Марая Цветкова: Възможността за избори 2 в 1 нараства все повече

Димитър Ганев: Кабинетът "Габриел" няма да бъде последният, който това мнозинство ще произведе

Христо Грозев: Има загуба на единство в Украйна, но процесът е по-силен в Русия

Иван Брегов: Политиката отказа да пусне прокуратурата от своята власт

Милен Керемедчиев: Страхлив бюджет, който се опитва "да върже положението"

Даниел Смилов очаква Коледно чудо по отношение на Шенген

Кузман Илиев: Това е бюджетът - шампион по разхищение в нашата история

Гроздето е достатъчно кисело и без "началник"

Кузман Илиев: Когато панически изпускаш бюджета, започваш безумни данъчни тежести

Доган закрива периода на анонимно участие на ДПС във властта

ГЕРБ нахално представят собствените си грехове като... намерения на своите опоненти

Адвокат Людмил Рангелов: Предложенията за промени в Наказателния кодекс са прибързани

Агресията на Русия срещу Украйна не оставя място за преговори

Двойно повече загинали руснаци от началото на контраофанзивата

Първан Симеонов: На прибежки и с караници кабинетът може да оцелее

Бюджет 2024 – сглобка от разхищения, дългове и никакви реформи

13.11.2023 г. 21:34

Преди бюджета нека поговорим за пари. Когато Кирил и Асен влязоха в политиката преди две години и половина, се бяха фиксирали върху някаква митична борба с мръсните пари. Това им бил най-големият приоритет - ако мръсните пари не се изчистели, нищо друго в държавата нямало да се оправи - казваха те. По принцип това е правилно и важно. Но едно са лозунгите, а друго - постигнатите резултати. Няколко служебни и редовни кабинета по-късно нито сме решили някакъв проблем с мръсни пари, нито сме намалили видимо корупцията, а само се отдалечихме от Еврозоната.

В края на октомври 2023 г. Специалната група за финансови действия (FATF, Financial Action Task Force) - глобална организация в областта на прането на пари и финансирането на тероризма - извади България от "белия списък" и я добави в "сивия". Албания пък излезе от сивия и влезе в белия. Това е оценката на Западния свят за чистотата на държавата и за имиджа на финансовия ни сектор. За всички нас, работещите във финансовата и инвестиционната индустрия, това е срамен шамар. Западните контрагенти незабавно започнаха да изискват обидна информация за произход на средствата, а някои финансови регулатори направо заповядаха разпродажба на всички български активи. Така постъпиха с и руските след началото на войната.

За да няма съмнение откъде дойде този провал - безхаберието на Министерството на финансите като водеща институция по финансовите въпроси. Запътили сме се към Еврозоната ли?

Сега да минем към другите "успехи" на МФ с бюджета.

За седми път от 2021 г. насам приемаме все по-разхитителен и популистки бюджет

Всички знаем вица: Мъжете никога не порастват, само играчките им стават по-скъпи.

Цялата статия за Бюджет-24 можех да я напиша още през 2021 г. Разлики във философията няма, единствено числата стават все по-големи. Затова се извинявам на читателите, че статиите ми на бюджетна тема през последните години не са много нови и оригинални.

Защо казвам "за седми път"? Защото закъснелите приемания на бюджети, последвани от множество актуализации, станаха норма. Общо 7 броя за 27 месеца. Държавата вече трета година се занимава предимно с бюджетни разходи.

1. Общото ниво на разходи е рекордно за целия преход, вкл. като % от БВП. Двойно увеличение за 4 години от 42 на 84 млрд. лв.

Преди седмица прогнозирах разходи около 84 млрд. лв. Оказаха се 83.8 млрд. Това е над 40.7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) от 205.8 млрд. лв. - който обаче може и да не се реализира. Нивото над 40% не е високо в сравнение с още повече харчещите държави от Западна Европа, но от 1990 г. досега България е разходвала най-често между 33 и 38% от БВП. Едва от 2021 г. насам привикнахме към наркотик с доза над 40%.

В абсолютна стойност сумите растат главоломно. 42 млрд. лв. за 2020 г., 52 за 2021 г. (тези 52 млрд. Президентът нарече "разхитителни", а вижте какво става после), 63 за 2022 г., 74 за 2023 г., 84 за 2024 г. Точно двойно увеличение за 4 години! Моля, никакви думи като постни пици, намаление или замразяване. Пари има много, въпросът е дали ги харчим разумно или глупаво.

