Боряна Димитрова: Вървим категорично към нови избори

Смисълът от третия мандат

Проф. Николай Найденов: Спорът е Европа–Русия, а не ляво–дясно

Протоколът замита под килима най-спорните въпроси между РСМ и България

Николай Стайков: Задкулисието се олицетворява от конкретни имена

Стив Ханке: "Цeнaтa" нa caнкциитe cпpямo Pycия щe бъдe "зaшeмeтявaщa" зa Eвpoпa

Защо България е толкова лесна плячка за руската пропаганда

Цветанка Андреева: Животът на това правителство вече не зависи от него

Добрев: Поведението на Петков е притеснително, чака ни кабинет на националното спасение

Проф. Киров: Няма опозиция, която да не се възползва

Доц. Георги Лозанов: У нас постистината изцяло налага подкрепа за Путин

Милен Керемедчиев: България е в неприятелския списък на Русия, но не и в приятелския на Украйна

Николай Василев не вижда антикризисни мерки, а преразказ по картинка

Битката в Черно море за зърното може да се окаже определяща за изхода на войната в Украйна

Проф. Христо Матанов: Ако направим компромис, трябва да признаем, че сме татари

Марин Райков: България няма скрит дневен ред за РСМ, ЕС не пере тоталитарни митове и престъпления

3.3.2022 г. 09:28

Никой отговорен фактор в България не би афиширал териториални апетити към която и да е от съседните ни страни. България няма някакъв „скрит дневен ред“, а само желание за симетрично решение, което би позволило европейската интеграция на РСМ. Но само в качеството й на предвидим и демократичен съюзник, помирил се с тежкото си тоталитарно минало и загърбил неговата идеология. Искаме да интегрираме партньор, а не проблем. Затова именно се радваме на сегашните опити за разведряване на политическата атмосфера с конкретни проекти в икономическата, транспортната, културната и други области.

Това се казва в анализ на българския посланик във Великобритания Н.Пр. Марин Райков, предоставен на БГНЕС.

Трябва да престанем да мислим с категории като „Ние“ и „Те“ – в очите на обикновените хора тази граница не дели народи, а семейства, които споделят обща историческа памет и езикови традиции. Европейският съюз е интеграционна общност, в която ние европейците споделяме идентичности, а не викаме духовете на Тито и Димитров. Затова новата атмосфера, която инициира българската страна, дава известни надежди. Разбира се, трябва да дадем шанс на времето, защото там наслоенията са съществени.

Паралелно с това – основните проблеми очевидно остават. Позициите на страната ни са кристално ясно изложени в Рамковата позиция на Парламента, в решенията на политическите сили, взети на Консултативния съвет за национална сигурност, и не само... Очакваме смели политически решения. Ще добавя, че на България преди да започне преговори за членство в ЕС не й бяха необходими три години увещания, за да заяви, че няма териториални претенции към съседите си – бяхме първата страна, признала независимостта на новата братска държава и то с избраното от нея име. Няма нужда от натиск и припряност, но… три години са много. Темпото на промяната в Скопие е добре да се поускори, за да бъде ускорен и пътят към начало на преговори с ЕС.

Мисля, че романтиката приключи с отказа да се изпълнява Договорът от 2017. А той с всичките си елементи – Общата история, отказа от създаване на малцинство в България, Езиковата конституционна клауза, секторното сътрудничество – е вече настояване на Европейския съюз. Преди два месеца това беше прието в Заключенията на Съвета. Затова ние на този етап търсим европейски гаранции. Търсим, разбира се, и двустранни и затова подаваме ръка. Романтичен подход би бил онзи, който се стреми да пренесе миналото в настоящето. Българският народ не може да приеме и обратната крайност – пренасянето в миналото на настоящи идеологеми, оправдаващи обезбългаряването и престъпленията на Кралска и тези на Титова Югославия.

РСМ ни е необходима като регионален елемент на нашата Европейска конструкция. На картата на Европейския съюз е немислимо да има „черни дупки“. Северна Македония трябва да бъде европейска държава. Вярвам, че това е неминуемо, но както за всички страни, така и за нея, пътят към начало на преговори е свързан с условности и с нейния вътрешен катарзис.

Прагматизмът изисква да бъдат лансирани своевременно конституционните промени, които гарантират равноправното третиране на частта от нашия народ в Северна Македония. Ние за малцинства не говорим, а за част от българския народ. Прагматизмът налага да бъдат уважавани както днешните политически реалности, които България призна още през 1999, така и историческите реалности – което очакваме да направят нашите скопски братя. Историческият наратив е част от това, което децата на българите там учат за собствения си народ. Следователно говорим за правата им. Този наратив е и израз на официалната идеология на новата държава. Катарзисът в това отношение няма алтернатива. Както няма алтернатива и спазването на Договора от 2017. Когато процесът получи гаранциите за необратимост от страна на европейските механизми, свързани с преговорите за членство на РСМ, тогава ние на свой ред трябва, обаче, да предоставим искрено и всеотдайно цялата реална подкрепа за европейската интеграция на Скопие, на която сме способни.

Всичко е решимо при наличие на политическа воля, смелост и искрено желание за започване на преговори за северно-македонско членство в ЕС. Илюзорно е да се смята, че една страна-кандидат може да „изпере“ в ЕС тоталитарните си митове, идеология и дори спомена за извършеното на нейна територия срещу част от народа ни. Европа такива индулгенции няма как да даде. Ето защо трябва Закон за реабилитация на жертвите на масовите анти-български репресии след 1945 г. Илюзорно е, обаче, и желанието да се държи безкрайно РСМ извън процеса на разширение на ЕС. Тактиката на предизвикан външен натиск върху България, за да отстъпи от легитимните си очаквания, води точно до това. Когато един ден нашите скопски братя осъществят нашите очаквания и тръгнат по трънливия път на преговорите за членство, ще се убедят, че тези страни, които са подкрепяли предишния им безкомпромисен подход към България, са именно тези, които всъщност имат колебания за европейската им перспектива. Това е може би скритата част от проблема.

При всеки нов управляващ екип в България, нашите скопски приятели се явяват с илюзорното очакване някой в София, още преди да е навлязъл пълноценно в темата, да загърби интересите на българския народ. Това не е реалистично. Инсценираният натиск отвън – още по-малко. Лесна и готова формула няма, но устойчивостта на една национална позиция е единственият начин с нея да се съобразяват. Разбира се, без проява на екстремизъм ! Един бивш български премиер, роден в Ресен и подписал през 1909 Протокола, с който Турция признава българската независимост, беше дал ясни методологични насоки : „Со кротце, со благо…“. Ще спра дотук. /БГНЕС


Марин Райков е дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи в кабинетите на Иван Костов и Бойко Борисов. През 2013 г. той е назначен за служебен министър-председател и външен министър. Марин Райков е бил два пъти посланик на България във Франция. От 2013 до 2019 г. е бил посланик в Италия, а от 2019 г. във Великобритания. Анализът е част от него разговор пред L'EUROPEO.