ЕС е виновен, че "създаде" консерватори като Борисов и Орбан

Защо Лаура Кьовеши одобри само трима кандидати за делегирани прокурори от България

ДПС минус Пеевски: Какво означава отсъствието му

Foreign Policy: Германия никога няма да се откаже от „Северен поток-2“

Първан Симеонов: Пресищането с медицинска информация в медиите има обратен ефект - обществен ступор

Проф. Дайнов: Борисов разви дебелокожие към протестите, но не и към поделената с ДПС реална власт

Юрий Асланов: На ниво твърди ядра ГЕРБ има безспорно предимство пред БСП

Петър Ганев: Covid-19 обърна траекторията и ни вкара в дълбока рецесия

Байдън и Навални вместо Тръмп и Путин: накъде ще завие България?

Разпадащата се империя на Тръмп – отиваща си Мелания и 300 млн. долара дългове

Кольо Колев се съмнява, че пръснатата опозиция може да вземе изпуснатата от ГЕРБ власт

Президентските избори не можело да са основен залог на парламентарните

И предписанията за поставяне под карантина падат в съда

Стойчо Стойчев: ГЕРБ, ДПС, БСП вероятно ще имат сходен брой депутати

Тихо се сипе скъпият сняг, галено щипе в джоба ни пак

Иван Николов: За цар Самуил и критериите от Копенхаген

14.12.2020 г. 10:52

Отказът на Р България да подкрепи на този етап преговорната рамка за еврочленството на РС Македония предизвика бурни антибългарски реакции, които в РС Македония никога не са и стихвали, но сега пламнаха и в някои кръгове в България, съседните страни, та дори и в Европа.

Бивши и настоящи политици, журналисти и политически коментатори и анализатори си дадоха за право да раздават непоискани „европейски” съвети на България, която, както и винаги досега, трябвало да си затвори очите и щедро и безусловно да подкрепи македонското еврочленство, пък после в процеса на преговорите да се решават спорните въпроси? Дори конструираха тезата, че задържането на преговорите за македонското еврочленство било обслужвало руските интереси на Балканите!? Като че ли езикът на омразата и сатанизацията на България обслужва европейските интереси.

Ходът с безусловната и безрезервна подкрепа, България го игра със сръбското еврочленство и той не само не бе оценен по достойнство от сръбските правителства, но и с нищо не допринесе за подобрение на положението на българското малцинство в Западните покрайнини, които, между другото, Сърбия съвсем незаконно ги владее след разпадането на Югославия.

Относително леко получената подкрепа за началото на преговорите, утвърди убеждението сред сръбските политици, че в Европа лесно може да се влезе през задния двор и даже дълбоко да се бръкне в еврофондовете.

Така преговорният процес зацикли – от март 2012 година до сега, Сърбия е затворила само две от общо 35 преговорни глави. С други думи, умишлено протака преговорния процес с цел печелене на време и изчакване на благоприятни международни обстоятелства за решаване на сръбския национален въпрос – създаване на Велика Сърбия от териториите на Република Сръбска, Черна Гора, Косово, пък и от Македония.

Независимо от мантрата за „никога по-добрите отношения между Сърбия и България”, която често едностранчиво се подхвърля от българска страна, достатъчно е да прочетем антибългарските изявления на сръбски официални лица през последните няколко години, за да разберем откъде духат ветровете и какви са целите на последните яростни антибългарски провокации в Македония.

Изместването на същността на спора за преговорната рамка към историческите въпроси от българска и към въпросите за „идентитетот и язикот” от македонска страна, води до замитане на съществените политически и икономически въпроси, от които зависи не само устойчивото решаване на отношенията между двете държави и македонското еврочленство, но и стабилността на Балканите и в Европа.

От това и от лобистките ходове на учениците на сръбската дипломатическа школа, идват и недоуменията по българската позиция за историческите въпроси, които прозвучаха в изказванията на някои евробюрократи.

Колкото и да сме прави в исканията си, ние не можем да очакваме от Михаел Рот или Ангела Меркел да познават тънкостите и да арбитрират в нашите спорове за цар Самуил и Гоце Делчев. Най-много да ги бутнат в графата „двустранни спорове” и както с Гърция, да ни оставят две-три десетилетия да се разправяме с македонските „историчари”.

Може би точно затова българо-македонският спор за преговорната рамка трябваше да им бъде сервиран на по-разбираемия за тях, брюкселски език.

Днешните евробюрократи едва ли разбират нещо от нашата средновековна и нова българска история, но ако им кажем, че РС Македония не покрива критериите от Копенхаген, тогава може и да се замислят. А тя определено не ги покрива. Защото, за да започне преговори за присъединяване към ЕС, РС Македония трябва най-напред да отговаря на първия основен критерий: „институционална стабилност като гаранция за демократичен и правов ред, за опазването на човешките права, както и зачитането и защитата на малцинствата”. На второ място е: „Функциониращо пазарно стопанство и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС”, и на трето: „Възможност за поемане на задълженията на членството, включително и капацитета за ефективно прилагане на правилата, стандартите и политиките, които съставляват законодателния корпус на ЕС („достиженията на правото“), както и придържане към целите на политическия, икономическия и паричен съюз”.

За нас е по-важно и политически по-печелившо, изхождайки от критериите от Копенхаген, заедно с нашите европейски партньори да настояваме, преди започването на преговорния процес, РС Македония да осигури институционална рамка и ефикасни правни механизми за защита на личната сигурност и човешките и малцинствени права на ония македонски граждани, които се декларират като българи. Да настояваме да санкционират езика на омразата срещу българите и да престанат преследванията и кампаниите срещу тях. Когато те се почувстват признати и сигурни, тогава и българската история и българският език си идват на мястото като неделима част от тяхното българско национално самосъзнание.

