Ситуацията в Източна Европа бързо може да ескалира

Може ли борбата на Китай с COVID-19 да е модел за света?

"Мутафчийски да поеме държавата!": как се справя България с коронавируса?

Извънредното положение е най-мощният инструмент за ограничаване на основни права

В България плъзна вирус. От Барселона

Еврото не е просто валута, то е "сбогом" на Евразия

Овладяването на лотарийния бизнес: ето какво ще последва

В България се краде много. И на дребно, и на едро

В България вече няма кой да лекува хората

Внасяме ток, а централите не работят

Процесът за импийчмънт на Тръмп се превръща в битка на партийни убеждения

Трилърът с "Дунарит". Оръжеен завод, опит за убийство и държава, която не изпълнява съдебни решения

Искал да остане на власт ли? Не, Путин се чуди как да я напусне без рискове

Тихомир Безлов: Сблъсъкът за хазарта може да разклати политическите съотношения

Доц. Смилов: Случаят „Перник“ е сериозно основание за политическа криза

И всичко стана Грета

4.2.2020 г. 14:44

Текстът е препечатан от "Свободна Европа". Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Тя е на 20 години и дни наред протестира срещу огромната инвестиция от над 2 милиарда долара в нова електроцентрала, която ще работи на въглища. "Като млади хора, ние сме свидетели на измененията в околната среда и искаме да покажем на правителството, че те трябва да са част от промяната", настоява младата активистка. След дни на недоволство в крайна сметка съдът стопира проекта, като намира множество нарушения в процедурите, една от които е отсъствието на публични консултации. Името на младата протестираща е Мери Мукухе, а мястото на събитието е Найроби, Кения.

"Зеленият" обрат

Свидетели сме на точка на пречупване в реално време. Знаците за "зеленото" съгласие могат да бъдат открити буквално във всички посоки. В Европа обръщането на общественото мнение е впечатляващо. По данни на "Евробарометър" за 93% промяната в климата е сериозен проблем. 84% подкрепят прехода към чиста енергия, дори при намаляване на субсидиите за различни изкопаеми ресурси, а 92% искат намаляване на емисиите с цел "климатична неутралност" към 2050 година.

На политическия терен социалдемократите са в паника. "Зелените" са не просто по петите им, а заплашват да ги изпратят в историята. Десницата също трескаво търси начини да кооптира "зелените" теми, а консерваторите работят по собствена екоинтерпретация. Либералите пък мислят как да ги съвместят с политиката на идентичността.

Непрестанно и на все повече места по света нараства етичното потребление в най-различни сегменти. Все повече хора избират къде да работят според екопрофила на работодателите, според това как създават продуктите си, според социалната им отговорност.

Бизнесът и времето на "зелените"

Нещата се променят с впечатляваща скорост и в света на бизнеса. Най-голямата компания за управление на активи - Black Rock обяви, че "климатичните промени се превръщат в решаващ фактор за дългосрочните перспективи на фирмите". Тези дни пък шефът на "Credit Suisse" Тиджан Тиам обяви, че неговата банка е особено заинтересувана от инвестиции в прехода към нисковъглеродна икономика, която тепърва ще предоставя възможности.

Наскоро шефът на 30-милиардния инвестиционен фонд TCI Fund Management заяви, че ще се освободи от акциите на всички компании, които не обявят своя "въглероден отпечатък" и не започнат да намаляват емисиите си. Само преди година неговият шеф Крис Хон направи лично дарение от 200 000 британски лири за климатичните радикали от "Extinction Rebellion".

"Блумбърг" вече направи специална "зелена страница", където събира и обобщава огромното количество информация по темата. Те дори сложиха в челото брояч, който отчита в реално време количеството въглероден двуокис в атмосферата. Поставена беше и графика, която всекидневно показва кой е най-замърсеният град на света.

Свидетели сме на оформящ се "зелен" консенсус. Постепенно политици, бизнесмени и граждани се подреждат около него с много и различни мотивации. Все повече хора са истински притеснени от случващото се, някои просто се опитват "да хванат вълната", трети се позиционират, за да се възползват от предстоящите мащабни публични инвестиции, четвърти искат да си допълнят политическата идентичност на електоралния пазар.

Независимо от техните мотиви обаче контурите на съгласието са очертани - трябва да се действа мигновено, всеобхватно и радикално. Най-бърз се оказа ЕС, чийто "зелен пакт" отговаря на всички тези параметри и планира една от най-мащабните трансформации на Стария континент от последните десетилетия. Тя ще засегне цялата европейска икономика и отношения с останалия свят. На практика идното десетилетие в Европа ще мине под тази нова рамка и множеството политики, които скоростно се развиват в нея.

Дали "зелените" тези са неоспорима истина?

Критиките към амбициозното начинание обаче започват да се увеличават, при това доста основателно. Оценката зад фундаменталната трансформация вече се приема за неоспорима истина и все по-често на практика води до затваряне на дискусиите. Доста експерти са на мнение, че целият този фундаментален енергиен и икономически преход не е изчислен адекватно и тепърва ще подхвърля неприятни изненади в най-различни посоки - към държави, правителства, сектори на заетост.

За някои фокусът е прекалено насочен към превенция, а не към вече очертаващи се последствия, свързани с миграция, управление на водни ресурси, урбанистични промени и други. Други критикуват маргинализирането на съществени теми като състояние на земите, жизнена среда и т.н.

"Зеленият пакет" е и потенциално протекционистки, защото предвижда въглероден данък за външните партньори на ЕС, което създава дилеми за претенцията му да бъде глобален лидер в свободната търговия. Надценява се и способността на съюза да форсира промени в поведението на останалите световни играчи с далеч по-голям въглероден отпечатък. Въобще готвената трансформация е прекалено дълбока, за да бъде оставена единствено на вихъра на моментната паника. Съгласие за проблема не означава автоматично съгласие за решението и това ще стане достатъчно очевидно през идните месеци и години.

Коментари