Ситуацията в Източна Европа бързо може да ескалира

Може ли борбата на Китай с COVID-19 да е модел за света?

"Мутафчийски да поеме държавата!": как се справя България с коронавируса?

Извънредното положение е най-мощният инструмент за ограничаване на основни права

В България плъзна вирус. От Барселона

Еврото не е просто валута, то е "сбогом" на Евразия

Овладяването на лотарийния бизнес: ето какво ще последва

И всичко стана Грета

В България се краде много. И на дребно, и на едро

В България вече няма кой да лекува хората

Внасяме ток, а централите не работят

Процесът за импийчмънт на Тръмп се превръща в битка на партийни убеждения

Трилърът с "Дунарит". Оръжеен завод, опит за убийство и държава, която не изпълнява съдебни решения

Искал да остане на власт ли? Не, Путин се чуди как да я напусне без рискове

Тихомир Безлов: Сблъсъкът за хазарта може да разклати политическите съотношения

Кадри по законите на комунистическата номенклатура

5.12.2019 г. 07:50

Калин Манолов е дългогодишен журналист, председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм "Атлас". Текстът е публикуван от блога му със съкращения. Заглавието е на "Дневник".

Номенклатурните рокади във върховете на властта през последните два месеца окончателно връщат България в комунизма, от който тя 30 години се мъчи да излезе. Заради спецификите на системата и пълното медийно затъмнение за процесите в нея, повечето българи не осъзнават това. Трябва да им бъде обяснено какво се случи, за да разберат в каква държава ги натикват да живеят. И поне българите с достойнство и чест да не допуснем това.

На 3 декември действащият главен прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат изтича през януари 2020 г., бе изслушан в парламента и следващата седмица ще стане председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Самият той си избра този пост след края на мандата, за да не чака почти година да стане главен съдебен инспектор. Според номиниралия Цацаров за шеф на КПКОНПИ депутат Емил Димитров-Ревизоро, в това си качество Цацаров ще бъде "втори главен прокурор". Титуляр формално е досегашният заместник на Цацаров – Иван Гешев, когото на 24 октомври ВСС скандално избра.

Рокадата стана възможна заради "Апартаментгейт".

Замесен лично в него, председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев подаде оставка. Според упорити слухове дотогава именно Пламен Георгиев бе готвен за наследник на Цацаров и никак няма да се изненадам, ако един хубав ден се окаже, че Георгиев е бил "сготвен", за да заеме мястото му Гешев. Още повече, че самият Гешев категорично отказаше да се кандидатира за главен прокурор. "В момента продължавам 99%, дори някой да ме предложи, да не участвам в това състезание, което се очертава изключително мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма как да не се оцапаш. Аз не искам да се търкалям, ако някой иска, да се търкаля", публично заяви Гешев на 5 юни.

В същия ден Висшият съдебен съвет определи дата за изслушване на кандидатите за главен прокурор – 14 ноември. Междувременно "нещо се случи" и Висшият съдебен съвет пренасрочи изслушването на кандидатите за главен прокурор за 24 октомври.

През юли Иван Гешев бе назначен за заместник-главен прокурор и единодушно номиниран за кандидат-главен прокурор от всичките 11 прокурори във Висшия съдебен съвет, а президентът насрочи местните избори за 27 октомври.

През август Пламен Георгиев бе назначен от правителството за консул във Валенсия. Българите там направиха две подписки срещу това назначение.

В средата на ноември, няколко дни преди да изтече срока за номинации на кандидати за председател на КПКОНПИ, управляващата коалиция ГЕРБ-"Обединени патриоти" предложи за поста действащия главен прокурор Сотир Цацаров.

Пъзелът се нареди.

Цацаров и Гешев си размениха постовете не както Путин и Медведев, а както бившия регионален министър Николай Нанков и сегашната регионална министърка Петя Аврамова. След трагедията в Своге през 2018 г., Нанков стана заместник на Аврамова и е на практика министър в сянка. Цацаров ще бъде главен прокурор в сянка на Гешев поне до 2024 г., когато свършва мандатът на бившия председател Пламен Георгиев. Или пък Гешев ще бъде в сянката на Цацаров?

Всичко това бе всекидневие при комунизма. При него обаче поне имаше член Първи и никой не оспорваше нито ръководната роля на Партията, нито контролните й функции. Е, конституцията от 1991 г., с помощта на политически квоти, трансформира еднопартийния контрол над съдебната система в многопартиен. Системата обаче остана обществено безконтролна. Ако не беше така, изборите на Гешев и Цацаров за шефове на прокуратурата и КПКОНПИ нямаше да бъдат възможни.

