Евтин бензин за всички в България: ето каква е скритата схема

Властта се кани да "стриже" гражданите с нови данъци

5G: един призрак броди из Европа

Експерти: Крайният потребител нищо не печели от намаленото ДДС за ресторантьорите

Красен Станчев: Безработицата вероятно ще се удвои

Клатят клона, на който се крепи почти всичко в България

Свобода и справедливост. Или когато диктатурата е единственият начин на управление

По формулата "пълен съпорт" държавата помага на едни, а пречи на други

Извънредното положение даде глътка въздух на правителството

Какво е най-важно за България сега

Има ли логика да разхлабваме мерките

Кризата е неминуема, въпросът е дали ще е V- или U-образна

Разхлабване на мерките - ставаме ли непредпазливи

Първан Симеонов: Българското общество е на платото на тревогата

Коронавирус: Германия сбърка, а Швеция се оказа права?

Проф. Димитър Вацов: Критичните гласове у нас биват отстранявани или маргинализирани

10.5.2020 г. 22:12

„Критичността означава да се подлагат на съмнение всички твърдения, които не са потвърдени. Критиката предполага всичко, което ни се поднася като информация, да бъде подлагано на внимателна проверка, преди да го приемем на доверие. И за съжаление тази функция все по-рядко се изпълнява от българските медии поради ред причини. Едната е липсата на финансова автономия". Защо изчезна критичността в медийния и публичния дебат, коментира проф. Димитър Вацов, философ и културолог, в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР:

"Критичността изчезна, защото България е малък пазар, рекламодателите също са малко. Големите рекламодатели се насочиха към националните телевизии и социалните мрежи, което оголва медиите като финансиране откъм пазар. Друг тип са проблемите с политическото овладяване на публичното пространство с обществените медии. Като трябва да кажа, че Националното радио все още поддържа своите оазиси на критичност.“ 

Дезинформация вместо пропаганда

„Дезинформацията предполага същите неща като пропагандата, тоест целенасочено подаване на лъжлива информация с търсене на някаква конкретна цел. Само че, за разлика от класическата пропаганда от времето на Студената война, сегашната пропаганда не се провежда от един единствен актьор, държавни актьори или блокове. Сега всяка държава може да провежда пропаганда, но по-страшно – може да бъде провеждана от всяка една медия или бизнес кръг. И ние виждаме едно парцелиране на медийното поле, при което различни актьори използват клишетата на популизма днес за различни, най-често частни цели.

От една страна, това са различни геополитически актьори,  клишетата на популизма се използват и от Путин, и от Ердоган, и от Орбан, но и от Тръмп. В същото време обаче не са само те. Защото, когато правим изследвания на медийната среда в България, установяваме същите клишетата на националпопулизма – същото тупане по гърдите, колко сме готини и как трябва да сме суверенни, колко Европа загива, колко Западът е лош, а Русия се въздига. Когато проверим кои са носителите на този разказ, се оказва, че тези разкази се провеждат в различни медии, с различни собственици и те биват прилагани за дискредитиране на съвсем конкретни политически и икономически опоненти. Тоест местните олигарси използват различни форми на дезинформация и на съвременния популизъм изцяло за своите частни цели.“ – смята проф. Вацов.

Война между медиите в България

„В България ние нямаме точно директна олигархична война между различни олигарси в медиите, а имаме едно специфично срастване на различни олигархични интереси с управлението. Конструкцията на войната между медиите на Делян Пеевски и Иво Поркопиев беше създадена от медиите на Делян Пеевски, по време и малко след летните протести от 2013 година. Тя беше създадена паралелно с организираните така наречени "контрапротести" по онова време. Тогава започна и първият натиск върху медиите. Даже не само върху тези, които бяха пряка собственост на Пеевски, а и върху тези, които стояха малко встрани – като „Труд“, „24 часа“ и други подобни. Където полека-лека започна натиск за политическо овладяване гласа на протеста с противопоставяне и създаване на контрареторики. Тогава, в този период, като че ли един кръг от медии останаха недосегаеми за натиска от тогавашното правителство и кръговете около Пеевски. И пак тогава възникна клишето – „Кръгът "Капитал“. Само че, още от онова време и до днес „Кръгът "Капитал“ се прилага като нарицателно и негативен епитет не само върху двете действителни медии на Иво Прокопиев „Дневник“ и „Капитал“, а и спрямо други медии като „Клуб Z“, „Медиапул“, „Сега“, понякога „Офнюз“. И по този начин те биват очерняни и се казва: „Ето – те са срещу медиите на Пеевски“. Истината е, че те са срещу, но не защото са на Иво Прокопиев, а защото са едни от малкото медии, останали на българския пазар, които успяват да запазят независима редакционна политика. По тази причина и са обявени от медиите на Пеевски за „чуждестранни агенти“, „соросоиди“ и т.н. И тук се следва руският модел, в който всяка медия, която е неудобна, всяка гражданска или неправителствена организация или просто протестиращи хора, всички те биват обявявани за чуждестранни агенти.“ – допълва проф. Вацов.

Олигархията в България

„България е член на ЕС и олигарсите в България се опитаха да адаптират своето поведение към това членство, защото тази среда е изключително печеливша. Като казвам олигархия, имам предвид едрия бизнес, който обаче е едър, благодарение на това, че редовно печели обществени поръчки и паразитира върху държавата. Това именно се нарича олигархия, а не нещо абстрактно – такива като Пеевски, като Божков, като Домусчиеви, които постоянно през фирмите си печелят обществени поръчки. Тоест определен кръг, който има достъп до публични средства, било през европейски програми, било през бюджет. И никой от тях не иска да бъде на показ. По тази причина всички критични гласове, всички разследващи журналисти у нас, по един или друг начин или биват отстранявани или биват маргинализирани. Защото в частните медии собствениците биват заплашвани, че няма да получат пари и ги е страх, по тази причина се освобождават от много журналисти с критично мислене.“ – обобщава проф. Вацов.

Коментари