Бих предпочел разходите пак да растат, но по-бавно. Например до 75-78 млрд. лв. Отново рекордно високи, но в рамките на събраните приходи. Ако са 78 млрд., бюджетът може да се балансира. Ако е 75-76, ще можем да постигнем и 1% излишък. Но за целта са нужни реформи и спестявания, а такива пак няма.

2. Представяте ли си какво може да се постигне с десетки милиарди лева увеличение за няколко години?

Това са космически суми. С тях може едновременно:

- да се предвидят 1-2 милиарда за демографска политика с цел увеличаване на раждаемостта

- да се увеличат 4 пъти детските месечни надбавки

- да се построят всички магистрали (да кажем 5 милиарда) - освен ако не го направи концесионер, както предлагам

- всички тунели и мостове, вкл. над Дунав (милиард) - и тук може с концесии

- всички детски градини и АГ болници, както и детска болница (стотици милиони)

- да се превъоръжи армията (над 5 милиарда, но за няколко години)

- да се изгради по-сериозно оградно съоръжение на югоизточната граница (стотици милиони)

- да се инвестира в нов ядрен реактор в Козлодуй (доста милиарди, но за дълъг период)

- да се закупят нови влакове (2-3 милиарда), но защо се спряха процедурите?

- да се построят стотици милиони къщички за птици

А поне едно нещо от това построено ли е? Дори нито една къщичка за птици не е.

Забелязвате ли, че дотук едва сме достигнали 10-15 милиарда? Всеки от нас може да изброи своите смели мечти и вероятно парите ще стигнат за реализиране на голяма част от тях. А за какво харчим в действителност?

- за щедри социални разходи без нужните промени в социалните системи

- през 2022 г. 10 млрд. за ток!

- за раздута администрация

3. Бюджетният дефицит отново е поне -3%. Бих предложил балансиран бюджет или дори излишък от +1%

Казвам "поне", защото през 2021 г. беше -3.9%. Тогава Асен Василев беше финансов министър два пъти. Имаше излишък до есента, но рекордното харчене от над 9 млрд. лв. за 9 работни дни през декември прегази дори Маастрихтския критерий от -3%.

Сега нека видим първо как ще завършим 2023 г. Известно е, че данъчните приходи изостават. В края на годината може и да се поберем в -3% - отново за сметка на нереализирани капиталови разходи.

Прогнозирам нов рекорд от 11 милиарда лв., набързо и на тъмно профукани през декември 2023 г.

Като се върнем от новогодишните отпуски, ще разберем тотала на пораженията. Но пак никога няма да видим пълната разбивка. Отново няма да има обществена или парламентарна дискусия за какво ще отидат милиардите и разумно ли е това.

Какво му е хубавото на дефицит на ръба на Маастрихтския критерий?

Този максимален таван би следвало да се допуска рядко и по изключение, ако има необходимост за това, като:

- война (у нас няма)

- природно бедствие (няма)

- пандемия (сега няма)

- огромна мигрантска вълна (още няма)

- рецесия или висока безработица (няма)

- кацане на извънземни (засега няма)

Нито една от тези кризи не е налице. Но всичките може да се случат. А ако ни връхлетят едновременно? Ако нямаше Маастрихтски критерии и Еврозона, колко щеше да бъде предложеният дефицит? С тези популисти в управлението - 5-6-7-8-10%? Колкото повече, толкова повече.

За няколко години финансово управление на Асен натрупваме кумулативен дефицит от около -12-13%. А според мен това са идеални години за излишъци. Сега трябва да последват 12 години с излишък от +1%, за да се върнем там в бюджетната дисциплина, където бяхме през недалечната 2021 г.

Някой забелязва ли, че отдавна нямаме повишение на кредитния рейтинг?

Двата кабинета, в които имах честта да работя, постигнаха двадесетина повишения от големите рейтингови агенции. Сега - николко. Защото имаме добро управление на държавните финанси ли?

4. Колко ще е дефицитът в НОИ?

Засега никой не коментира темата. Вероятно 10-12 милиарда лв. През недалечната 2019 г. дефицитът беше над 3 милиарда, но вече сме се спуснали по пързалката към пенсионна катастрофа.

В бизнессредите се коментира опасност от това МФ в скоро време да посегне върху парите от втория стълб на пенсионната система. Ако и такова мракобесие се случи, много повече хора ще поискат оставки.

