Д-р Николай Клинкачев: Бърза помощ има престъпно отношение към лекарите си

Крадци на природа: за безобразията, бетона и мутрите български

Властта у нас няма общо с политиката, а с мафията

Доц. Ивка Цакова: Държавните институции имат проблем с регулирането на едрия бизнес

Икономика на дупката

Медиите не съществуват, за да представят управляващите красиви

Снимки от спалнята на Борисов: тъжната истина и няколко абсурдни истории

Любомир Стефанов: Ако записът е истински, ще има сериозно разклащане на държавността

България днес: Лъжат ни нагло, лъжат ни на поразия

Димитър Ганев: За кабинета "Борисов 3" скандалът е перманентно състояние

Кр. Станчев: Правителството купува акциите на ПИБ на 92% над пазарната цена 

Какви са шансовете на новите политически проекти

Протестите от 14 юни 2013: да видим каква е България седем години по-късно

Приказните имоти на "Шехерезада" - въпроси към Севделина Арнаудова. И към Борисов

Българите - "чернокожите" на Германия. Колко истина има в това

Плурализмът – новата маска на цензурата

19.9.2019 г. 09:07

"Дневник" покани разследващата журналистка Миролюба Бенатова, чийто договор в Нова телевизия беше прекратен, след като телевизията беше купена от братята Домусчиеви, да коментира идеята на ръководството на БНР за плурализъм. След свалянето от ефир на водещата Силвия Великова, която е и съдебен репортер, Управителният съвет на радиото препоръча на шефа на "Хоризонт" да се сложи "по още един журналист във всеки ресор с цел да се гарантира неприкосновеността на обществения интерес". Идеята е дубльорът да дава обратната гледна точка, защото Великова според ръководството представяла в ефир едностранна позиция за единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев.

Да поставиш "дублиращ журналист" на журналиста, който отразява дадена тематика, е като да назначиш заварчик, който да заварява по-правилно след майстора, който е натоварен с дадена задача. Или на шофьора на автобус, да сложиш втори водач, който да натиска педалите по-адекватно. Ако това се налага, значи основният не си е на мястото. Защото не се е научил и не му е времето да го пускат да работи истински.

Дубльор в репортерството е нов подход за обезсмисляне.

За притъпяване на остротата. За насаждане на съмнение в опита. За страхуване. За унижение.

Журналистиката е професия на действието. На осмислянето на видяното и преразказа му за широката публика. Репортерът с почерк е добрият репортер. Не буквалният докладчик, не мълчаливият зрител или емоционалният стажант. В разказа на професионалиста няма прилагателни, а подредба на факти, така че да бъде разбран контекстът.

Ако обвиняваш някого в непрофесионализъм, вадиш аргументи и доказателства за това и го отстраняваш от работата, ако наистина не е разказал вярно случилото се или е задал въпроси с обидни квалификации и липса на аргументация. Махаш го, след като докажеш с примери, че не може да си върши работата.

Но само да го наречеш необективен не е доказателство, а етикет.

Иначе се оказва, че подменяш професионалиста с дубльор, защото просто не ти харесва подходът му. Професионалния. И защото можеш. Системата ти го е позволила.

Различните тълкувания на едни и същи факти са разнообразие на мнения. Фактите обикновено не са дискусионни. Факт е, че кандидатът за главен прокурор е един. Задаването на въпроса защо е така, оказва се, се тълкува като необективност. Кой би бил обективният прочит на този факт?! Неспоменаването му. Или отбелязването му с радост?!

Коментари