Емре Пекер: Не бих отписал Ердоган толкова лесно!

Евгений Дайнов: Българските медии подготвиха терена за варварските политически действия

Огнян Минчев: Навлизаме във все по-дълбока политическа криза

Проф. Пламен Киров: Има вероятност промените в Конституцията да я блокират

Анализатори: Преговори между ПП-ДБ и ГЕРБ има

Проектокабинетът "Габриел": Какви са възможните ходове?

Димитър Ганев: Изборите няма да бъдат лесни нито за ПП-ДБ, нито за ГЕРБ

Първан Симеонов: Не е сигурно, че ще има кабинет

След гласуването на оставката на Денков контролът отива в ръцете на президента

Около 9 април ще стане ясно дали ще има нови избори, смята доц. Наталия Киселова

Милен Керемедчиев: Няма бъдеще за Газа, което да е мирно или отрегулирано

Марая Цветкова: Възможността за избори 2 в 1 нараства все повече

Димитър Ганев: Кабинетът "Габриел" няма да бъде последният, който това мнозинство ще произведе

Христо Грозев: Има загуба на единство в Украйна, но процесът е по-силен в Русия

Иван Брегов: Политиката отказа да пусне прокуратурата от своята власт

Кузман Илиев: Това е бюджетът - шампион по разхищение в нашата история

3.12.2023 г. 14:27

В България пада плоският данък. Това заяви пред БНР икономистът Кузман Илиев.  

"Това, което въвеждаме с този бюджет, е един глобален корпоративен данък за големите мултинационални компании с обороти над 750 милиона евро. То е краят на плоския данък, наложен отвън. 

Плоският данък беше гледан като ставка, равна за всички. Сега ще има компании, които ще плащат 15% данък, а  други - 10%. Ние губим едно конкурентно предимство. Опасявам се, че ще станем още по-невзрачни от гледна точка на инвестиционен интерес. 

Няма как страни като Ирландия и България да имат ниски данъци, с което все пак да привличат някакви инвестиции и тук да се формира средна класа. Големите играчи в ЕС искат високи данъци, за да имат огромна социална държава, с която да хранят електорални групи.

Полека-лека тези дънъци ще станат за всички – не само за големите компании. Да не правим конкуренция на нашите партньори, които се държат егоистично и застрашават икономическия ни растеж.

Плоският данък не  е свещена крава, но ставките бяха ниски и привличахме външни инвестиции. 

Като се вкарат и екологични критерии, които до 2026-та ще обхванат целия бизнес – ако не сте достатъчно зелени, няма да съществувате и няма да може да вземете кредит, това ще се смаже малкия и средния бизнис. Ние правим едно монополизиране на пазара - само големите ще могат да си позволят да изпълняват тези безумни критерии. Чудя се защо депутатите ни проспиват възможностите  за някакви облекчения. Всички в Европа си ги правят".

Кузман Илиев не разбира "защо в среда, в която залагаме такъв голям растеж, продължаваме да трупаме дефицити". 

"Това дългосрочно означава вдигане на дънъците. Няма как като трупаш постоянно дълг, в един момент да не го плащаш". 

Той предупреди, че може да бъде засегнат валутният борд. 

"България не трябва да гледа само това, че има сравнително по-нисък дълг, а и ужасяваща структура на икономиката, ниски инвестиции и ужасяваща демография, която постоянно трупа дефицити в НОИ - ние сме на ръба на ликвидна криза постоянно и застрашаваме борда. 

Няма как през бюджета да станеш по-богат. Ние не произвеждаме повече.

Българската държава харчи здраво. Харчат политиците, а не хората от малкия и средния бизнес".

Този бюджет няма как да има друг тип философия при тази политическа конфигурация, отчете икономистът в предаването "Неделя 150".

"Философията трябва да е такава, че да взима по-малко от нас, но да харчи по-ефективно. Няма как без икономиката ти да произвежда, този, който събира, да събира все повече. Той просто си трупа политически дивиденти".

В момента има симулация на политически живот в България, заяви Кузман Илиев. 

"Няма битка за някаква философия. Всеки ден е някаква водевилна сцена. Всичко се решава от властови център, който е външен. 

Нашите търговски вериги се превръщат в удобен инструмент за налагане на една човеконенавистна идеология, която прави така, че да има по-малко храна. Европа в момента не иска да произвежда храна. Намалява с десетина процента обработваемите площи. Затова цените на храните са по-високи. Това води до политически сътресения". 

Присъединяването към валутния съюз е по-скоро политически въпрос, обясни икономистът.

"Ние не отговаряме на критериите – нито за инфлацията, нито за дефицита. 10 години отговаряхме на всички критерии, но не ни приеха. Сега има някаква инициатива от тях. Питам се защо. От началото на ноември сме в тестови период на дигитално евро. Идеята е всички да влезем в тази система. Така по-лесно се контролира въглеродният отпечатък. Ще ние приемат в еврозоната, дори да сме тоталните двойкари. Но еврозоната, сама по себе си,  няма да ни направи по-богати". 

Не мисля, че депутатите имат смелостта да режат непродуктивни разходи, отчете още Илиев.

"Това е бюджетът - шампион по разхищение в нашата история. Виждам едно изключително раздуване на политическия харчлък, което за да бъде попълнено, трябва срещу него да стоят безумни дънъци и извращения".

Идеята за допълнително облагането на печалбите на банките е късогледо, обясни още той.

"Нека да хванем всички периоди - като теглим чертата, ще видим, че няма нищо свръх. Краткосрочното вторачване е проблем, ако не се вижда цялата картина".