5. Повишава се корпоративният данък печалба за големи фирми от 10 на 15%

Това е първото увеличение на пряк данък от 90-те години досега! Имаше ли обществена дискусия по темата? Преценихме ли ползите и вредите? Не, разбира се. Асен Василев пое този ангажимент като служебен министър през лятото на 2021 г. без никаква информация в България. Случайно научихме от международната преса.

Повечето държави в Европа имат нормална ставка за данък печалба над или далеч над 15%. На тях им е все едно дали ще се въведе минимален данък за големите корпорации от 15%. Но за България с нашите 10% не е все едно. Опитахме ли да не се присъединим към тази инициатива? Не беше ли по-добре да поканим много мултинационални компании да правят бизнес у нас? Единични инвестиционни проекти за над милиард евро се реализират в Гърция, Сърбия, Румъния. За Централна Европа да не говорим. А ние ще се задоволим с електромобилите в Ловеч...

За извоюването на дерогацията за руския нефт обаче се изрепчихме пред Еврокомисията. Някои вероятно знаят защо.

6. Запазват се диференцирани ДДС ставки в няколко сектора

Още тече дискусията за ресторантьорите. Тъй като темата не се очертава да приключи веднъж завинаги, пригответе се за нови многомесечни излишни дебати и в средата на 2024 г., и през следващите години.

Моето предложение е диференцирани ДДС ставки изобщо да не бяха въвеждани, както и да се премахнат сега. С изключение на международния туризъм, където предлагам намаление от 9% на 5%.

7. Дългът продължава да расте главоломно. Затова управляващите махнаха Часовника на дълга

МФ бодро и пиарски обещава: "дългът няма да надхвърля 48.9 млрд. лв." Значи да сме спокойни и да благодарим, така ли?

През недалечната 2021 г. публичният дълг беше двадесет и няколко млрд. лв. През пролетта на 2022 г. той вече надхвърли 30 млрд. Това беше притеснителна тенденция. Затова нашата фирма инсталира на офисния ни балкон екран, който показваше как дългът нараства с над 300 лв. в секунда. Периодът от 2022 до 2024 г. е съвсем кратък, но догодина дългът ще наближи 50 млрд. лв.! Предишното редовно правителство от ревност ни глоби с петцифрена сума и ни накара да махнем Часовника. Може би е време да инсталираме в цялата страна 1000 Часовника на дълга - реални и виртуални?

Какво мисли градската десница?

А парламентарните групи и икономистите в тях? От сглобката и извън нея?

Къде са НПО-та, университети, работодателски организации, данъкоплатци?

Престижно е да подкрепяме безумието на управляващите ли?

На всички ли ви е все едно? Колко трябва да стане дългът, за да се събудите? Децата ни - родени или не - ще ни махат от Калифорния, защото няма да искат да живеят в задлъжняла държава.

8. Демографската политика - кръгла нула и главата в пясъка

Наскоро излезе уж положителна новина - т.нар. плодовитост на българките се покачила на 1.78 деца и била на 5-о най-добро място в Европа. Не е нужно обаче човек да е академик или демограф, за да направи следните изводи:

- Раждаемостта в България намалява почти всяка година и е спаднала от 82 хил. новородени през 2009 г. до 57 хил. през 2022 г. Преди 1989 г. е била към 120 хил.

- Населението рязко намалява от 9 млн. на над 6 млн. за три десетилетия. С това се свива и броят на жените в детеродна възраст (знаменателят в показателя за плодовитост). Т.е. плодовитостта расте, защото броят на жените спада още по-бързо, а не защото децата се увеличават. Лошо.

- Показателят за плодовитост е статичен и не взема предвид емиграцията на ученици, студенти и млади хора. Колко от тези 1.78 деца ще останат трайно в България?

- Няма и анализ по етнически и образователни фактори.

България е една от най-бързо топящите се нации в света. А ние реагираме като щрауси, заблуждавайки се с един показател. В прессъобщението на премиера след срещата му със Сергей Станишев на тема демография бодро се казва: "Мерките в борбата с демографската криза вече започват да дават първи резултати". И тук ли да благодарим? А истината е, че мерки хич няма, а резултатите са тревожни.

9. Държавната администрация се е раздула, но пак не се съкращава

Премиерът с гордост заяви, че средствата за заплати на чиновниците ще нараснат с 2 млрд. лв. Това за хвалене ли е? Заплатите в целия публичен сектор изостават от доста време, докато не е така с пенсиите. Една от причините е, че населението намалява рязко, а администрацията само се увеличава. В колко кабинета Асен Василев спомена бъдещи съкращения? А екшън в тази посока?

