Димитър Ганев: Борисов е в оставка на полусъединител

А в Брюксел и в Берлин цари тишина

Съдът в Страсбург: При политически протести може да има смущения в автомобилния трафик и на обществе

Калин Янакиев: И при Борисов порциите се разпределят от кремълските сараи на Доган

Проф. Знеполски: Належаща е промяна, но тя не може да стане по революционен път

Проф. Ивайло Дичев: Протестиращите имат нужда от медиатор, който да обедини исканията им

Иван Костов: Всеки управляващ да знае, че не може да оставя държавата пленена

Кой се страхува от протестите

Ще тръгнат ли децата на училище на 15 септември, или ще останат пред мониторите

Димитър Чобанов: Започва много сериозно харчене на бюджета

Проф. Йордан Христосков: Пред пенсионната система има неблагоприятно бъдеще

Димитър Ганев: Хоризонтът на Борисов не е добър до редовните избори

Андрей Райчев: Големият коз на Борисов е заявката, че няма да е премиер от март

Даниел Смилов: Отстраняването на министри решава проблеми на повърхността

Опровержение чрез потвърждение: как ГЕРБ призна за съглашението с ДПС

Трябва ли да бъде награждавана липсата на резултати с повече пари от данъкоплатците?

16.9.2019 г. 12:26

За пореден път Висшият съдебен съвет (ВСС) иска увеличение на бюджета си с по над 10% за всяка от следващите три години. И смята, че това му се полага.

На заседание на пленума на 12-и септември 2019 г. ВСС обсъжда новия проект на бюджет на съдебната власт за 2020 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2021 г. и 2022 г. И – очаквано – магистратите за поредна година впечатляват с исканията си за още пари:

- Ръст на заплатите в съдебната система с по 10% през следващите три години;

- Три допълнителни основни възнаграждения за магистрати и служители от силно натоварени съдилища и прокуратури, както и за тези от специализираните органи;

- 15,9 млн. лв. за електронно правосъдие;

- 2596 лева на човек за облекло за 2020 г., за 2021 г. – 2856 лв., а за 2022 г. – 3142 лева;

- 18,9 млн. лева за обезпечаване на заплатите за общо 810 свободни бройки в системата, от които 528 са магистратски длъжности, а 263 – за служители;

- 13,7 млн. лева ръст на парите за ранг на служителите.

За капиталови разходи са предвидени 34 млн. лв. за 2020 г. – едва 4% от общия бюджет на съдебната власт, което означава, че огромен дял от бюджета продължава да е предназначен за заплати и възнаграждения.

Рекапитулацията показва, че исканият бюджет за 2020 г. е 859,3 млн. лв. - със 155 млн. лв. над одобрения бюджет за 2019 г. Явно ВСС е възприел принципа „поискай, за да ти се даде“ съвсем сериозно.

Какви обаче са реалните основания за искането на още 155 млн. лв.?

На практика никакви, защото:

- Така наречената съдебна реформа е в застой. Както вече сме отбелязвали, за пореден път се отлага вземането на важните решения в системата (например за статута и отчетността на главния прокурор, за отстояване на независимостта на съдиите и предвидимото им кариерно развитие и други). Същевременно демонстрацията на много на брой несъществени действия в правосъдието създава само допълнителен хаос.

- Електронно правосъдие на практика липсва, независимо от постоянното финансиране на системата, включително и такова по проекти, като тези.

- Съдебната карта е имагинерна, дебатът по промяната ? е стопиран, а броят на съдилищата продължава да е константна величина, като за повече информация може да се прегледат обобщените статистически таблици за дейността на съдилищата за последните години. Единствено в прокуратурата върви някакво оптимизиране на структурите[2].

- Продължава да се наблюдава неколкократно разминаване в натовареността на отделните съдии и липсват ефективни мерки в тази посока. Все още не е въведена в практиката оценка на реалната натовареност на съдиите въз основа на броя и тежестта на делата[3], която да стои в основата на съдебната карта и разпределенията на делата. Аргументът, че промените в Административно-процесуалния кодекс водят със себе си изискване за по-голям брой административни съдии, е несъстоятелен – слабата натовареност именно на административните съдилища показва, че те спокойно могат да бъдат натоварени с допълнителна дейност, без това да се отрази съществено на работата им. Също толкова несъстоятелно е предложението магистратите от специализираните съдебни органи да получават допълнително основно възнаграждение. Това не е обусловено нито от натовареността им (която не е висока), нито от ефективността на работата им, която е, в най-добрия случай, спорна.

- Бюджетна реформа и въвеждане на програмно бюджетиране в съдебната власт няма и не се очаква да има в близко бъдеще. Дори не се и говори за децентрализация на вземането на управленски решения на равнище съд и освобождаване на ВСС от тривиални дейности.

Всичко това означава, че няма резултати от дейността на съдилищата и прокуратурата, които да обосноват исканията за допълнително финансиране. А трябва ли да бъде награждавана липсата на резултати с повече пари от данъкоплатеца? Едва ли.

Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. 

Коментари