Как без да има право на глас Данаил Кирилов се оказа най-силният глас в полза на Гешев

Проф. Огнян Минчев: „Малкият Шенген“ е инструмент на сръбския хегемонизъм

В България така и не се появи антикомунистически консенсус

Станишев: БСП е удобната опозиция

ФТ: Истинската цел на Франция – Западните Балкани вън от ЕС завинаги

Красен Станчев: В България е забранено купуването на гласове на дребно, не и на едро

Ако не си направят изводи от вота - лошо за ГЕРБ, фатално за БСП

ЦУМ-гейт, Яневагейт, Пеевски. Защо да отпада мониторингът?

Цветозар Томов: Носим последиците от свръхпартизацията на изборния процес

Може ли да разчита Борисов на договорката си с Ердоган

Борисов сам запали огъня, който заплашва и него

Общинските финанси. Защо не се говори за пари преди изборите?

Прилича на преврат: Борисов вече нищо не може да направи

Сръбската православна църква отбелязва несъществуващ юбилей

Плурализмът – новата маска на цензурата

Трябва ли да бъде награждавана липсата на резултати с повече пари от данъкоплатците?

16.9.2019 г. 12:26

За пореден път Висшият съдебен съвет (ВСС) иска увеличение на бюджета си с по над 10% за всяка от следващите три години. И смята, че това му се полага.

На заседание на пленума на 12-и септември 2019 г. ВСС обсъжда новия проект на бюджет на съдебната власт за 2020 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2021 г. и 2022 г. И – очаквано – магистратите за поредна година впечатляват с исканията си за още пари:

- Ръст на заплатите в съдебната система с по 10% през следващите три години;

- Три допълнителни основни възнаграждения за магистрати и служители от силно натоварени съдилища и прокуратури, както и за тези от специализираните органи;

- 15,9 млн. лв. за електронно правосъдие;

- 2596 лева на човек за облекло за 2020 г., за 2021 г. – 2856 лв., а за 2022 г. – 3142 лева;

- 18,9 млн. лева за обезпечаване на заплатите за общо 810 свободни бройки в системата, от които 528 са магистратски длъжности, а 263 – за служители;

- 13,7 млн. лева ръст на парите за ранг на служителите.

За капиталови разходи са предвидени 34 млн. лв. за 2020 г. – едва 4% от общия бюджет на съдебната власт, което означава, че огромен дял от бюджета продължава да е предназначен за заплати и възнаграждения.

Рекапитулацията показва, че исканият бюджет за 2020 г. е 859,3 млн. лв. - със 155 млн. лв. над одобрения бюджет за 2019 г. Явно ВСС е възприел принципа „поискай, за да ти се даде“ съвсем сериозно.

Какви обаче са реалните основания за искането на още 155 млн. лв.?

На практика никакви, защото:

- Така наречената съдебна реформа е в застой. Както вече сме отбелязвали, за пореден път се отлага вземането на важните решения в системата (например за статута и отчетността на главния прокурор, за отстояване на независимостта на съдиите и предвидимото им кариерно развитие и други). Същевременно демонстрацията на много на брой несъществени действия в правосъдието създава само допълнителен хаос.

- Електронно правосъдие на практика липсва, независимо от постоянното финансиране на системата, включително и такова по проекти, като тези.

- Съдебната карта е имагинерна, дебатът по промяната ? е стопиран, а броят на съдилищата продължава да е константна величина, като за повече информация може да се прегледат обобщените статистически таблици за дейността на съдилищата за последните години. Единствено в прокуратурата върви някакво оптимизиране на структурите[2].

- Продължава да се наблюдава неколкократно разминаване в натовареността на отделните съдии и липсват ефективни мерки в тази посока. Все още не е въведена в практиката оценка на реалната натовареност на съдиите въз основа на броя и тежестта на делата[3], която да стои в основата на съдебната карта и разпределенията на делата. Аргументът, че промените в Административно-процесуалния кодекс водят със себе си изискване за по-голям брой административни съдии, е несъстоятелен – слабата натовареност именно на административните съдилища показва, че те спокойно могат да бъдат натоварени с допълнителна дейност, без това да се отрази съществено на работата им. Също толкова несъстоятелно е предложението магистратите от специализираните съдебни органи да получават допълнително основно възнаграждение. Това не е обусловено нито от натовареността им (която не е висока), нито от ефективността на работата им, която е, в най-добрия случай, спорна.

- Бюджетна реформа и въвеждане на програмно бюджетиране в съдебната власт няма и не се очаква да има в близко бъдеще. Дори не се и говори за децентрализация на вземането на управленски решения на равнище съд и освобождаване на ВСС от тривиални дейности.

Всичко това означава, че няма резултати от дейността на съдилищата и прокуратурата, които да обосноват исканията за допълнително финансиране. А трябва ли да бъде награждавана липсата на резултати с повече пари от данъкоплатеца? Едва ли.

Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. 

Коментари