Емре Пекер: Не бих отписал Ердоган толкова лесно!

Евгений Дайнов: Българските медии подготвиха терена за варварските политически действия

Огнян Минчев: Навлизаме във все по-дълбока политическа криза

Проф. Пламен Киров: Има вероятност промените в Конституцията да я блокират

Анализатори: Преговори между ПП-ДБ и ГЕРБ има

Проектокабинетът "Габриел": Какви са възможните ходове?

Димитър Ганев: Изборите няма да бъдат лесни нито за ПП-ДБ, нито за ГЕРБ

Първан Симеонов: Не е сигурно, че ще има кабинет

След гласуването на оставката на Денков контролът отива в ръцете на президента

Около 9 април ще стане ясно дали ще има нови избори, смята доц. Наталия Киселова

Милен Керемедчиев: Няма бъдеще за Газа, което да е мирно или отрегулирано

Марая Цветкова: Възможността за избори 2 в 1 нараства все повече

Димитър Ганев: Кабинетът "Габриел" няма да бъде последният, който това мнозинство ще произведе

Христо Грозев: Има загуба на единство в Украйна, но процесът е по-силен в Русия

Иван Брегов: Политиката отказа да пусне прокуратурата от своята власт

Милен Керемедчиев: Страхлив бюджет, който се опитва "да върже положението"

5.12.2023 г. 09:33

Не мога да споделя оптимизма на господин Смилов. Според мен шансовете ни за Шенген продължават да бъдат не повече от 50%. Има все пак една положителна стъпка - на Нидерландия, която постави това условие за допълнителна мисия на ЕК. Тя със сигурност ще се осъществи възможно най-бързо. Това каза за БНР бившият заместник-министър на външните работи и на икономиката Милен Керемедчиев за БНР:

Даниел Смилов очаква Коледно чудо по отношение на Шенген

“По-сериозен е въпросът с Австрия, тъй като тя изцяло насочи своята вътрешна политика за мигрантския въпрос към България и Румъния, обвинявайки ни нас за това, че има 40% ръст на мигрантите, които търсят убежище в Австрия, което всъщност не е така, но в крайна сметка оправданията няма кой да ги чуе”:

Според политика са необходими “много сериозни усилия” и на всяка цена трябва да се активира цялата държавна администрация и политическо ръководството:

"Наистина имаме един единствен шанс - да се свика извънредно заседание, преди коледните празници, на външните министри на Шенген. Ако разбира се има индикации за готовност Австрия да вдигне своето вето. Продължавам да твърдя, че ние трябва да сме готови с план “Б” - ако видим, че няма начин да влезем пълноправно в Шенгенското пространство, веднага да поставим на масата искането за поетапно влизане -да влезем в Шенген първо с нашите летища и пристанища, а пък да има някаква пътна карта за влизане с нашите сухопътни граници. Смятам, че имаме такъв шанс - няма критики от Нидерландия и Австрия относно безопасността и сигурността по нашите летища. Няма и мигрантски натиск, който да минава оттам. Ако наистина се види, че Австрия трудно би могла да промени своето решение, трябва мълниеносно да използваме това, за да внесем искането за поетапно слизане в Шенген. За мен, с единия крак, вътре е много по-добре, отколкото и с двата отвън”.

И Виена, и Амстердам имат повече критики към България, отколкото към Румъния подчерта политикът:

“В момента истината е, че ние дърпаме Румъния назад. Според мен, политически не би могло да стане разделянето на двете държави, защото България така и иначе не може да остане извън Шенгенското пространство за изключително дълго време. По-скоро изграждането на шенгенски граници между България и Румъния би било трудоемко и скъпо решение. Така че според мен усилията и на ЕК, и на страните-председателки ще бъде двете страни да продължават да вървят в комплект. Наистина е по-добре ние да продължаваме да бъдем вързани към Румъния, защото тя в момента имат доста по-смела и агресивна политика за това как да налага своето мнение за промяна на решението на Австрия. И в миналото Румъния ни е помагала в такива тежки въпроси”.

Относно ветото на президента върху предоставянето на бронирана техника за Украйна, Керемедчиев коментира:

“Според мен решението на президента е изцяло политическо. Видимо е и от доходите, има многобройни, които са публикувани от страна на МВР при няколко правителства, че точно тази техника е толкова остаряла и бихме похарчили доста сериозни средства за нейното възстановяване, за да можем ние тепърва да я използваме някакви ситуации. Освен това не смятам, че да отремонтираш 50-годишна машина е по-добре, отколкото да закупиш нови такива, които да отговарят на съвременните условия. За разлика от нас Украйна има много по-голяма възможност за модернизация и ремонт на тези машини, отколкото ние, тъй като техните военни заводи работят на максимален капацитет. Това е поредното политическо надцакване и поддържане на линията на президента Радев, която е неизменно да има съпротива относно помощта, която се предоставя на Украйна”.

     

Керемедчиев изтъкна, че в някои среди в САЩ има притеснения, че вече гласуваният бюджет от 160 милиарда долара трябва да бъде разпределен между помощта, която САЩ оказва към Израел и за подпомагане на съпротивата на Украйна. При положение, че Конгресът в момента е с крехко мнозинство на демократите, а Сената се контролира от републиканците,има голяма вероятност да не бъдат гласувани нови средства за подпомагане на Украйна. Тогава основната роля ще се прехвърли на ЕС е “много е вероятно ние да бъдем помолени или принудени да вдигнем възможностите за оказване на финансова и военна помощ на Украйна”.

Относно бюджет 2024 и възможността за влизане в Еврозоната през 2025-а бившият заместник-министър на икономиката коментира:

"Определено това не е бюджет на растежа. Това не е бюджет на икономическата стабилност. Според мен това по скоро е бюджетът на разходите, които се правят въз основа на вдигане на дълга на страната ни. Всички приходи, които бяха заложени за следващата година се видяха, че или са имагинерни - например глобата, за която трябваше да бъде наложена на “Лукойл” от 1,5 млрд. лева или транзитната такса, с която трябваше да бъде облаган “Газпром”. На хартия бяха нахвърляни едни цифри, които в крайна сметка се показва, че реалността е съвсем различна. И въз основа на тях трябваше да бъде преправян наново Бюджетът. За мен най-важният фактор е липсата на икономическо развитие. Заложени са 3.5 милиарда ръст на икономиката, което всъщност е доста скромно, доста малко. Съответно и приходите в бюджета, за мен, са доста притеснителни, докато разходите стабилно нарастват. Това не е смел бюджет, който може да предизвика реформи в администрацията, в държавния сектор, в разходната част, а по-скоро е страхлив бюджет, който да се опитва “да върже положението, докато влезем в Еврозоната”. За мен този номер по-скоро няма как да мине и, ако няма сериозни корекции в парламента, по-скоро вероятността да влезем в еврозоната с този Бюджет е минимална”.