Цветозар Томов: Носим последиците от свръхпартизацията на изборния процес

Може ли да разчита Борисов на договорката си с Ердоган

Борисов сам запали огъня, който заплашва и него

Общинските финанси. Защо не се говори за пари преди изборите?

Прилича на преврат: Борисов вече нищо не може да направи

Сръбската православна църква отбелязва несъществуващ юбилей

Плурализмът – новата маска на цензурата

Вече се вижда с просто око - властта на Ердоган се разпада

Арогантният език на политиците неизбежно опростачва обществото

Състоянието на медийната среда в България - скандалът, който никога не затихва

Трябва ли да бъде награждавана липсата на резултати с повече пари от данъкоплатците?

Демонтирай тази държава!

С Имамоглу започва ново летоброене за Истанбул, а може би и за цяла Турция

Парите или законът? Колко власт има европейският комисар

"Да се оплачеш в МВР от тормоз и да лъснеш в жълт сайт"

Спасяване с хеликоптер - паралелът между хората от властта и гражданите

18.9.2019 г. 17:10

В неделя вертолет на правителствения авиоотряд се притече на помощ на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева заради счупената й ключица в катастрофа с кортежа на Националната служба охрана (НСО) на пътя между Шумен и Силистра. Въпреки че й е била оказана медицинска помощ в болницата в Шумен, Караянчева беше превозена по въздух до Правителствената болница. На въпрос какво е наложило това директорът на болницата проф. д-р Любомир Спасов каза: "Никой не може да се ориентира какво е било състоянието ? след катастрофа, дали има вътрешен кръвоизлив или не. Тук направихме скенер на главата, шийните прешлени."

Това обяснение породи низ от коментари в социалните мрежи дали голяма болница като тази в Шумен няма скенер, на който същите изследвания да бъдат извършени също толкова прецизно. Коментиращите зададоха и въпроса дали на всички граждани в подобна ситуация ще бъде изпратен хеликоптер. Проблемът е, че от три месеца в България няма хеликоптер линейка, който да се ползва за спасителни акции в планините или при катастрофи по пътищата. Причината е, че частният собственик на машините "Хели ер" ги продаде след близо пет години опити да получи някаква подкрепа от държавата.

Здравният министър Кирил Ананиев обясни специалното отношение към Караянчева с това, че такава е практиката по протокол за тримата най-важни хора в държавата - президент, председател на Народното събрание, премиер.

Две случки описани от "Дневник" веднага показаха паралела между хората от властта и гражданите.

Планинската спасителна служба съобщи за тежка спасителна акция в понеделник вечерта, когато за пострадала туристка не е бил осигурен хеликоптер. Ето какво гласи съобщението й:

"На 16 септември в 17.25 ч. при дежурния в база "Банско" на Планинската спасителна служба (ПСС) при БЧК е получен сигнал за пострадала жена, паднала по североизточния склон на връх Джангал. Веднага започва спасителна акция, като се взима решение да се търси помощта на хеликоптер. От Централния денонощен пост на ПСС започва комуникация с Министерството на отбраната (МО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) за вдигане на хеликоптер за бърза евакуация на пострадалата. За съжаление трудната процедура и краткото време, оставащо до края на светлата част на денонощието, не позволяват излитането на хеликоптера.

След 18.30 ч. спасителната акция продължава само като наземна. Мобилизирани са общо 22 планински спасители от отрядите в Банско, Разлог и Добринище. При достигане до пострадалата в 20.20 ч. са установени черепно-мозъчна травма, тежки фрактури на долните крайници, таз и на горен крайник. След оказване на необходимата долекарска помощ и последващото трудно заради щадящия режим транспортиране в 2.00 ч. сутринта на 17 септември пострадалата е предадена на екип на Спешна медицинска помощ – Разлог."

ПСС пусна и кратко видео от спасителната операция:

Издателят Манол Пейков коментира новината във "Фейсбук":

Осем часа и половина за жена с травма на черепа, тежки фрактури на краката, таза и ръката. От 17.25 ч (когато е подаден сигналът) до 20.00 ч (когато залязва слънцето) времето за излитане на хеликоптер според МО и МВР очевидно е "твърде кратко".

Междувременно за друга жена със счупена ключица на рамото по пътя Шумен - Силистра хеликоптерът пристига начаса. Вярно, било е сутрин. Но на мен ми се види, че не до часа на денонощието опира работата, ами до о т н о с и т е л н а т а стойност на двата живота, видяна през очите на онези министерства, дето отпускат хеликоптерите.

Както стана ясно от десетки постове и коментари, шофьорите от НСО също имат о т н о с и т е л н о виждане за стойността на ч у ж д и т е животи. Според (непотвърдени думи на) шофьорката на блъснатата от тях кола (която е пътувала с мъжа и детето си) те са се появили в насрещното с шеметно висока скорост (потвърдено за безброй други случаи от мнозина свидетели, които са ги виждали в действие), докато са изпреварвали ТИР в завой (последното е потвърдено).

Иначе според официалната версия въпросната оцеляла по чудо лека кола "не успяла да вземе десен завой, навлязла в насрещното движение и се блъснала в кола на НСО". А основната версия, по която работят разследващите катастрофата, е "отнемане на предимство на автомобил на Националната служба за охрана".

Докато живеем в държава, в която действията на хората имат толкова относителен смисъл, а животите им - толкова относителна стойност, се налага да продължаваме да работим за своя и с т и н с к и 10 ноември.

