Евгений Дайнов: Рязко намаляха шансовете за правителство на изчегъртването

Калоян Буковски: Влизаме в абсолютно сигурна световна финансова криза

Антоний Гълъбов: Краткосрочната цел на ИТН е да разруши партийната система

"Има данни за престъпления на главния прокурор" (докладът, внесен във Висшия съдебен съвет)

Проф. Антоний Тодоров: Днешното Народно събрание не се различава съществено от предишното

Васил Тончев: Втори поправителен вот хората ще го възприемат като фарс

Живодар Терзиев: Сегашните цени в бензиностанциите ще се запазят през лятото

МВР изобщо не е проверило полицая, заподозрян в лъжесвидетелстване срещу протестиращи

Аспарух Илиев: Лекарите в България са сред основните скептици за ваксините

Кога ще се разцепи ГЕРБ? Драмата тепърва започва.

Прогноза: Срутване на ГЕРБ едва ли, но почти гарантиран спад

Бойко Найденов: Санкциите по закона "Магнитски" не са окончателни

САЩ свалят доверието си от Бойко Борисов

Политико: Санкции на САЩ срещу българи за корупция, ЕС не прави нищо

Първан Симеонов: Ключ ще е протестните партии да приемат подкрепа от БСП

Санкциите срещу Пеевски и Божков подреждат бъдещия кабинет

5.6.2021 г. 15:34

Вкарвайки Пеевски и Божков в една кошница, САЩ подредиха бъдещия кабинет след парламентарните избори. Наложените санкции удрят икономическото задкулисие, основата, върху която расте политическата надстройка у нас. Ударът е прецизен и точков, защото превръща т.нар. „олигарси“ в токсични. Отстранява ги от политиката заедно с проектите им. На практика санкциите на САЩ делегитимираха войната на олигархията. Но до този момент конфликтът технологично беше ползван, за да се отстрани Борисов персонално от политическото бъдеще. Целта е постигната, но не точно както си представяха локалните прокси играчи.

ГЕРБ е достатъчно силна партия, при това в проатлантическия политически спектър, затова по-интелигентното решение е да бъде овладяна през ръководството, отколкото напълно разрушена. Надробеното политическо пространство е непредсказуема среда за прокарването на наднационални стратегически планове, а и Русия никога не спи. От друга страна, ГЕРБ е партия, създадена по профила на Бойко Борисов, и не е ясно дали културологично различният Дани Митов ще може да удържи центробежните сили, които неминуемо ще възникнат. Малко вероятно е отливът на гласове от ГЕРБ да се прелее в „Демократична България“, по-реалистично е да се увеличи тежестта на някои нов политически субект. Проблемът е, че отварянето на празно политическо пространство никога не ражда културен обществен обем, а винаги произвежда нискоинтелигентно гневно шоу с псевдопатриотарски вкус под формата на желание за метеж на статуквото. Причината е, че лумпените обикновено са по-недоволни от света около себе си, отколкото нобеловите лауреати, бизнесмените или банкерите.

Американците хомогенизират България във военно-политически план, защото страната ни е плочка от пъзела „Три морета“. Тази година България ще бъде домакин на инициативата, която обединява 12 европейски държави, разположени между трите морета – Адриатическо, Балтийско и Черно море. Това са Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Австрия, Хърватия, Румъния и България. Каквито и опаковки да се правят на тази инициатива, каквито и цели на инвестиции и сътрудничество да се афишират, „Три морета“ е съвсем ясна инициатива за стратегическия политически експертен анализ. Базовата неизговорена и единствена важна точка по този проект е съюз на определени държави от Източна Европа, който да придобие самостоятелност и по-голяма гъвкавост от ЕС по отношение на източния фланг на НАТО, по отношение на решенията, декларациите и оперативните действия, които биха могли да се предприемат. 

Евросъюзът е доста тромав и до известна степен вече неудобен поради силната си многовекторност и разностранност на държавите вътре в него поради наличието на две-три бивши империи, които трудно свикват с мисълта, че нямат решаващо глобално влияние и не позволяват лесно да бъдат инструментализирани за чужди интереси. Затова една конфигурация, съставена от по-малко държави, но по-силно мотивирани за действия, е несравнимо по-удобна и видимо необходима на атлантическия глобален фактор. С изключение на Австрия, която е прибавена по други причини, останалите единайсет държави от инициативата „Три морета“ са по-лесно управляеми през комплекса на антикомунизма, по-лесно се емоционират, по-склонни са за радикално общуване в международните отношения, особено когато са респектирани от външен импулс. Малките икономики на тези държави ги правят по-уязвими откъм външни пазари и чужди инвестиции, способността им да поемат загуби е ниска, а възможността за външен контрол през финансови кризи - висока. 

Посткомунистическата форма на демокрация на държавите от Източна Европа има безброй груби недостатъци, политическата власт е по-сервилна, по-корумпирана, с повече възможности за компроматни войни, които позволяват притискане и управление през страхове. Но най-важното е, че службите за сигурност на тези държави са относително наскоро преструктурирани, тоест след падането на комунистическия режим, тези служби са по-податливи на „партньорско“ вмешателство и експертна навигация отвън, контролът върху селекцията на професионалистите е достатъчно добре изчислен, което позволява по-лесно легитимиране и оперативна защита на някои стратегически необходими съюзнически мероприятия. 

Ето защо, близкото бъдеще на България няма да бъде оставено в ръцете на локално воюващи олигархични клики. А политическите субекти ще бъдат подредени приемливо за атлантическия вектор. Подреждането вече започна.  /БНР

Коментари