Що за институции са това?

Прокуратурата е създадена по съветски образец с т.нар. Димитровска конституция. Дотогава прокурорите са служители на съответните съдилища. От 1947 г. Народното събрание назначава главния прокурор за 5-годишен срок, а той се отчита пред него за дейността си. Главният прокурор назначава, уволнява и ръководи работата на всички прокурори и следователи. Има и право на законодателна инициатива. През 1971 с т.нар. Живковска конституция придоби и правото ДА УПРАЖНЯВА КОНТРОЛ ЗА ЗАКОННОСТ и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. По-късно стана и партийна номенклатура: получи право на съвещателен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет.

С конституцията от 1991 г. законодателната инициатива на главния прокурор бе отнета, но другите му правомощия останаха. Увеличи се и неговата независимост – главният прокурор вече се назначава от президента по предложение на Висшия съдебен съвет. Мандатът му стана 7 години. Не носи отговорност за действията си, освен ако не извърши тежко криминално престъпление. Съдейки по упоритите слухове за друг бивш главен прокурор, е безотговорен и тогава.

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е хибриден орган, създаден през януари 2018 г. чрез сливане на няколко други антикорупциионни звена. Има множество правомощия: проверява конфликта на интереси у отговорните представители на властите и ги санкционира при нарушения; получава, проучва, проверява сигнали за корупция, като има право да събира доказателства "със средствата на оперативното издирване" – тоест подслушване, следене, филмиране и пр.; установява и отнема "незаконните богатства",и пр. Но не е специализирана прокуратура (каквато има от 2012 г. и на която Иван Гешев бе ръководител, преди през юли 2019 г. да бъде назначен за заместник-главен прокурор), нито е специализиран съд (какъвто също има и с който Гешев често се споразумяваше, включително за "недосегаемите").

Извънпарламентарната опозиция в България с основание твърди, че истинското предназначение и на прокуратурата, и на КПКОНПИ, са да бъдат

"бухалка за саморазправа с опонентите на властта".

Нейни лидери виждат в избора на новите им шефове "признаци на институционална криза". Колко ли широко затоворени очи трябва да имаш, за да не видиш самата криза? Та тя се вихри от 30 години!

Толкова засега трае и посткомунизмът, в който живеем. Той предопределя и комунистическия модел на прокуратурата и антикорупционната комисия. Моделът от своя страна осигурява безконтролността им. И изисква кадрите в тях да "израстват" по законите на комунистическата номенклатура.

"Номенклатура" се наричаха най-важните длъжности на режима, изредени в строго секретен списък. Кандидатите да ги заемат предварително се разглеждаха, препоръчваха и утвърждаваха, от съответния партиен комитет. Номенклатурата бе създадена, за да упражнява властта. Тя бе новата потисническа класа в уж безкласовото комунистическо общество. Крепеше се на терор и налагаше тотален идеологически контрол. Превърна "диктатурата на пролетариата" в диктатура НАД пролетариата, както още през 30-те години на миналия век констатира Лев Троцки.

Сега номенклатурен списък (може би) няма, но

кадровата политика в съдебната система още функционира на номенклатурен принцип.

Биографиите на Сотир Цацаров и Иван Гешев категорично доказват това.

На 3 декември Гешев бе представен на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в европарламента. Лявата евродепутатка от Ирландия Клеър Дейли му каза в очите, че авторитетът на заседанието се подрива от присъствието му. Гешев отговори, че изборът му не е работа на Европейския парламент. Сигурно няма да стъпи скоро там.

Безспорно, и двамата са "дялани камъни". Партиите искат да ги вградят в темелите на нови къщи, нацията – да ремонтира старите. Но "ние си ги избрахме". Ако не тях, то поне тези, които избраха тях.

САЩ и ЕС евентуално ще окажат натиск за преструктуриране на българската съдебна система заради себе си, не заради нас. Но ние трябва безусловно да ги подкрепим.

Все още обичаният от много българи и от всички политици Тодор Живков бе казал на пленум на ЦК на БКП през юли 1963: "Суверенитетът народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата".

"Суверенитет или правова държава" е дилема, подобна на "Свободата или салама". Крайно време е да изберем Свободата.

Коментари