадена преди 9 месеца: „Сбъдна се моя прогноза, ако не се скарат по персоналните назначения, те няма да се скарат, защото нямат принципни различия.“

Проф. Росен Стоянов сподели, че „почти 90% съм съгласен с проф. Стефанова, а различните 10% са, че „политическите партии са принудени и ще управляват в коалиция, но дали ще е този баланс, тази формулировка, дали това ще са същите коалиционните играчи, аз поставям под съмнение“.

„В българския език, освен доверие, имаме и онази дума, от френски за банките, креди – кредит, когато става въпрос за джентълменско споразумение или дадена честна дума. От самото начало преговарящите страни - двете коалиции, заявиха гласно и по-точно втората по големина, че няма доверие на доскорошни опоненти и предполагаеми партньори. Житейската логика и политическата ни задължава, да сме скептични когато се пристъпи към договаряне на властта. В случая трябва да бъде разпределена или преразпределена. И когато едната казва, че няма доверие, и заявяваше в кампанията, и тези думи не ги отвя вятърът, архивирани са, че не само ще ги чeгъртат, а онези са корумпирани, и трябва да се смени целият модел ГЕРБ, това са фрази и послания, и претенции за бъдеща политика“, коментира проф. Стоянов.

Той допълни, че „за разлика от политиците вярвам на социолозите, но няма как драстично да е спадът в доверието към политическите лидери, държавните  институции и същите тези хора да заявяват, че този крах на доверието, да бъде поправен като се ходи на избори“.

„Това е нещо като Стокхолмски синдром – бий ме, обичам те“, оприличи политическата ситуация проф. Росен Стоянов.

Той коментира, че в момента „не искат избори, но рано или късно ще дойдем до момент, в който малко камъче, за което сега не можем да се сетим, ще обърне каруцата“.

За него е „правно недоносче“ - отпадането на следствена тайна, няма кой да го коментира без присмех. „Говорим за неумение на комуникация и абсолютна некомпетентност  и  както казва един наш колега, „пълно творческо безсилие“.

С него бе съгласен и социологът Юли Павлов: „Съгласих се с проф. Стоянов за безумието отпадане на следствената тайна – ти позволяваш на законодателната власт да се намесва в съдебната. Това са някакви фантасмагории и те се дължат на юридическа некомпетентност.“ Социологът е и убеден, че качеството на образованието стой в основата на всички наши проблеми.

Твърдите избирателни ядра той оприличава на хард групите на футболни фенове – ултраси. Според него от ПП-ДБ са изгубили са около1/4 от избирателите си, „това са тези ултраси, недоволни и лидерите на ПП-ДБ, които не успяха да ги убедят, че това си заслужава“.

„По-малък спад има откъм ГЕРБ – около 10%, там голяма част от ултрасите се примириха с това управление, очевидно поведението на Бойко Борисов е било по-адекватно отколкото на лидерите на ПП-ДБ към техните избиратели“, предупреди Юли Павлов.

"С нашите анализи и послания е хубаво да им дадем шанса, да се опитат да забравят какво са казали, да се загворят в една стая д а се бият по главата, да трошат бутилки, да излеят емоциията, но започнат преговорите", препоръча проф. Стефанова.