Към настоящия момент Конституцията на РС Македония не признава нито българите, нито техните национални и човешки права, а ние искаме да признаят, че самите македонци са произлезли от тях и от българската история! Не, че не е вярно. Но, за да може тази историческа истина и правно да се материализира, българите първо трябва да бъдат признати с македонската конституция, а след това и с един пакет закони, благодарение на които те не само да се почувстват сигурни и защитени, но и свободно да упражняват своите граждански и културно-просветни права, които са в основата на всяка национална самобитност и гражданска сигурност.

Също така, македонската позиция е много по-уязвима пред европейските партньори от гледна точка на вековното протакане на строежа на ЖП линията София – Скопие и на македонската отсечка от транспортен коридор № 8. Европеизирането на СР Македония без свободно движение на хора, стоки, идеи и капитали, няма как да се случи. Ето за тия фундаментални неща трябва да говорим много повече с македонските и европейските ни партньори. Културната надстройка и историческите спорове ще продължат още известно време и по примера с другите югорепублики, ще си дойдат на място и постепенно ще стихнат.

Парадоксално е, че една Албания нямаше никакъв проблем да признае съществуването на българско малцинство върху собствената си територия. Македонските власти също няма как да изтрият българите от етническата си карта, независимо от това колко дълго ще си затварят очите пред безспорните исторически факти. Освен това, през изтеклите три десетилетия над 110 000 македонски българи документално са доказали българският си произход и са подписали нотариално заверени декларации за българско национално самосъзнание в процедурата за придобиване на българско гражданство. Сред тях са и не малко високопоставени официални представители на СР Македония. Следователно, има българи в СР Македония, спазвайте правата им, ако искате да станете членка на Европейския съюз!

Ние не бива да допуснем европейските ни партньори да останат с впечатлението, че българо-македонския спор за преговорната рамка, е някаква инатчийска комшийска разправия. Най-малко става дума за зачитането на фундаменталните принципи и критерии, върху които е изграден ЕС и които са задължителни за всички кандидат-членки. В по-широкия смисъл, става дума за по-мащабни геополитически игри, от които зависи не само мира и сигурността на Балканите, но засягат и самия Европейски съюз. При всичкото ни уважение към европейските лидери, те също не са застраховани от грешки. Да припомним, че едно изказване на Ангела Меркел създаде бежанския проблем в Европа. Това, че една кандидат-членка влиза в брутален конфликт със съседна държава–членка на Европейския съюз, би трябвало да включи всички сигнални лампи в Брюксел. Особено на фона на надигащия се великосръбски национализъм в Белград и случващото се в Република Сръбска, Черна Гора и Косово.

През изтеклите три десетилетия от разпадането на Югославия, ние научихме, че колкото и убедителни да са историческите факти, не малко македонци вече считат себе си за отделна нация. Как ще хармонизират македонското си национално самосъзнание, с безспорния български произход и българската национална история си е техен проблем, до момента докато не нагазят в нашата история и нашите интереси. Тогава вече стават не само наш, но и европейски проблем.

В ерата на свободата на словото и дигитализация на историческите източници, те закономерно ще трябва да преосмислят югокомунистическата си историография и да преминат през сложен културно-просветен катарзис. Проблемът е, че в РС Македония свободата на словото все още не може да извади скритите исторически факти и да разобличи фалшивите антибългарски догми дълбоко залегнали в съзнанието на македонците. Проблемът не е само в това, че тия догми са фалшиви, а затова че са опасни. Сатанизацията на България и българите като „фашистки окупатори” и врагове, които заплашват „македонскиот язик и идентитет”, съвсем не е нещо безобидно пред което можем да си затворим очите.

Изясняването на безспорните и спорните исторически въпроси, е фундаментална предпоставка за цивилизовано решаване на проблемите от тоталитарното югокомунистическо наследство. Това не е само български, но и европейски интерес. Така че от разбирателството с България реално зависи дали РС Македония ще започне преговорите за членство в ЕС. Агентурните влияния, лобисткият натиск и заиграване с прийомите от времето на Антантата и Централните сили, със сигурност няма да помогнат.

Все пак, в заключенията на Съвета на ЕС за началото на преговорите с РС Македония от 25 март т.г. беше казано: „Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество продължават да бъдат основни елементи от процеса на разширяване, както и от процеса на стабилизиране и асоцииране. Съветът припомня, че е важно да се постигат осезаеми резултати и да се прилагат добросъвестно двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договорът за добросъседски отношения с България, като част от процеса на разширяване”.

Няма как македонските политици да не знаят тия елементарни принципи за добросъседството, регионалното сътрудничество и спазването на двустранните споразумения. Другото би било недопустим държавнически дефицити или умишлено миниране на преговорите за македонското еврочленство в интерес на чужди антиевропейски геополитически интереси.

За нас е единствено важно да защитим нашата позиция пред европейските ни партньори по възможно най-убедителния начин. Да я представим не само като наша, но и като обща европейска позиция. Тогава ще отпаднат и „европейските уроци” и упреците, които ни отправят разни бивши и сегашни политици, журналисти, анализатори и коментатори. Да не говорим за истеричните крясъци на македонските политици, които още не надникнали през вратата на ЕС, почнаха да ни учат кое е европейско и кое не е. /БГНЕС


Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград.

Коментари