Най-добрият начин да се вдигнат заплатите на държавните служители е като се оптимизира техният брой. Незаетите щатни бройки обикновено са за над 10 хил. души. Бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, в което Асен Василев също е бил служебен министър, сега е разроено на 4 министерства. Нужно ли е това?

10. Бих предложил удвояване на заплатите на лекарите, медицинския персонал и университетските преподаватели

Именно това са професиите, които имат пряко отношение към бъдещето на нацията и където се очертава сериозен количествен и качествен дефицит. Но това не е планирано. 84 милиарда не стигат.

11. Ще доживеем ли финансово министерство да знае, че има финансова индустрия и че то отговаря за този бранш?

Според мен няма да доживеем. До 2005 г. за капиталовия пазар отговаряше икономическо министерство и имаше много политики в тази сфера. След 2005 г. ресорът мина към МФ, но то още не е разбрало за това. Браншът виждал ли е жив финансов министър на среща? Той да е посетил борсата или централния депозитар? Да е бил камбаната за някоя българска компания или фонд, листван в България или чужбина? Да е попитал от какво се нуждаят хилядите професионалисти и стотиците компании? Не, МФ се занимава с енергетика, с цялата държава, но не и с финансовия сектор.

12. Държавата изобщо има ли икономическа политика?

Министерството на икономиката беше моята първа любов в политиката. Ето с какво например се занимаваше то:

- приватизация

- концесии

- капиталови пазари

- оползотворяване на компенсаторните инструменти

- български и чуждестранни инвестиции, брутно капиталообразуване

- бизнессреда

- регулаторни режими (лицензионни, разрешителни, регистрационни) и тяхното мощно облекчаване или премахване

- малки и средни предприятия

- стимулиране на износа

- икономически растеж

- намаляване на преките данъци

- клъстери

...

През последните години не съм чувал често нито една от тези ключови думи. В момента икономическата политика се занимава с мониторинг на цените на храните в евтините супермаркети без особен резултат за потребителите. Икономиката не е централна тема за политиците. Губим време с други неща.

13. Сглобката съществува, защото управлението е прозападно. Уж

Да погледнем следния списък (checklist) от действия, по които се определя дали правителството е прозападно:

- Предоставихме ли 100-те БТР-а на Украйна, които гръмко обявихме около юни?

- Или неработещите ракети? Или каквото и да е?

- Добре ли интегрирахме украинските бежанци, признахме ли им образованието и включихме ли ги в пазара на труда?

- Поканихме ли повече войски на НАТО, които да съдействат за националната ни сигурност?

- Реалистично ли е да ни приемат в Шенген?

- И в Еврозоната ли влизаме? Къде е информационната кампания на правителството?

- Интегрираме ли се достатъчно със Западна Европа или се отдалечаваме? Статията започна с темата за мръсните пари, където се отдалечаваме.

- Възприемат ли ни като страна, която добре си опазва границите, или е точно обратното?

- Защо поискахме дерогация за руския нефт и какво се случи след това?

- Успяваме ли да впечатлим и привлечем инвеститори? Случва ли се изобщо нещо в държавата?

- Модернизираме ли се бързо?

- Намаляват ли възприятията за висока корупция?

- Интегрират ли се университетите ни с европейските и световните?

Ако отговорите на всички тези въпроси не са "ДА", значи реалността не отговаря на надеждите ни.

Обобщение: Кой ще подкрепи такъв бюджет и защо? Къде е мисълта за бъдещето?

Това е поредният ляв нереформаторски бюджет. В голямото харчене сме добри, но само в това. Парламентарните групи от некоалицията като леви популисти ли се определят? Колко избори, колко кабинета, колко години трябва да минат, за да започнем поне някаква мъничка реформа, поне някакво съкращение, някакво спестяване? Има ли държавата изобщо визия, посока, приоритети? В кой сектор постигаме успехи? Има ли грижа за утрешния ден? Преобладават скандали, алабала и настъпени мотики.


*Изразеното мнение в статията е изцяло лично. Авторът Николай Василев е бил член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).

Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).

Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финанси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски.

Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на четири книги - "Енергия" (2009 г.), "Меню за реформатори" (2014 г.), "Кариера или не" (2018 г.) и NEXT.BG (2023 г.) /business.dir.bg