Боряна Димитрова: Вървим категорично към нови избори

Смисълът от третия мандат

Проф. Николай Найденов: Спорът е Европа–Русия, а не ляво–дясно

Протоколът замита под килима най-спорните въпроси между РСМ и България

Николай Стайков: Задкулисието се олицетворява от конкретни имена

Стив Ханке: "Цeнaтa" нa caнкциитe cпpямo Pycия щe бъдe "зaшeмeтявaщa" зa Eвpoпa

Защо България е толкова лесна плячка за руската пропаганда

Цветанка Андреева: Животът на това правителство вече не зависи от него

Добрев: Поведението на Петков е притеснително, чака ни кабинет на националното спасение

Проф. Киров: Няма опозиция, която да не се възползва

Доц. Георги Лозанов: У нас постистината изцяло налага подкрепа за Путин

Милен Керемедчиев: България е в неприятелския списък на Русия, но не и в приятелския на Украйна

Николай Василев не вижда антикризисни мерки, а преразказ по картинка

Битката в Черно море за зърното може да се окаже определяща за изхода на войната в Украйна

Проф. Христо Матанов: Ако направим компромис, трябва да признаем, че сме татари

Ескалацията с Украйна: Ще остане ли Европа на тъмно и студено?

23.1.2022 г. 13:47

"Накратко" публикува анализ на "Дойче веле".

Никога досега Русия не e използвала своите петролни и газови ресурси като политически инструмент за изнудване на чужди държави и налагане на свои интереси, твърдят благосклонно настроени към Москва енергийни концерни и политици в Германия. В спора около Украйна обаче се налага впечатлението, че Путин вече е изоставил тази стратегия на своите предшественици. Най-голямото газохранилище на „Газпром“ в Западна Европа, което е в германския град Рееден, е запълнено само до 6% от обема си – тоест е почти изцяло празно, а зимата далеч не е свършила.

Все още германците не са принудени да студуват, нито пък има ограничения на тока, защото хранилищата с газ от Норвегия и Нидерландия са запълнени почти до половина, но ако конфликтът около Украйна ескалира и Русия завърти кранчето, Европа, а и Германия биха се оказали пред сериозен проблем. Защото със своя 55%-ов дял Русия е най-големият доставчик на газ за ФРГ, следвана от Норвегия (30%) и Нидерландия (13%). Това ясно показва и зависимостта на Германия от руския газ.

Кой може да компенсира евентуален недостиг на газ?

Кой би могъл да запълни тази празнина? Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре наскоро заяви в Берлин, че неговата страна не би могла да компенсира липсата на руски газ, ако Москва реши да прекрати доставките. А САЩ, които също са сред най-големите производители на газ в света?

Президентът Байдън очевидно иска да предпази Европа от възможен недостиг на газ. Американското правителство подготвя съвместно с германски и европейски енергийни концерни кризисни планове, които да влязат в действие в случай на необходимост, съобщи агенция Ройтерс.

От декември насам САЩ са най-големият в света износител на втечнен газ LNG (Liquified Natural Gas), след като изпревариха Катар. Въпреки това цари скептицизъм дали Щатите биха могли да компенсират недостига от евентуално спиране на руските доставки. Леонхард Бирнбаум, шеф на енергийния гигант e.on, заяви пред „Ханделсблат“ следното: „САЩ не са в състояние да компенсират количествата природен газ от Русия чрез втечнен газ LNG“.

Енергийната експертка Клаудия Веленройтер от Хамбургския Институт за световната икономика (HWWI) не смята, че ще се стигне до екстремни ситуации и сериозен недостиг на газ. „Не само Германия е зависима от руския газ - Русия е също толкова зависима от парите, които очаква за него“, казва тя. Сходно е мнението на Гвендолин Засе, която оглавява Института за Източна Европа (Zois). Според нея, ако Русия спре доставките на газ за Европа, тя сама ще си навреди, защото Москва има спешна нужда от приходи.

Веленройтер също признава, че съществува зависимост от руските доставки, но обръща внимание и на факта, че още отсега са увеличени количествата газ, които САЩ доставят за Европа. Трудността при тях е свързана преди всичко с транспорта и обемите. „Основният въпрос е в това дали големите потребности на газ в Европа действително биха могли да бъдат бързо компенсирани от САЩ“, казва тя.

Краткосрочни мерки

Германското правителство планира да подобри контрола над газохранилищата на своя територия. „Трябва да подобрим подготовката си за следващата зима, така че газохранилищата да бъдат добре запълнени дотогава“, каза министърът на икономиката Роберт Хабек. Това той определи като „политическа задача“.

Най-големият в света газов гигант „Газпром“ доставя суровина по няколко маршрута до Европа. Газопроводът Ямал води от едноименния полуостров в Сибир през Русия, Беларус и Полша до Германия. Той беше въведен в експлоатация в средата на 2000-те години, но с капацитет от 33 млрд. кубически метра на година доставя само малка част от руския газ до Европа. Основните количества текат през територията на Украйна, както и по газопровода през Балтийско море „Северен поток 1“.