В България вече няма кой да лекува хората

Внасяме ток, а централите не работят

Процесът за импийчмънт на Тръмп се превръща в битка на партийни убеждения

Трилърът с "Дунарит". Оръжеен завод, опит за убийство и държава, която не изпълнява съдебни решения

Искал да остане на власт ли? Не, Путин се чуди как да я напусне без рискове

Тихомир Безлов: Сблъсъкът за хазарта може да разклати политическите съотношения

Доц. Смилов: Случаят „Перник“ е сериозно основание за политическа криза

Експерти: АЕЦ "Белене" е рисков, корупционен и излишен проект

Кой държи богатството на Иран?

Защо България казва едно на Русия, а друго на САЩ

България има уникална природа. И уникално министерство, което да я пази.

Мохамед Халаф: Правилата на играта между САЩ и Иран се променят радикално

Тръмп рискува да подпали война в Близкия Изток

Борисов, Радев, ДПС: какво предричат звездите

2020-а няма да бъде година на обрати. ДПС и ГЕРБ добре са си разделили държавата

Проф. Огнян Минчев: „Малкият Шенген“ е инструмент на сръбския хегемонизъм

15.11.2019 г. 22:09

Без Западните Балкани Европейският съюз ще има вътре в себе си регион, който ще бъде обект на непрекъсната стратегическа дестабилизация.

Визията на френския президент Еманюел Макрон за Европейския съюз се състои в това, той да се стесни като стратегическо пространство, да се уплътни в своето ядро, да формира една вътрешна общност и да създаде Европа на различни скорости. Чрез различните скорости стопанинът на Елисейския дворец се надява да преодолее кризата в ЕС.

Проблемът е, че тази визия на Франция идва в период, когато наблюдаваме една драматична промяна в цялата конструкция на системата на международните отношения. Тази промяна предполага Европа да престане да възприема себе си като модел на обществено развитие, какъвто тя беше в рамките на системата на либералния консенсус.

Европа трябва да преконфигурира себе си като стратегическа общност, която обитава един нов глобален свят. Свят на състезание, свят на геополитическо съперничество. Това е свят, който не почива върху принципи и ценности, всъщност той почива все по-малко върху тях и почива все повече на базата на разделение на силите и съперничество на силите, които сами подбират върху какви ценности да основават своята собствена политика и визия. Ако това е така, то тогава ние сме изправени пред една перспектива, която е изключително драматична, особено за Балканите.

При управлението на президента Доналд Тръмп виждаме как САЩ се изтеглят от Близкия изток и предоставят този регион в ръцете на своите геополитически съперници. Това кара някои да смятат, че подобно нещо може да се случи и на Балканите. Очевидно е, че САЩ засега не са готови да направят съответните отстъпки на Балканите, но други важни международни фактори са готови.

Виждайки оттеглянето на САЩ от позицията, която те заемаха в продължение на 70 години по отношение на Европа – гарант за тяхната сигурност и обединение, както и на системата на либералния консенсус – и придвижването им към система, в която „национализмът е водеща сила“, според Тръмп, европейските страни започнаха да се оглеждат. Те започнаха да търсят своето място в тази нова международна среда.

След като вече нямаме тези връзки на солидарност, които съществуваха между Европа и САЩ в рамките на НАТО и всички институционални и ценностни конфигурации на сътрудничество от двете страни на Атлантическия океан, то тогава историята спира и се свлича назад. Тя търси референтни структури, които могат да компенсират разпадането на тези връзки. И за Франция тези референтни връзки са да възстанови някакви традиционни свои интереси, традиционни свои геополитически конфигурации.

Губейки инициативата в разговора с Тръмп, Макрон се обърна към Путин. Това беше особено силно стимулирано след декларираното изтегляне на президента Тръмп от Сирия. Когато Макрон разбра, че всички френски интереси в Близкия изток са поставени под въпрос в рамките на конфигурацията на сътрудничество със САЩ, тогава Франция се почувства свободна да търси други референтни партньори, с които да разрешава своите проблеми. Отношението към Балканите е следствие от този обрат.

В този контекст няма нищо случайно, когато президентът Макрон произнесе реч на сръбски в Белград. Няма нищо чудно, че той налага вето на преговорите на Македония и Албания с ЕС и на практика се открива перспективата за „Малкия Шенген“, който е част от поредицата постюгославски и неоюгославски проекти за възстановяване на сръбската хегемония на Балканите. Вече не можем да разчитаме на интегрирана европейска позиция по Балканите, ако тази позиция на Франция се съхрани.

Изправени сме пред ситуация, в която трябва да отчитаме факта, че ако не напълно, то има частично завръщане към политиката на Великите сили в Европа. Не трябва се правят драматични референция към някакъв “Европейски концерт” и решаването на проблемите на всички страни без тяхното участие, но подобен процес съществува и той трябва да бъде взет предвид. Позицията на България, за съжаление, не е ясна. Тя е изключително противоречива и недефинирана от гледна точка на българския национален интерес. /БГНЕС


Проф. Огнян Минчев, политолог. Текстът е част от негова лекция изнесена на кръглата маса на тема „Възможностите за разширяване на ЕС и Атлантическата идея“.

Коментари