Сайтът "Хасково прес" информира за катастрофа, при която на пострадалата не е осигурена дори линейка до болницата:

"Линейка отказа да закара жена със счупена ръка от Ивайловград до Хасково с мотива, че случаят не бил спешен. Жената пострадала тази сутрин при катастрофа между два автомобила на ул. "Капитан Петко Войвода" в Ивайловград. Едната от колите карал съпругът й Димитър Пашов, който по данни на очевидци не е виновният водач.

На мястото на инцидента пристигнали полицаи, била извикана и линейка. При първичния преглед на жената в Спешната помощ в Ивайловград се установило, че има счупена ръка. Необходимо било да се транспортира до Хасково. Линейка дотам обаче не й отпуснали, защото това не се водел спешен случай. Медиците посъветвали до Хасково да я закара съпругът й.

В същото време мъжът давал показания в полицията. Така или иначе нито съпругът бил в състояние да шофира до болницата в Хасково, нито семейството е можело да ползва удареното вече возило.

Идентичен е случаят отпреди седмица, когато линейка отказва да транспортира от Ивайловград до болницата в Хасково дървосекач, пострадал по време на работа в гората. Линейката пристигнала и отвела мъжа до медицинския пункт в Ивайловград, където констатирали, че той е със счупен крайник. Отказали обаче да го транспортират в Хасково. Тогава с това се наел лично работодателят му."

Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова коментира във "Фейсбук":

Уважаеми журналисти, очаквам интервю с именит професор-ортопед и травматолог, който да изясни необходимостта от спешно транспортиране от Шумен, както и сложността на лечението, което е явно непосилно за шуменските медици. Като партньор в студиото очаквам гост от правителствения пресцентър, който да ни изясни кой е наредил хеликоптера и кой ще плаща.

С разказ за счупената си ключица се включи и композиторът Виктор Стоянов във "Фейсбук":

"Когато аз си счупих ключицата преди доста години, се случи следното: Ахтопол, нелеп инцидент на плажа, припадам, счупена ключица на две, рамото ми се мандахерца свободно. Адска болка. Отиваме в медицинския пункт в града. Лекарката гледа неразбиращо и ме прати в Бургас. Нито ме превърза, нито нищо. Даде ми аналгин. Линейка - йок. Става късно и едни мили хора предлагат да ме закарат. Пристигаме в Бургас през нощта. Тъмни коридори, примигващи неонови лампи - хорър филм. Намираме някакъв клет кабинет, чакам два часа. Снимат ме - ключицата на кръст. Предлагат ми на следващия ден да вляза в болницата, но преди това да отида отнякъде да си купя чаршафи, лекарства, инжекции и т.н., защото болницата нямала възможност. Щели да ми заковат счупването, но трябвало да си набавя и пирони/планки за целта. С последния си разум реших да не се оперирам в Бургас и да се прибера в София. Привързаха ме криво-ляво. Ключицата си се мандахерцаше.

Връщам се в Ахтопол, за да си взема багажа. Температура, треска, спах един–два часа и на сутринта се опитваме да вземем автобус. Отказаха ми да ме вземат директно до София. Няма места. Взимаме автобус до Бургас. На приятелката ми ? става лошо, спирахме автобуса няколко пъти, за да повръща. Пристигаме в Бургас. Взимаме влак. Тудуф-тудуф. Вагоните се клатят. Клати ми се и ключицата и костите се търкат една в друга. Пия поредния аналгин. Пристигаме късно вечерта в София. Отиваме в "Пирогов". Чакам 3 часа. Лекарят се оказа готин и ми разправяше как точно чете книга за счупени ключици и че съм имал късмет, защото някакъв английски лорд паднал от коня си и гушнал букета за секунди. Но пък смъртта била бърза и безболезнена. Засмях се. Двете половини на ключицата ми се потъркаха, но вече не ми пукаше. Превързаха ме суперздраво, за да стабилизират фрактурата. Казаха, че абсолютно няма нужда да се коват пирони, както предложиха в Бургас, и ме пуснаха. Един месец ръцете ми бяха като на тиранозавър рекс. Не можех да си почеша носа. Но оцелях. Имам леко пресрещане на костите от срастването, но не е нещо фатално и си живея живота.

И така. Може би стана дълго, но трябваше да ви го разкажа. Защото, когато чух за инцидент, ключица и хеликоптер, си помислих колко хора имат шанс пътят им към спасение и живот да е толкова кратък..."

Самуил Петканов, авторът на сайта "Не!Новините", коментира във "Фейсбук" поведението на НСО на пътя:

"Преди две седмици се случи следното: При парламента, докато кротко си пъплехме на подходяща за преминаване стойка на регулировчика, рязко пред нас се врязва с хиперскорост джип, от чийто прозорец висеше НСО-гардероб като пияна абитуриентка от прозореца и правеше резки сигнали към останалите участници в движението да се съобразят. Зад тоз джип имаше още една кола, по-лимузинеста, вероятно с важната клечка в нея. Много спешно е трябвало да отиде на работа важната клечка. По-спешно от останалите хора.

Не разбирам какво налага разни политици да се возят с приоритет и неспазвайки правилника за движение. Не спасяват ничий живот, не съдействат при бедствени ситуации, а по-скоро създават ежедневно десетки предпоставки за катастрофи (колко ли потулени медийно инциденти има и дали сега не научаваме, защото височайшата госпожа е пострадала?).

НСО в настоящия си вид е просто държавна служба, която напълно се държи и изглежда като мутренска охрана."

Коментари